Решение № 7309 от 02.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7309 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100505371 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца Д. Д. Н. срещу решение № 221 от 07.01.2025 г., постановено по гр. дело № 144/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу Л. Г. П. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5100 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в засягане честта и достойнството на ищеца в резултат на изявления на ответника, обективирани в изготвен доклад на 21.11.2022 г. от ответника в качеството му на секретар на Националната съдийска комисия по волейбол, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 03.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост с твърдения, че наличието на противоправно поведение на ответника се установявало несъмнено от приетите писмени доказателства, които не били обсъдени в пълнота от съда.

Въззивникът счита, че всички клеветнически изрази, на които основава претенцията си, са поместени в доклад, изготвен от ответника, който е приет по делото и не е оспорен, а верността на твърдените факти не се доказвала от гласните доказателства, които описвали 1 поведенческия профил на ищеца извън конкретиката на процесните изявления. Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил установяването на противоправно поведение и верността на изложените обстоятелства по отношение на всеки един от изразите, формулирани в исковата молба, като от показанията на свидетеля К. не се доказвало, че ищецът го е изгонил или заплашвал. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Въззиваемият Л. Г. П. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно поради следните съображения:

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в описаните клевети, съдържащи се в изготвен от ответника доклад от 21.11.2022 г. до Дисциплинарната комисия към Българската федерация по волейбол. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, респ. верността на изказаните твърдения.

По делото е приет като писмено доказателство и не е оспорен от ответника изготвен от Л. Г.

П. доклад до Дисциплинарната комисия към БФВ от 21.11.2022 г. (л. 9-10 от делото на СРС), в който се съдържат описаните в исковата молба изрази, на които ищецът основава претенцията си. Клеветническите твърдения, които са предмет на исковата претенция, се съдържат в изреченията, че ищецът „отказал да заплати полагащия се хонорар на г-н К., след което го изгонил с псувни и грубо поведение“ след среща от държавното първенство за момчета под 16 г. между отборите на ВК Славия и ВК Люлин, състояла се на 19.11.2022 г.; че в разговор по телефона между двамата Н. казал „Казах ти повече да не ми го изпращаш този идиот (визирайки К. К.) при мен. Не искам да го виждам тоя“, „давай ме на който искаш, 2 капут такъв“; в доклада повторно се съдържало невярното според ищеца твърдение, че бил изгонил съдията на мача с груби думи, а в заключение било посочено, че „В годините Д. Н. многократно е създавал проблеми на членовете на НСКВ, обиждайки ги неоснователно, държейки се грубо с тях и заплашвайки ги“.

Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление е противоправно Д.ие – клевета (чл.147, ал.1 от НК). С това Д.ие се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице „клевета“ от обективна страна се изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.

Д.ието може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление.

Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото.

Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че цитираните от доклада твърдения на ответника, на които се основава претенцията за обезщетение за вреди, действително представляват клевети, тъй като съдържат твърдения за определени обективни факти – че ищецът е отказал заплащане на съдийски хонорар за конкретен волейболен мач, че изгонил съдията с грубо поведение и псувни, че нарекъл последния „идиот“, а ответника – „капут“, както и че многократно в годините е проявявал подобно грубо поведение, съпроводено с обиди и заплахи. Описаното държане на ищеца несъмнено е от естество да накърни доброто му име в обществото, доколкото го характеризира като невъзпитан човек, който отправя обиди и псувни към околните и се държи некоректно в професионалните среди, в които осъществява дейността си. Единствено квалифицирането на поведението му като „грубо“ обективно не разкрива характеристиките на клевета, тъй като представлява субективна оценка на автора относно извършените действия – с това изявление не се излагат конкретни фактически твърдения, а се прави общо оценъчно съждение, интерпретация на автора въз основа на собствената му субективна психична дейност, която не подлежи на проверка за вярност, тъй като представлява лично индивидуална оценка за поведението на ищеца.

3

Описаните позорящи твърдения са разпространени до определен кръг лица с включването им в доклад до дисциплинарната комисия на БФВ, въз основа на който е образувано и проведено дисциплинарно производство срещу ищеца. Ответникът не оспорва, че е изготвил доклада с посоченото в исковата молба съдържание, като това обстоятелство е обявено и за безспорно по делото (поради което и докладът не е обсъждан в детайли от първоинстанционния съд), но твърди, че всички изложени в него факти отговарят на обективната действителност, поради което не съставляват противоправно поведение.

