Протоколно определение № 102 от 18.02.2026, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 457/2025
- Вид
- Протоколно определение № 102
- Подписан
- 18.02.2026
- В сила
- 13.02.2026
- Състав
- Елена Симеонова Геренска
Цитирани разпоредби
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 246, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247б · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247в, ал. 1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247в, ал. 1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 272, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 274 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.29, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.311 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 102 гр. ****** 18.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ****** V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А и прокурора П. Ст. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Елена С. Геренска Наказателно дело от общ характер № 20253130200457 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Районна прокуратура – ******, Териториално отделение – ****** , редовно призована, се представляват от прокурор П. П..
ПОДСЪДИМИЯТ И. Т. Т., редовно призован, се явява, представлява се от адв. П. И., АК-******, редовно упълномощена.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, моля да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Не са налице процесуални пречки. Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На осн. чл. 272, ал. 1 от НПК председателят провери самоличността на явилите се лица:
ПОДСЪДИМИЯТ И. Т. Т., с ЕГН: **********, роден на ****** в гр.
****** обл. ******, живущ в гр. ****** обл. ******, ул. ******, българин, български гражданин, средно специално образование, неженен, неосъждан, работи като управител.
Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са връчени, съгласно изискването на чл.311 ал.1 т.2 от НПК.
1
На основание чл. 274, ал. 1 от НПК председателят на състава разясни на страните правото им на отвод.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, искания за доказателства нямам, но относно обстоятелството по настоящото производство, в качеството си на свидетел е разпитана г-жа П.Н., същата е съдебен заседател в РС-******. Моля, да направите преценка за отвод на съда съгласно това, налични ли са обстоятелствата на чл. 29, ал. 2 от НПК.
АДВ. И.: Уважаеми районен Съдия, считам че не са налице процесуалните предпоставки за отвод на съдебния състав, с оглед изложените от представителя на РП-****** факти, а именно че единия от свидетелите е съдебен заседател, вписан и действащ с мандат. Считам, че това, че соченото лице е свидетел, не пречи на разкриване на обективната истина и на обективността на Съда. Ето защо моля, да оставите без уважения така направеното искане.
Съдът се оттегли на съвещание по искането за отвод.
Заседанието продължи в 11.10 ч. в присъствието на всички лица.
След тайно съвещание настоящият състав на съда намира, че не са налице основанията на чл.29 ал.2 от НПК за отвеждането на Председателя на състава от разглеждане на настоящото производство с оглед посоченото от прокурора обстоятелство свързано с проведен по делото разпит в качеството на свидетел на съдебен заседател от ПРС, поради следното:
Според създадените от Европейския съд по правата на човека стандарти, наличието на безпристрастност се определя според субективен тест, който се основава на личното убеждение на съдията в даден случай, а също и според обективен тест, който установява дали съдията е предложил гаранции, достатъчни да изключат всяко законно съмнение в това отношение от гледна точка на външния наблюдател.
В конкретния случай, така направеното искане преценено в контекста на посоченото не обуславя основания за самоотвод на съдията, както съобразно субективния, а така и обективния тест. Наличното качество на свидетел по настоящото дело на съдебен заседател от Районен съд-****** предвид и конкретния предмет и страни в производството по никакъв начин не предпоставя индиции за предубеденост или заинтересованост на съда от изхода на делото, като не са налице каквито и да е обективни факти, които да обосноват съмнение по отношение гаранциите на страните за справедливото и безпристрастно разглеждане на делото.
Предвид посоченото, настоящия съд счита, че в случая не е налична хипотезата на чл.29, ал.2 от НПК на чиято плоскост е поставен въпроса за предубеденост и заинтересованост на настоящия състав, а така също липсват и т.нар."абсолютни" предпоставки, лимитативно изброени в разпоредбата на чл.29, ал.1 от НПК поради което и искането за отвод на съдията-докладчик по делото следва да се остави без уважение.
С оглед посоченото, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ВРП докладчик по настоящото дело. за отвод на съдията-
На основание чл. 274 НПК, председателят разясни правата на страните, като искания в тази насока не бяха направени, както и за последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Съдът намира, че са налице условията разпоредително заседание, поради което на провеждането на
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247в, ал. 1 и 2 НПК по всички въпроси, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, по същество на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК считам, че настоящото дело е подсъдно на РС – ******. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. В хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия или на пострадалите.
Налице са основания за решаване на делото по реда на особените правила, но за момента поне относно защитата не е коментирала с мен за приключване на производството със споразумение, като същото може да приключи и по реда на съкратеното съдебно следствие. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на друг защитник, вещо лице, преводач на български език и за извършване на действия по делегация. Считам, че взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „Подписка“, следва да бъде потвърдена.
Нямам искания за събиране на нови доказателства. Ако няма искане за разглеждане на делото по особените правила, моля да насрочите делото в удобен за вас ден и час.
