Решение № 216 от 16.01.2014, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е №

Гр. Пловдив, 16.01.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти Граждански състав, в публично заседание на девети януари през две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Радка Цекова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 20686 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от КТ, от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр. чл.128, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 КТ , чл.221, ал.1 КТ и акцесорни по чл.86.

Производството е образувано по искова молба на Н.Х.К. ,***, чрез адв.И.Д., против “Реал Билдинг” ЕООД, ЕИК ********* гр.Пловдив, ул.”В.Левски” №12, представлявано от Н.Д. -у. .

Ищецът твърди, че е работил по ТД № ***/***в ответното дружество като “****” на охраняван от дружеството обект находящ се в гр.Пловдив. Трудовия му договор бил прекратен със Заповед № ***/***. Твърди изцяло да е изпълнявал трудовите си задължения към работодателя, съобразно договореното, в резултат да е възникнало за него право да получи трудовото си възнаграждение и обезщетенията свързани с прекратяване на ТД. Твърди обаче до момента да е получил само авансови плащания. Настоява се на това , че и до момента работодателят е останал задължен за изплащане на следните суми: 689,39лв. – неизплатени трудови възнаграждения в това число: за м.09.2011г.-151,02лв.; за м.10.2011г.-61,62лв.; за м.11.2011г.-344,35лв.; за м.12.2011г.-132,40лв., както и 73,81лв. – обезщетение по чл.224 КТ за 5 дни останал неизползван отпуск и 310лв. - обезщетение по чл.221 КТ в размер на БТВ за срока на предизвестие - или общо му се дължи сумата от 1073,20лв. С жалба до инспекцията по труда поискал съдействие, но в отговора го упътили да търси правата си по съдебен ред. По тази причина и депозирал Заявление в съда по реда на чл.410 ГПК за заплащане на тези суми, по което било образувано ч.гр.д.№15282/2012г. по описа на ПРС, Х гр.с., По това дело била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу нея ответникът възразил. Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване за установено по отношение на ответника “Реал Билдинг” ЕООД, че дължи на Н.Х.К. , сумата от общо 1073,20лв., от която 689,39лв. – неизплатени трудови възнаграждения; 73,81лв. – обезщетение по чл.224 КТ за 5 дни останал неизползван отпуск и 310лв. - обезщетение по чл.221 КТ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на Заявление в съда до окончателното плащане, както и разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски и по настоящето производство.

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд. До колкото с влязло в сила Определение на ПОС е отменено и постановеното обезсилвана на издадената по ч.гр.д.№15282/2012г. по описа на ПРС, Х гр.с., то искът е и допустим като е налице правен интерес за ищеца.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил от ответника писмен отговор.

В писмена молба от 24.06.2013г. ответникът, чрез представителя си по закон, е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

В о.з. ответникът не се явява и не изпраща представител.

В о.з. ищеца, чрез пълномощника си адв.Д. е изменил исковете си, като е увеличил размера на сумите за ТВ за месеците октомври и декември 2011г. и е намалил размера на сумите за ТВ за месеците септември и ноември 2011г., като краен резултат е изменил претенцията си за ТВ за процесния период до размера на сумата от общо 615,36лв., вместо първоначално заявените 689,39лв., а за разликата производството по делото е прекратено. Ищецът е увеличил и размерите на претенциите си за обезщетения по чл.224 КТ и 221 КТ, съответно на: 76,0лв. за обезщетение по чл.224 КТ и на 384,64лв. за обезщетение по чл.221 КТ. Подържа исковете в тези размери.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.235 ГПК, Пловдивският районен съд, ХV гр.състав прие за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от приложеното към настоящето дело ч.гр.д.№ 15282/2012г. по описа на ПРС, Х гр.с. се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 9509/01.10.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника за заплащане на следните суми: сумата от общо 689,39 лева, представляваща главница за неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.септември 2011г. до м.декември 2011г.; сумата от 73,81лв. – дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 5 дни за 2011г.; сумата от 310лв. – дължимо обезщетение по чл.221 КТ , произтичащи от сключен Трудово договор №72/16.092011г., прекратен със Заповед № 20/15.12.2011г., ведно със законната лихва върху трите главници, считано от 29.09.2012г. до окончателното изплащане, както и сумата от 640,0 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В същата ЗИ е постановено и “Реал Билдинг” ЕООД, ЕИК ********* гр.Пловдив да заплати в полза на ПРС по сметка на ВСС – 25лв. държавна такса за производството.

