Решение № 724 от 06.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. Пловдив, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330201467 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 1728/28.01.2022г., издадено от Началник на Трето РУ - Пловдив, с което на А. М. В. е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.35 ал.1 от ЗОБВВПИ.

С жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски. По-конкретно се сочи, че:

-АУАН и НП не отговарят на изискванията за реквизити, доколкото в т я х не са надлежно индивидуализирани пиротехническите изделия, предмет на вмененото административно нарушение;

-неправилно била установена фактическата обстановка по делото, доколкото не било доказано жалбоподателят да извършва търговия с процесните пиротехнически изделия;

-неправилно бил приложен материалния закон с наказването на жалбоподателя по чл.35, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 31.12.2021г., около 08:00 часа в гр. Пловдив, ул. „Напредък” № 2, в търговски център „Север“, А. М. В. в качеството си на физическо лице извършва търговия с пиротехнически изделия, като предлага изделията за продажба, без да притежава разрешение за търговия издадено при условия и по реда определена със ЗОБВВПИ.

Според съда посочената фактическа обстановка се ОПРОВЕРГАВА от събраните по делото доказателства.

Преди да се пристъпи към анализ на доказателствена съвкупност по делото, обаче следва да се внесат няколко терминологични уточнения.

Според вменената за нарушена норма на чл. 35, ал.1 от ЗОБВВПИ:

„Търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, след получаване на разрешение за търговия, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.“

В ЗОБВВПИ липсва легална дефиниция на понятието „извършване на търговия“. Съдържанието на това понятие, обаче може да се разкрие при систематичното тълкуване на чл. 35, ал.1 ЗОБВВПИ с други норми от същия закон, както следва: чл. 9, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, според който се забраняват „ търговията, транспортирането, придобиването, съхранението, употребата и 2 вносът на пиротехнически изделия, които не отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите и/или са с изтекъл срок на годност.“ чл. 35, ал. 6 от ЗОБВВПИ, според който: „Разрешението за търговия по ал. 1 включва едновременно следните дейности: търговия, придобиване и съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с изключение на фойерверки от категория F1“. чл. 53 от ЗОБВВПИ, според който: „Не се изисква разрешение за придобиване, съхранение и за употреба на фойерверки от категория F2 - до 5 кг брутно тегло, и от категория F3 - до 10 единични бройки“.

При систематичното тълкуване на гореизброените норми- чл. 35, ал.1, чл. 35, ал.6, чл. 9, ал.1, т.2 и чл. 53 ЗОБВВПИ се налага извод, че търговията с пиротехнически изделия представлява дейност различна от тяхното транспортиране, придобиване, съхранение, употреба и внос.

Същевременно съгласно трайно утвърдената съдебна практика, когато за дадено понятие няма легална дефиниция, то следва да се прилага в общо употребимия смисъл. Така изрично Решение №193/13.01.2021 по дело №806/2020 на ВКС.

С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че понятието търговия по смисъла на чл. 35, ал.1 ЗОБВВПИ обхваща дейността по извършване на възмездни сделки с пиротехнически изделия (така Речник на българския език), като типичния пример е продажбата, но приложното поле не следва да се свежда само до този конкретен вид търговска сделка, доколкото многообразието на сделки в гражданския оборот е огромно.

Доколкото в чл. 35, ал.1 ЗОБВВПИ е използвана несвършена глаголна форма, то следва да се приеме, че законът не въздига в условие за съставомерност на деянието реалното осъществяване на търговска сделка. В този смисъл деецът ще извършва търговия:

-не само когато е доказано реално извършване на отчуждителни сделки с пиротехническите изделия,

-но и когато същите само са предложени, изложени за продажба , макар до конкретна сделка към момента на проверката все още да не се е достигнало.

Всички предходни действия, обаче по транспортиране, придобиване, съхранение, употреба и внос на пиротехнически изделия 3

(независимо от целта, с която са извършени) не се обхващат от понятието търговия, доколкото за тях в закона има специална уредба- глава 4 от ЗОБВВПИ (относно придобиването, съхранението и употребата), глава 5 от ЗОБВВПИ (относно транспортирането) и глава 6 от закона (относно вноса и износа).

С процесните АУАН и НП е вменена втората от гореизложените две алтернативни форми на изпълнителното деяние, а именно извършване на търговия, чрез предлагане на пиротехническите изделия за продажба.

От доказателствата по делото, обаче не се установява нито една от двете алтернативни форми:

-нито извършване на реална сделка с процесните пиротехнически изделия;

-нито дори тяхното предлагане или излагане за продажба .

Това е така, доколкото от показанията на актосъставителя се установи по един несъмнен начин, че в нито един момент жалбоподателят не е извършвал действия, които могат да се приравнят на реално предлагане на притежаваните от него пиротехнически изделия за продажба, по смисъла на дадените по-горе разяснения.

Актосъставителят бе категоричен, че в момента, когато възприели жалбоподателя на територията на „Руския пазар“ полицейските служители от Трето РУ били в патрулния автомобил. Жалбоподателят също бил в управлявания от него лек автомобил, който бил в движение и със затворен багажник. Полицейските служители подали звуков и светлинен сигнал, за да го спрат. Жалбоподателят се съобразил с него и паркирал, като след това започнала проверката. По време на проверката на жалбоподателя било разпоредено да отвори багажника на МПС и там били намерени процесните пиротехнически изделия в торба.