АДВ. И.: Уважаема г-жо Председател, по първите две точки на чл. 248 НПК, становището ми съвпада с изложеното становището на председателя на представителя на Районна прокуратура – ******, а именно по т. 1, по отношение на местната подсъдност, мисля че се беше произнесъл и Върховния касационен съд и това не следва да го обсъждаме. По чл. 248, т. 3 от НПК, тук ще се спра на анализ, тъй като считам, че са налице допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, като до тук пострадали нямаме, както и наследници на пострадали. Направила съм анализ, на който съм поставила рамка, с оглед на това да изключа вероятността да се отклоня и ще се спра изключително на кратко върху процесуалните нарушения, които считам че са допуснати и съда 3 трябва да оцени като отстраними и съответно да се прекрати съдебното производство и да бъде върнато за доразследване.
Считам първо, че е неясно фактическо формулиране на обвиненията, а именно има разминаване между обстоятелствената част и диапозитива в обвинителния акт, който не може да осъществи в тази връзка своята роля, а именно да постави рамка на обвинението. Считам че обвинението е формулирано неясно. Неясно като мога и да разширя, че и неточно е направена юридическата формулировка, с оглед непосочването на това, какво правно значение първо са имали документите които се счита, че са неистински частни документи и части документи с преправено съдържание от една страна, както и какви вредоносни резултати са настъпили от тях. Също така, в коя част са преправени, в какво се изразява неистинността на документите. На следващо място считам, че не е налице съответствие на обвинителния акт с изискванията на чл. 246, а именно в обстоятелствената част липсват факти отнесени към обективната и субективната страна на престъплението. Чл. 316 и тук, ще фокусирам вниманието си върху това, че в диспозитива на обвинителния акт, прокуратурата сочи, че е извършено в условията на продължавано престъпление с 5 деяние, след което описва две деяния. Също така, считам че в обстоятелствената част е налице дефицит на факти за това, в каква степен подсъдимият се е занимавал и до каква степен е бил отговорен по отношение на проследяването на документооборота на дружеството.
Съставянето и проследяването на подписването на документи. Също така, считам че липсва изясняване и посочване на причинно следствената връзка и от тук съотв. считам, че липсва обезпеченост на обвинението от фактическа страна. Може би по-рано трябваше да изложа и това, че в обстоятелствената част не е отразен нито един факт въз основа, на които да се изведе твърдението на прокуратурата, че подсъдимият е длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици, а именно че представяйки този документ, по никакъв начин не става ясно от обстоятелствената част на обвинителния акт, че е можел да разпознае този документ, че е неистински или преправен. На следващо място, не са изяснени конкретните права и задължения очертаващи отговорностите на управителя. В последните две изречения, ще изложа становище относно това, че не е изследвано подробно съдържанието на договорните отношения на работника К.Н. и дружеството, както и между дружеството и работника А.Р., както и между дружеството и партньора му по договор за сътрудничество, а именно професионалната гимназия. Считам, че прокурора и изградил изцяло обвинителната си теза върху неясноти, неточности и е налице една декларативност на тезите. Ето защо моля, на това основание да прекратите съдебното производство и с всички произтичащи от това процесуално последствие. Преминавам на т. 4, а именно не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, разглеждането на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на друг защитник, вещо лице, преводач на български език и за извършване на действия по делегация. Не са налице основания за изменение на мерките за процесуална принуда и към момента не правим искане за събиране на нови доказателства. Моля, в случай че вашата оценка на изложеното от мен не съвпада с изводите и исканията, които правим и прецените, че не следва да прекратите съдебното производство, да насрочите делото в открито съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, ще взема становище 4 във връзка с искането за прекратяване на производството. Намирам, че така направените искания в по-голямата си част, ще намерят отговор при разглеждане на производството по същество, от което да стане ясно дали обвинението се подкрепя от конкретни доказателства или е грешно интерпретирано от страна на съставителя на обвинителния акт. Относно останалата част от изявленията от страна на защитата, считам че е несъстоятелно, че обвинителния акт отговаря на всички определени в Закона изисквания.
ПОДСЪДИМИЯТ Т.: Поддържам това, което каза адвоката ми.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, след като се запозна с изразените от страните становища и с материалите по делото, намира следното:
Не е спорно, че основната процесуална функция на обвинителния акт е да постави началото на съдебната фаза на производството по делото и по този начин да определи предмета на доказване по същото. Според визирания в чл.
246, ал. 2 НПК законодателен стандарт, в обстоятелствена част на обвинителния акт е необходимо да фигурира описание на фактите относно начина, времето и мястото на извършването на престъплението, както и другите обстоятелства, лимитирани в цитираната разпоредба.
В конкретния случай настоящия състав констатира допусната неяснота, конструктивен дефицит и фактическо противоречие, които обусловят невъзможността на подсъдимия да разбере фактическите и правни рамки на предявеното му обвинения, респ. установяват се твърдяните пречки за адекватно организиране на защитата на подсъдимия но единствено според настоящия състав касателно част от направените от страна на защитата възражения.
На първо място това е свързано с направената от прокурора правна квалификация на осъщественото деяние при условията на продължавано престъпление, като съображенията за това са следните: