Решение № 157 от 14.08.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Пловдив, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев. като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600252 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 260000/08.02.2023 г. по НОХД № 429/2019 г. на Хасковския окръжен съд подсъдимият Г. П. Р. от гр. Хасково е признат за НЕВИНЕН в това, че в периода 01.05. - 14.12.2011 година, в гр. Хасково, в качеството на управител на „Р. Е.“ ЕООД, при условията на продължавано престъпление, като посредствен извършител чрез М. Р. Н. - счетоводител избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, като потвърдил неистина в подадени декларации по чл. 125 от ЗДДС - СД № 26001121109/09.06.2011г., СД № 26001129862/08.08.2011г., СД № 6001138562/11.10.2011г., СД № 26001141813/10.11.2011г. и СД № 26001146365/09.12.2011 г., като данъчните задължения са в особено големи размери - 196 202.88 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАН по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.

255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдът е отхвърлил предявения от Д., представлявана от М. ф. против 1 подс. Г. П. Р., граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 196 202.88 лева - представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва за данъчни периоди: м. май 2011 г. - от 09.06.2011г, м. юли 2011г. - от 08.08.2011 г., м. септември 2011 г. - от 11.10.2011г., м. октомври 2011г. - от 10.11.2011г. и м. ноември 2011г. - от 09.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

Против така постановената присъда са подадени протест от Окръжна прокуратура – Хасково и въззивна жалба от гражданския ищец МФ – София.

В подадения първоначален протест и допълнението към него от Окръжна прокуратура – Хасково се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. На първо място, се счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение от съдебния състав, защото липсват мотиви към постановената присъда, посредством които да са изследвани обективно, всестранно и пълно всички доказателства по делото, подкрепящи обвинителната теза. В този смисъл не са обсъдени в нужната пълнота показанията на всички свидетели. Прокурорът счита, че неоснователно са кредитирани показанията на свидетелите К. и Д. и обясненията на подсъдимия, с когото последните са се познавали отдавна и са заинтересовани по случая. Не е обърнато нужното внимание на показанията в противоположен смисъл на извършилите ревизиите на дружеството на подсъдимия служители на НАП – С., Г. и Д., както и на заключението на изготвените по делото ССчЕ. На второ място намира, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства от съда е прието за несъставомерно деянието, без да съобрази събраните по делото достатъчно убедителни доказателства за наличието на извършено престъпление. В тази връзка се иска при условията на алтернативност отмяната оправдателна присъда на Хасковския окръжен съд срещу подсъдимия Р. и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, заради допуснатите съществени процесуални нарушения или да се отмени присъдата и се постанови нова присъда, с която подсъдимия Р. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, с налагане на поисканото от прокурора пред първата инстанция наказание при условията на чл.55 от НК, което да бъде отложено при условията на чл.66 от НК.

В подадената първоначална жалба и допълнението към нея на М. ф., 2 чрез пълномощника му – юрисконсулт М. К. от Н. - П. се излагат доводи, че неоснователно е бил отхвърлен предявеният от тях граждански иск при условията на чл.45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди от престъплението в размер на 196 202,88 лева данъчни задължения. Цитират се множество решения на съда на ЕС, че при подобни хипотези като инкриминираната е налице данъчно задължение. Предлага се, ако присъдата бъде отменена и подс. Р. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, същият да бъде осъден да заплати и така предявения граждански иск. Уточнява, че след приключване на ревизионното производство, това вземане на Д. е несъбираемо, тъй като след погасяване на задълженията по давност е отпаднала възможността за принудителното му събиране по реда на ДОПК, за разлика от възможността да се присъди на деликтно основание в наказателното производство по повод на извършеното от подсъдимия престъпление. Претендират се и разноски за процесуално представителство.

На подсъдимия Р. и на неговите защитници е било съобщено за подадения протест на прокуратурата и жалба на гражданския ищец, но не се взели отношение.

Представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив заявява, че поддържа подадения протест с допълнението към него по отношение на изложените съображения за допуснато съществено процесуално нарушение от съда, тъй като присъдата страда от липса на годни мотиви. Поставя акцент на това, че единственото обсъждане по отношение на реалността на доставките е с позоваването на гласните доказателства по делото, базирани на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К. и Д.. Съдът не обсъдил защо се доверява единствено на показанията на тези заинтересовани свидетели, без да обсъди и другите гласни доказателства и назначените по делото счетоводни експертизи. Счита, че отхвърлянето на заключенията на последните декларативно само поради това, че преповтаряли изводите на ревизионните актове, е неправилно. Не е взето отношение и по отношение на дружеството „Р.Ж. Г.“ ЕООД, като не е обсъдено защо същото за период от няколко месеца е издало само няколко фактури със сбъркани номера на дружеството, управлявано от подсъдимия и др. Затова предлага постановената присъда да се отмени като необоснована и незаконсъобразна, като делото се върне за ново разглеждане на друг състав на първостепенния 3 съд.

За гражданския ищец - М. ф., се явява като процесуален представител юрисконсулт М. К. от Н. - П.. Тя заявява, че поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Намира, че по делото има достатъчно доказателства за виновността на подс. Р. и ако се отмени присъдата с постановяването на нова осъдителна присъда, да се уважи предявеният граждански иск.

Подсъдимият Г. Р. се явява лично и със своите защитници – адв. М. Р. от АК – Хасково и адв. Я. А. от АК – София. Излагат доводи, че подаденият протест и жалба се явяват неоснователни. Намират, че мотивите към присъдата на окръжния съд са достатъчно подробни и пълни, като не страдат от пороците, посочени в протеста на прокуратурата за липсата на обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Изразяват несъгласието си с доводите на прокурора, че не са били обсъдени и заключенията на изготвените по делото счетоводни експертизи. Напротив, съдът е взел отношение по тях, като не е възприел единствено заключението на изготвената на досъдебното производство експертиза, която се е позовала на изводите на издадения ревизионен акт. Твърди се, че по делото има достатъчно доказателства за това, че доставчиците не са фиктивни, като сделките на фирмата на подсъдимия са били реални и е била осъществена доставка. По отношение на гражданската част от присъдата считат, че неправилно е бил приет за съвместно разглеждане гражданския иск на МФ, тъй като към този момент е имало висящо изпълнително производство със същия предмет по ДОПК. Поради тези причини считат постановената присъда за обоснована и законосъобразна, като предлагат да бъде потвърдена изцяло, а подадените протест и въззивна жалба да бъдат оставени без уважение.

Настоящият въззивен състав на ПАС, след като се запозна с изложените съображения в протеста и жалбата, както и с материалите по делото, намира за установено следното:

Подаденият протест и въззивна жалба са допустими, защото са подадени в законоустановения 15-дневен срок и от лица с нужната процесуална легитимация, като разгледани по същество са напълно основателни.

4

Делото е било образувано пред Окръжен съд – Хасково по внесен обвинителен акт срещу подс. Г. П. Р. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 01.05. 14.12.2011 г. в гр. Хасково, в качеството си на управител на „Р. Е.“ ЕООД, при условията на продължавано престъпление, като посредствен извършител чрез М. Р. Н. - счетоводител в посочената фирма, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, като потвърдил неистина в подадени декларации по смисъла на чл. 125 от ЗДДС - СД № 26001121109/09.06.2011г., СД № 26001129862/08.08.2011г., СД № 6001138562/11.10.2011г., СД № 26001141813/10.11.2011г. и СД № 26001146365/09.12.2011 г., като данъчните задължения са в особено големи размери - 196 202.88 лева.

Министърът на финансите, като представител на Д., е конституиран като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане по делото предявеният граждански иск срещу подсъдимия Р. в размер на 196 202.88 лева за причинените в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва за съответните данъчни периоди.

Първоинстанционното съдебно производство пред окръжния съд е протекло по общия ред с разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица, изготвили заключенията на назначените на досъдебното производство първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи.

Във връзка с изясняване на обективната истина по случая от съда са били назначени и изготвени допълнително съдебно-счетоводна и съдебнотехническа експертизи, приобщени са по реда на чл. 283 от НПК и съответните писмени доказателства.

По време на съдебните прения страните са се позовали на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, обосновавайки своите реципрочни по характер обвинителна и защитна тези, като впоследствие е произнесена и присъдата, предмет на настоящия контрол.

Въззивната инстанция констатира, че от първостепенния съд е допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с изготвените мотиви към постановената присъда, в които при извършения правен анализ и обсъждане на релевантните по чл. 102 от НПК обстоятелства, приетите за установени факти не са били подложени на нужния задълбочен анализ, съобразно събраните по делото доказателства.

5

Фактическата обстановка по делото е приета за установена от показанията на свидетелите Д. С., Х. К., Р. К., П. М., С. К., И. Е., С. Г., Г. Р., А.

Д., В. М., С. С., Г. Г., Г. Р.а, Б. С., И.., Г. С., М. П., П. В. и Д. А., обясненията на подсъдимия Р., заключенията на счетоводните експертизи /без правните изводи и анализа на свидетелските показания/, техническата експертиза, приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени материали от ДП, справки, характеристика, декларации.

Преценено е, че не се потвърждава от събраните по делото доказателства твърдението на прокуратурата за привидност на сделките за закупуване от „Р. Е.“ ЕООД на сим-карти и карти за предплатени услуги от „Б. ц.“ ЕООД и „М.“ ЕООД, както и за продажбата им на „О. К.“ - Н. с фактури с невярно съдържание, отразени в дневниците за продажби на процесното дружество, което да е довело до потвърждаване на неистина в подадените справки-декларации по ЗДДС за данъчните периоди месец май, юли, септември, октомври и ноември 2011г. и оттам до избягване установяване и плащането на данъка, в приетия от данъчните органи размер – разликата между неследващо се приспаднат и дължим ДДС. Счетено е, че това категорично се опровергава от събраните на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. и К., както и обясненията на подсъдимия. Последните се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства – фактури, приемо-предавателни протоколи, складови наличности, банкови извлечения. Фактурите са с посочени издател, получател, количество и брой на стоките, подписани са от издалите ги лица, т.е. счетоводните документи не са с невярно съдържание или неистински. По отношение на сделките с „О. К.“, счетоводната документация включва стокови разписки, митнически износни декларации, фактури към спедиторска фирма, износни документи, товарителници, нотис за получаване и др., като факта, че такива сим-карти и ваучери са били изнесени от страната се потвърждава и от назначената от съда техническа експертиза, а не е бил отречен и от данъчната администрация.