Съобщението и издадената заповед са връчени на ответника на 15.10.2012г. В срока по чл.414 ГПК от ответника е било подадено възражение срещу заповедта, а настоящата искова молба е подадена в срока по чл.415, ал.1 от ГПК. До колкото с влязло в сила Определение на ПОС е отменено и постановеното с Определение от 10.12.2012г. обезсилване на издадената по ч.гр.д.№15282/2012г. по описа на ПРС, Х гр.с., то искът е и допустим като е налице правен интерес за ищеца.

От събраните писмени доказателства, съдът намира за установено следното: Установено е по делото, а и не се спори ищецът да е работил в ответното дружество по трудово правоотношение на длъжността “****”, възникнало от ТД №72/16.09.2011г., в който страните са уговорили следното, като възнаграждения: ОТВ от 310лв., ДТВ за стаж и професионален опит от 0,6% за всяка година тр.стаж, който при постъпване на работа е “нула” и ДВ за индивидуално изпълнение на задълженията, а и с право на основен платен год отпуск от 20 дни. Видно от Заповед № 20/15.12.2011г. (л.5) за прекратяване на трудовото правоотношение на Н.К. същата е издадена от работодателя “Реал Билдинг” ЕООД на осн.чл.325, т.1 КТ, а като причини е посочено – по взаимно съгласие на страните, считано от 15.12.2011г. В същата заповед ответникът-работодател е разпореди на К. да се изплати обезщетение по чл.224 КТ, без посочени дни останал неизползван отпуск и размер на това обезщетение. Заповедта е връчена на К. срещу подпис на 17.12.2011г. Предвид тези писмени доказателства , съдът приема за установено в периода 16.09.2011г. -15.12.2011г. до прекратяване на трудовия договор на Е.В. между страните да е съществувало безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено на осн. чл.325, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните. А при прекратяване на ТД да е останал неизползван от ищеца полагаем се платен годишен отпуск.

От приетата по делото ССЕ изготвена от вещото лице С. К., неоспорена от страните, която съдът кредитира, се установява следното: ответното дружество е дължало на Н. К. за трудови възнаграждения за периода м.09.2011г. – м.12.2011г. сумата от общо 1295,36лв., в това число: за м.09.2011г.-177,77лв.; за м.10.2011г.-408,66лв.; за м.11.2011г.-472,91лв.; за м.12.2011г.-236,02лв. От така дължимите суми за ТВ са били изплатени части в размер на общо 680лв., съответно 100лв., 260лв., 220лв. и 100лв. След приспадане на така направените плащания са останали неизплатени и дължими трудови възнаграждения за м.09.2011г. – м.12.2011г. сумата от общо 615,36лв., в това число: за м.09.2011г.-77,77лв.; за м.10.2011г.-148,66лв.; за м.11.2011г.-252,91лв.; за м.12.2011г.-136,02лв., за които суми няма данни да са изплатени и до момента. Видно от т.2 от заключение по ССЕ на ищеца за периода 16.09.2011г. -15.12.2011г. се полагат 5 дни ПГО, а и по ведомост за заплати на ищеца е начислено обезщетение по чл.224 КТ за 5 дни неизползван отпуск в размер на 76,0лв. в сума за получаване. Според т. 3 от заключението на ищеца не е начислявано обезщетение по чл.221 КТ, а размера на БТВ за пълен работен месец 11.2011г. преди прекратяване на ТД е 384,64лв., включващо 310лв.

–ОТВ, 44,64лв. – клас и 30лв. – нощен труд.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати трудовите възнаграждения на ищеца за периода м.09.2011г. – м.12.2011г. в размер на общо 1295,36лв. в сума за плащане, но е изпълнил задължението си за заплащане на тези ТВ в установените срокове само частично и до размера на сумата от 680лв. Не изпълнил задължението си да заплати останалите части от дължимите на К. трудови възнаграждения, а това не се установява да е станало и до момента.