За установяване верността на изложените факти по делото са събрани гласни доказателства, които в своята съвкупност установяват наведеното от ответника възражение срещу исковата претенция. Разпитан като свидетел, съдията на волейболната среща от 19.11.2022 г. К. М. К. разказва, че на посочената дата Д. Н. отказал да му заплати хонорара след срещата и отправил към него обиди и ругатни. Свидетелят допълва, че винаги при мач на ВК Люлин съдийския хонорар се изплащал от ищеца (сина на президента на клуба Д. Н.), като поведението му често било агресивно и обидно и много колеги са отправяли оплаквания срещу него с искане да се вземат необходимите мерки по отношение на дисциплината, която Н. не спазвал. Изложеното се потвърждава от показанията на свидетелката М.-Е.А.Б., която също споделя за често проявявано от ищеца агресивното поведение към съдиите на мачовете и за практиката съдийските хонорари от страна на ВК Люлин да се изплащат от Д. Н..

Свидетелката изяснява, че е присъствала на телефонен разговор между страните по делото, проведен на високоговорител в колата на път за гр. Враца, иницииран от ответника поради получени от него оплаквания за неизплатен хонорар и агресивно поведение към съдията на мач между ВК Люлин и ВК Славия. Същата е категорична, че в хода на разговора Д. Н. нарекъл К. К. „идиот“ („Казах ти повече да не ми пращаш този идиот!“), а след като ответникът обяснил, че ще сезира дисциплинарната комисия, ищецът заявил „Давай ме на когото искаш, капут такъв!“. В заключение свидетелката Б. заявява, че познава ищеца като арогантен и нападателен човек, склонен към агресия, каквато е проявявал многократно по време на мачове и е бил санкциониран за това.

Съдът кредитира изцяло изложените свидетелски показания, доколкото същите са ясни, последователни и непротиворечиви, като същите доказват пълно и главно верността на изложените в доклада на ответника позорни твърдения за ищеца. Видно е, че Д. Н. действително е отказал изплащане на възнаграждението на съдията К. К. след мача на 19.11.2022 г., като е отправил към него обиди и псувни (ругатни), а подобно обидно и грубо поведение е проявявал многократно и преди това. Установява се и, че в телефонен разговор между ответника и ищеца последният действително е нарекъл К. „идиот“ и е обидил Л. П. с обръщението „капут“. Съдържащите се в показанията на свидетелите на ответника факти не се опровергават от доведените от ищеца свидетели П.В.П. и С.С. Г., които не излагат каквито и да било конкретни факти за процесната волейболна среща или за последващ разговор между страните по делото (свидетелят Петков споделя общи впечатления от волейболния клуб и как процесните събития са се отразили на психиката на ищеца, а свидетелят Г. набляга на факта, че съдийският хонорар е бил платен от него по възлагане от председателя 4 на ВК Люлин Д. Н.).

Косвени доказателства за верността на изложените от ответника твърдения за поведението на ищеца на волейболната среща на 19.11.2022 г. са решенията на Дисциплинарната комисия на Българската федерация по волейбол от 23.11.2022 г. и от 28.11.2022 г., с които е прието за установено, че Д. Н. е отказал изплащане на хонорара на съдията К. К. и се е отнесъл към него с агресивно и арогантно поведение, придружено с обидни думи и закани, като на ВК Люлин е наложена глоба в по-нисък размер, доколкото Д. Н. не е председател на клуба, а само треньор в него. Поведението му обаче е установено от събраните в дисциплинарното производство доказателства, като впоследствие наложеното наказание е отменено от апелативната комисия на БФВ поради последващото изплащане на съдийския хонорар, без да са обсъдени установените факти относно действията на Д. Н.. Макар според приложените към исковата молба заповеди за официален представител на ВК Люлин на посочената спортна среща да е бил определен С. Г., от всички останали писмени и гласни доказателства по делото несъмнено се установява, че именно Д. Н. е изпълнявал тази функция и е извършвал разплащанията със съдийските състави. Съдържащото се в доклада твърдение на ответника, че ищецът многократно е създавал проблеми, като е обиждал, държал се е грубо и е отправял заплахи, се установява от приложените документи към дисциплинарната преписка на БФВ, в която се съдържат решения са предишни налагани наказания на Деня Н.