Решение № 5545 от 19.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 19.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание деветнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 18613 по описа за 2014 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на „Б.П.Б.” АД срещу М.Н. и А.М.Н. съдът да приеме за установено, че последните дължат на първата по договор за кредит от 12.12.2006 г.:

- 6 948,57 лева главница;

- 9 737,62 лева договорна лихва от 17.07.2011 г. до 04.10.2012 г.;

- 84,29 лева наказателна лихва от 17.07.2011 г. до 04.10.2012 г.

[2] ОСЪЖДА „Б.П.Б.”

АД да заплати на М.Н.Н. и А.М.Н. 785,82 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[3] ОБЕЗСИЛВА заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч. гр. д. 46 905/2012 г. на СРС, 50-ти с-в, за следните суми:

- 6 948,57 лева главница;

- 9 737,62 лева договорна лихва от 17.07.2011 г. до 04.10.2012 г.;

- 84,29 лева наказателна лихва от 17.07.2011 г. до 04.10.2012 г.

[4] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

[5] Ако ищецът подаде въззивна жалба срещу решението, с която обжалва изцяло решението, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 335,41 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.

МОТИВИ НА СЪДА

ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[6] В искова молба от 19.11.2014 г. „Б.П.Б.” АД (П.) е заявил, че с ответниците М. и А. Н.е бил сключил договор за заем, а след това анекси към него. По този договор П. е бил заемодател, а ответниците са били заемополучатели. С договора и анексите към него П. е предоставил заем на ответниците М. и А. Николови, който те е следвало да бъде върнат на 240 месечни вноски.

[7] Ответниците не са заплатили погасителни вноски и П. е връчил на ответниците нотариална покана, която е била получена от дъщеря им на техния адрес, с която е обявил предсрочната изискуемост на заема. П. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и съдът е издал такава заповед за:

-

81 034,77 лева главница;

- 9 737,62 лева възнаградителна лихва от

17.07.2011 г. до 04.10.2012 г.;

- 84,29 лева наказателна лихва за периода

17.07.2013 г. до 04.10.2012 г.;

- 2 442,13 лева разноски по заповедното производство и 600,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

[8] След като ответниците са получили поканата за доброволно плащане, те са подали възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Затова П. моли съда да приеме за установено, че ответниците му дължат описаните суми (исковата молба, л. 3-7).

2. На ответника

[9] Ответниците са оспорили предявения иск. Те са заявили, че искът е недопустим, тъй като ищецът вече се е снабдил с изпълнителен лист, по който е било образувано изпълнително дело, което въпреки договорка между страните да бъде прекратено, е било само спряно.

[10]

Ответниците твърдят, че сключените анекси към договора за заем са нищожни, защото към момента на сключването им основният договор е бил прекратен. Ответниците също са заявили, че заемът не е бил предсрочно изискуем, тъй като те не са били уведомени за това и те са надплатили суми по него вследствие на едностранното завишаване от П. на възнаградителната лихва. Те също твърдят, че част от договорените клаузи по договора са били нищожни, понеже са били неравноправни и не са били индивидуално уговорени. Ето защо те молят съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 53-73).

3. Насрещни твърдения на ищеца

[11]

П. е оспорил писмения отговор. Той е заявил, че действително се е снабдил с изпълнителен лист вследствие на неизпълнение на първоначалния договор от ответниците, по който е било образувано изпълнително дело. След постигнато съгласие между страните за заплащане на 21 500,00 лева от ответниците и подписването на анекс 1, П. е подал молба за спиране на изпълнителното дело, по което изпълнителни действия не са били провеждани повече от две години и то следва да се счита за прекратено.

[12]

П. твърди, че с обявяването на кредита за предсрочно изискуем, основният договор за кредит не е бил прекратен, а е запазил действието си. Според П. не е имало нищожни клаузи в договора и ответниците не са заплатили вповече от дължимото. Той също посочва, че е уведомил ответниците за настъпилата предсрочната изискуемост (допълнителната искова молба, л. 150-161).

II.

ПО ПРОЦЕДУРАТА

[13] Първоначално настоящият съд е прекратил производството по делото, защото е преценил, че процесното вземане вече е било предмет на друго дело, по което е бил издаден изпълнителен лист - ч. гр. д. 5 263/2009 г. на СРС (определението, л. 393-394). След обжалването на определението на настоящия съд за прекратяване на производството по делото, САС е постановил определение, с което е преценил, че искът е допустим за част от търсените вземания:

6 948,57 лева главница; 9 737,62 лева договорна лихва от 17.07.2011 г. до 04.10.2012 г.; 84,29 лева наказателна лихва от 17.07.2011 г. до 04.10.2012 г. САС е приел, че тези суми не са били предмет на ч. гр. д. 5 263/2009 г. на СРС. Също така обаче, САС е приел, че тези суми не се дължат вследствие на новиране на задължението, което е било предмет на изпълнителния лист по ч. гр. д. 5 263/2009 г. на

СРС (определението, л. 36-37 от делото на САС).

[14] САС е отменил определението на настоящия съд само в частта му, с която е прекратил производството по отношение на иска за: 6 948,57 лева главница; 9 737,62 лева договорна лихва от 17.07.2011 г. до 04.10.2012 г.; 84,29 лева наказателна лихва от 17.07.2011 г. до 04.10.2012 г.

Така предмет на настоящото дело е останал са иска за тези суми.

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С

ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[15] На 12.12.2006 г. М.Н. и А.Н. от една страна и от друга страна П. са сключили договор за потребителски кредит, обезпечен с ипотека (договора, л. 9-13). С него П. се е задължил да отпусне заем на М. и А.

Н.за 80 000,00 лева, които те да върнат за 240 месеца (чл. 1 и чл. 21, ал.

1 от договора). Страните са договорили М. и А.Н. да заплатят на П. 9,15 % годишна възнаградителна лихва, която се е формирала като сбор от СОФИБОР, но не по-малко от 4%, и надбавка от 5,15% (чл. 13 от договора). За свой адрес М. и А.Н.

***, ж. к. „****(договора, л. 9-13).

[16] Тъй като М. и А.Н. не са изпълнявали задълженията си по договора, на 10.03.2009 г. П. се е снабдил с изпълнителен лист срещу тях за: 79 244,05 лева главница; 6 003,33 лева възнаградителна лихва от 11.05.2007 г. до 30.10.2009 г.; 2 821,09 лева наказателна лихва от 11.05.2007 г. до 26.01.2009 г. (изп. лист, л. 94).

Изпълнителният лист е бил издаден по ч. гр. д. 5 263/2009 г. на СРС. Въз основа на този изпълнителен лист П. е поискал от ЧСИ С.да образува изпълнително дело срещу М. и А. Н.( л. 86-93).

[17] Не се спори, че след получаването на покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано от ЧСИ С., М. и А.Н. от една страна и П. са се договорили М. и А. Н.да заплатят определена сума на П., както и да подпишат анекс 1, след което П. да не предприема действия по изпълнителното дело (сравни твърденията на страните в исковата молба, писмения отговор и допълнителната искова молба). М. и А. Н.са заплатили 22 250,00 лева на П.. С тази сума са били погасени съдебни разноски, наказателна лихва и законна лихва в полза на П. (допълнителното заключение на вещото лице С., л. 358).

[18] П. е подал молба до ЧСИ С.за спиране на изпълнителното дело и на 04.06.2009 г. тя е спряла делото (писмото, л. 162). Липсват доказателства изпълнителното делото да е било възобновявано.

Затова съдът приема, че то не е било възобновявано.