Безспорно се установява по делото и за периода на действие на трудовия договор на ищеца, при уговорени 20 дни платен отпуск годишно, да са се полагали 5 дни ПГО, който дни не са ползвани до прекратяване на трудовото правоотношени.

При което са останали 5 дни не използва отпуск, за които дни ищецът има право на обезщетение по чл.224 КТ. Нещо повече ответникът -работодател е признал наличието на свое задължение за изплащане на обезщетение по чл.224 КТ на К., а и му е начисли по ведомост за заплати сума, която да изплати от 78лв., но не я изплати и останала дължима.

В тази връзка следва да се отбележи, че в издадената в полза на ищеца ЗИ по ч.гр.д. № 15282/2012г. е разпоредено заплащане на сумата от 73,81лв. – дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 5 дни за 2011г. Така независимо да се установи на ищеца да се дължат 78,0лв. за обезщетение по чл.224 КТ, то до колкото предмет на иска е установяване на задължение на ответника към ищеца обективирано по размер в издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение, която представлява и изпълнително основание, то нито ищецът нито съда могат да излизат извън пределите на заповедта. Тава е така, тъй като само за сумите за които е издадена ЗИ по чл.410 ГПК за ищеца съществува правен интерес от установяване наличието на негово вземане към ответника. За всички други суми, като разполага на своя страна с осъдителен иск, то производството по делото за разликата от 73,81лв. до 78,0лв. е недопустимо, поради липса на правен интерес, и като такова на основание чл.130 ГПК следва да се прекрати.

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира да се установява по отношение на ответникът да съществува задължение към ищеца за заплащане на сумата от общо 615,36лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.09.2011г. – м.12.2011г. в сума за плащане, в това число: за м.09.2011г.-77,77лв.; за м.10.2011г.-148,66лв.; за м.11.2011г.-252,91лв.; за м.12.2011г.-136,02лв., както и на сумата от 73,81лв. – дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 5 дни за 2011г., което и задължение е съществувало към дата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 29.09.2012г. и към момента, при което и същите задължения следва да се изпълнят ведно със законната лихва, считано от 29.09.2012г. до окончателното плащане.

Съдът намира неоснователна претенцията на ищеца за установяване наличие на негово вземане за обезщетение по чл.221 КТ в размер на 384,64лв. На първо място в издадената ЗИ е разпоредено ответникът да заплати сумата от 310лв., като обезщетение по чл.221 КТ. При което по същите съображения изложени по горе досежно обезщетението по чл.224 КТ за разликата от 310лв. до 384,64лв. поради липса на правен интерес от иск по чл.422 ГПК, производството по делото е недопустимо и като такова на основание чл.130 ГПК следва да се прекрати. Всъщност и за сумата от 310лв. - обезщетение по чл.221 КТ претенцията на ищеца е неоснователна. Това е така, тъй като работника има право на обезщетение по чл.221 КТ само при в лимитативно изброените в този член случай, а именно: прекратяване на ТД от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а. Само тогава работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. В случая видно от представената от самия ищец Заповед № 20/15.12.2011г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, в същата е посочено като основание за прекратяване на ТД - чл.325, т.1 КТ по взаимно съгласие на страните. Когато страните по едно трудово правоотношение постигнат съгласие за прекратяването му, те не си дължат предизвестие. И тъй като трудовия договор на ищеца е прекратен на основание чл.325, т.1 КТ по взаимно съгласие на страните, то за него не възникнало право нито за ответника задължение за изплащане на обезщетение по чл.221 КТ, поради което и претенцията му за заплащане на такова обезщетение е била неоснователна. В резултат няма как и да се установи наличие на негово вземане към ответника за обезщетение по чл.221 КТ в размер на 310лв., тъй като такова вземане не е възниквало. Поради което искът по чл.422 ГПК в тази част и по отношение на вземане за обезщетение по чл.221 КТ в размер на 310лв., ще се отхвърли като неоснователна.