Показанията на актосъставителя се кредитират от съда изцяло като последователни, подробни, логични и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен материал. В тях, обаче не се съдържа описание на нито едно действие на жалбоподателя, което да може да се квалифицира като предлагане на държаните от него пиротехнически изделия за продажба. Точно обратното- те са били в затворения багажник на автомобила, като самия автомобил бил в движение, тоест нито едно от присъстващите на пазара 4 лица нямало достъп и изглед към тях.

За да обоснове извода си, че жалбоподателят „предлагал пиротехническите изделия за продажба“ актосъставителят се позовава на саморъчните писмени обяснения на лицето, в които споделя, че синът и снаха му закупили процесните пиратки от гр. Пазарджик, като заедно с тях решили да ги продадат, като с тази цел жалбоподателят ги натоварил на лек автомобил с номер ******* и се отправил към „Руския пазар“. Още на влизане в пазара, обаче бил спрян за проверка от полицейските органи от 03 РУ и пиротехническите изделия били иззети.

Дори да се възприемат като меродавни тези обяснения, с оглед гореизложените принципни положения, в най-неблагоприятния за жалбоподателя случай, те могат да обосноват извод, че с действията си по:

-натоварване на закупените пиротехнически изделия в автомобила и -влизане на територията на „Руския пазар“, където бил веднага спрян за проверка от полицейските органи, още преди да има възможност да изложи за продажба пиротехническите изделия деецът е извършил ПРИГОТОВЛЕНИЕ към предлагане за продажба на пиротехнически изделия, като проявна форма на търговията със същите предмети.

Същевременно съгласно чл. 9, ал.1 и чл. 9, ал.2 от ЗАНН приготовлението към административно нарушение о опитът към такова са ненаказуеми, тоест извършеното от жалбоподателя се явява несъставомерно.

Установените действия на жалбоподателя, изразяващи се в приготовление за предлагане за продажба на пиротехнически изделия не могат да доведат до санкциониране на дееца и на още едно самостоятелно основание. От кредитираните показания на актосъставителя се установи, че контролните органи са извели намерението на жалбоподателя да продаде процесните пиротехнически изделия само и единствено от собствените му обяснения, снети непосредствено след завеждането му в полицейското управление, които впоследствие лицето е преповторило и в писмен вид, под които е положен саморъчен подпис.

Следва обаче да се съобрази, че към този момент жалбоподателят вече е имал статута на лице, което е заподозряно в извършване на 5 административно нарушение и в този смисъл се е ползвал от правата по чл.

6 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) на:

- справедлив процес;

- да запази мълчание;

- да не се самоуличава в извършване на административно нарушение, без да бъде надлежно информиран за последиците от това и без да е имал възможност да се консултира с професионален защитник.

Осъждането на дееца преимуществено въз основа на информация, почерпена от самопризнанията му, преди да са му разяснени правата в процеса и най-вече правото да запази мълчание и да не се самоуличава, представлява съществено накърняване правото на справедлив процес и обуславя извод за незаконосъобразност на осъждането, независимо от конкретната форма, чрез която тази информация е въведена в процеса-чрез преразказването й от свидетелите, пред които самопризнанията са направени или чрез закрепването на информацията в саморъчни писмени обяснения.

В този изричен смисъл е имащото базисно значение решение на Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото ДИМИТЪР МИТОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ и цялата практика на ВКС, последваща постановяването на посоченото решение на ЕСПЧ- Решение №128/06.10.2020 по дело №545/2020 на ВКС, Решение № 230 от 08.09.2020 г. по н. д. № 522 / 2019 г. на Върховен касационен съд, Решение №202/01.09.2020 по дело №712/2019 на ВКС, Решение №21/06.07.2020 по дело №962/2019 на ВКС, Решение №32/14.05.2020 по дело №65/2020 и др.

Още повече, че трайната практика на ВКС още преди Решението на ЕСПЧ по делото Димитър Митов срещу България трайно е приемала, че т.нар. саморъчни писмени обяснения , каквито са приложени по делото, могат да имат само оперативно значение, тоест да насочат разследващите органи към събиране на дадена информация по надлежния процесуален ред, но нямат никакво доказателствено значение в наказателния процес , доколкото са дадени в противоречие с принципа за непосредственост и устност при даване на обяснения от уличеното в извършване на престъпление или административно нарушение лице- чл. 115, ал.1 НПК.

6

Така Решение № 507/ 23 януари 2015 г., Трето наказателно отделение, наказателно дело № 1732/2014г на ВКС, Решение № 215/08.11.2018 г. наказателно дело № 761/2018 на ВКС, Решение № 110 от 21.05.2010 г по н.д.

№ 19/2010 г., на ВКС, Решение № 202 от 20.04.2012 г. по н.д. №570/2012, на ВКС, Решение № 24 от 09.03.2015 г. по нак. д. № 1774 / 2014 г. на Върховен касационен съд и мн.др.

При изключване от годната доказателствена съвкупност на саморъчните обяснения на жалбоподателя и на показанията на полицейските служители, пресъздаващи признанията, направени от него преди да му е разяснено правото да не се самоуличава, единственият безспорно доказан факт е държането на процесните пиротехнически изделия, което според чл. 53 от ЗОБВВПИ се явява несъставомерно.