Определение № 815 от 19.04.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 815 гр. София, 18.04.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Даниела Талева

Петър Н. Славчев като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно наказателно дело № 20221100601447 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.

С разпореждане от 22.03.2022 г. по НАХД №3155/2022 г., на СРС, НО, 17 състав е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на ДП за отстраняване на допуснати на тази фаза отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на обвиняемото лице на защита.

Срещу това разпореждане е постъпил частен протест от прокурор при СРП, в който твърди, че същото е незаконосъобразно. Сочи, че в Постановлението на СРП са посочени всички относими факти и обстоятелства, а тези, които съдията- докладчик е посочил, че не фигурират в постановлението, но следва да бъдат отбелязани, нямат пряко отношение за престъплението, за което обвиняемата е предадена на съд и не са част от съставомерните факти и обстоятелства, които задължително следва да присъстват при описание на фактите в Постановлението.

Иска от въззивния съд да отмени определението на СРС и да върне делото на първата инстанция за разглеждането му по същество.

В протеста не се правят доказателствени искания.

Частният протест се явява подаден в срок и процесуално допустим. По 1 същество същият е изцяло неоснователен по следните съображения:

Делото е внесено в СРС с Постановление за освобождаване на Д. ЦВ. ИВ. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с обвинение за извършено от нея престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

За да прекрати съдебното производство по делото и да върне същото на ДП първостепенният съд е приел, че Постановлението не отговаря на изискванията на закона, тъй като в него не са посочени всички факти и обстоятелства, които са част от предмета на доказване по делото и които касаят поведението на пострадалата пешеходка в рамките на настъпилото ПТП, както и обстоятелства, на база на които да се направят изводи относно наличието или не на обстоятелства, препятстващи видимостта на водача на МПС. СРС е приел, че става въпрос за факти и обстоятелства, които очертават фактическите рамки на обвинението, които лимитират и съда, доколкото и съгласно разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК той не може да приема факти и обстоятелства, различни от тези посочени в Постановлението на прокурора, а при констатирането на такива има задължение да върне делото на ДП. Ето защо е приел, че в Постановлението следва ясно да бъдат посочени всички факти и обстоятелства, касаещи не само поведението на водача на МПС, но и тези, отнсящи се до поведението на пострадалия пешеходец в това ПТП, за да може съда да изпълни задължението си и да прецени съставомерността на деянието на обвиняемата в рамките на фактическите положения, описани в Постановлението и за да е ясно срещу кои конкретно факти и обстоятелства обвиняемата следва да се защитава в хода на съдебното следствие.

Въззивният съд изцяло се солидаризира с това становище на първостепенния такъв, доколкото и видно от постановлението на СРП в него липсват каквито и да е било твърдения относно поведението на пострадалата пешеходка непосредствено преди настъпване на ПТП- движила ли се е тя, в покой ли е била, къде се е намирала точно- на улицата, на тротоара, как и кога се е озовала зад автомобила, управляван от обвиняемата, могла ли е последната да я възприеме, ако да- кога и при какви обстоятелства и в частност, ако беше изпълнила задълженията, които й вменява разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП съществувала ли е обективна възможност да възприеме своевременно пешеходката и да предотврати настъпването на ПТП 2 с нея, съответно, ако не е могла да стори това, дори и да беше изпълнила задълженията, които й вменява закона, то какви са причините (от обективна и субективна страна), които са й пречели да предотврати настъпването на ПТП.

Това са все обстоятелства, които са съставомерни и които сочат дали деянието на обвиняемата се явява съставомерно от обективна и/или субективна страна или става въпрос за случайно деяние- въпроси, на които ще следва да отговори и съда, постановявайки своя краен съдебен акт по делоторешението, поради което и следва да е наясно какви са твърденията на прокурора по тези въпроси, както и каква е фактическата рамка на обвинението, която следва да съблюдава при произнасянето си. Същото важи и за обвиняемото лице, което следва да е наясно с фактическите твърдения на прокурора, за да знае срещу кои конкретно факти и обстоятелства се защитава и какви доказателства да ангажира във връзка с тези фактически твърдения, доколкото няма спор, че защитата се осъществява в рамките на фактическите твърдения на прокурора, а не толкова срещу неговите правни изводи, на база така поддържаните и твърдени факти и обстоятелства.

В този смисъл въззивният съд изцяло споделя становището на СРС, че постановлението на СРП страда от порок, касаещ описание на всички съставомерни факти и обстоятелства във връзка с престъплението, за което обвиняемата е предадена на съд, като този порок ограничава правото на обвиняемото лице на защита, както и възможността на съда да се произнесе с правилен съдебен акт, предвид ограничението на чл.378, ал.3 от НПК. Този порок е сред отстранимите такива, поради което и като е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на същия, първостепенният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.

Така мотивиран и на основание чл.345 НПК, СГС, НО, 15-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане от 22.03.2022 г. по НАХД №3155/2022 г., на СРС, НО, 17 състав, с което съдът е прекратил съдебното 3 производство по делото и е върнал същото на ДП за отстраняване на допуснати на тази фаза отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на обвиняемото лице на защита.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4