Решение № 180 от 24.02.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Варна, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20253100500314 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 01016/14.01.2025г. на Д. Г. З., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. ******* ********* против отказа на ЧСИ Л.С, рег.№ 895, район на действие ОС-Варна, обективиран в Протокол за въвод във владение №7/06.01.2025 г. по изп.дело №157/2024 г. взискателят Д.

Г. З. да бъде въведена през вратата, която свързва двете части на апартамент №7, находящ се в гр. Варна, бул. „*********** чрез премахване на бетонните блокчета, с които длъжникът по делото Е. В. К. - К. незаконно е зазидала отвора на вратата.

В жалбата се излагат следните съображения:

С влязло в сила решение е прието за установено, че Д. Г. З. като собственик на 56.30/128.04 ид. ч от апартамент №7 целият с площ от 128.04 находящ се в сграда с идентификатор *** е собственик на 56,30/128,04 ид.ч. от баня. Осъдена е Е. В. К-К, да предаде владението на 56,30/128,04 ид.ч. от посочената баня, на осн. чл.108 от ЗС.

Процесното жилище представлява апартамент с две входни врати - от едната се влиза в антре и две преходни стаи - тази част се е ползвала от жалбоподателя, а от другата входна врата се влиза в коридор, който води до баня, тоалетна, кухня и две стаи - тази част се е ползвала от длъжника. Двете части на жилището са свързани с врата. През 2003 г. Е. В. К. едностранно, 1 зазижда с бетонни блокчета отвора на вратата, която свързва двете части на апартамента, като така преустановява достъпа до банята и тоалетната.

При извършване на въвода във владение, е поискала той да бъде осъществен, чрез премахване на бетонните блокчета. Съдебният изпълнител е отказал да уважи искането и е извършил въвода през входната врата на апартамента, чрез смяна да патрона. По този начин ЧСИ не е изпълнил съдебното решение.

С така извършения въвод на практика е изключително трудно да ползва сервизните помещения. С осигуряване на достъп до банята през входната врата, всяко влизане и излизане от нея по неизбежност ще е свързано с преминаване през стълбищната площадка, вместо да се преминава през вътрешния коридор, който е съсобствент. Достъпът до вода всеки път ще е свързан с излизане от едната входна врата, преминаване през стълбищната площадка и влизане през другата входна врата, което е крайно неудобно.

Оспорват се изводите на съдебния изпълнител, че не може да премахне зазиждането, подари липса на изричен диспозитив. Съдебното решение, което следва да бъде изпълнено е по ревандикационен иск, а диспозитив, в който изрично да бъде посочено премахване на зазиждането, може да се постигне единствено с негаторния иск по чл. 109 3С. При успешно проведен ревандикационен иск, няма правен интерес от последващо предявяване на иск по чл. 109 ЗС и той би бил недопустим, т.е. няма правен способ, който би дал възможността да представи съдебно решение с искания от съдебния изпълнител диспозитив.

В срок по жалбата е постъпил отговор от длъжника по делото Е. В. К. К. със становище за неоснователност на жалбата.

На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ е изложил доводи за неоснователност на жалбата.

От приложените по делото писмени доказателства, съдът прие от фактическа страна следното:

Изпълнително дело №157/2024г. е образувано по молба на Д. Г. З., въз основа на изпълнителен лист № 210 от 24.01.2024 г., по силата на които Е. В.

К-К е осъдена да предаде владението на Д. Г. З. на от 56,30/128,04 ид.ч. от баня част от самостоятелен обект на собственост – жилище с идентификатор *** адрес в гр. Варна, бул. „************.

В молбата се моли ако владението на идеалните части не бъде предадено доброволно, да се престъпи към принудително изпълнение и да се насрочи дата за извършване на въвод във владение.

При извършване на въвода на 06.01.2025г. Д. Г. З. заявила, че желае въвода да бъде извършен чрез премахване на незаконно зазиданата врата, която свързва двете части на апартамента. Съдебният изпълнител е въвел взискателя във владение, като му е осигурил достъп да процесната баня през входната врата на жилището.

2

По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице - взискател по изпълнителното дело и срещу действие, което подлежи на обжалване, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Съгласно чл. 435, ал.1, т. 1 от ГПК взискателят може да обжалва, отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие.

За да бъде уважена жалба следва, съдебният изпълнител да е отказал да извърши искания въвод. В настоящия случай ЧСИ е извършил исканото изпълнително действие, както е въвел Д. Г. З. в 56,30/128,04 ид.ч. от банята, предвид което не може да се приеме, че не е извършено исканото изпълнително действие. В жалбата не се оспорва, че владението е предадено, от което следва, че съдебното решение е изпълнено.

На следващо място съдебният изпълнител е обвързан от пределите на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнителното дело, които се свеждат до предаване на владението.

Изпълнителния процес е сурогат на доброволното изпълнение. Това означава, че следва да липсва доброволно изпълнение на задължение, което длъжникът е осъден да изпълни. Премахването на бетоните блокчета и предоставянето на владението са две различни самостоятелни задължения, които могат да съществуват независимо едно от друго. В настоящата хипотеза длъжникът не е осъден, да извърши действие, изразяващи се в премахване на зазиждане на отвора на вътрешната врата. Съдебният изпълнител ще има правомощието да премахне бетоните блокчета при уважен иск по 109 от ЗС, какъвто не е воден.

С исканото действие на практика се цели избягването на завеждането на негаторен иск. В тази връзка е неоснователен довод на взискателя, че при уважен иск по 108 от ЗС искът по 109 от ЗС ще е недопустим. Нито в съдебната практика, нито в съдебната теория съществуват колебания, че искът с правно основание чл. 109 от ЗС може да се съединява и с иск по чл. 108 от ЗС, ако нарушението е довело до отнемане на владението на ищеца върху част от имота му. Настоящия казус е точно такъв, а щом негатореният иск може да се води заедно с ревандикационния, то няма пречка искът по 109 от ЗС да се води в отделно производство, след уважаването на иска по 108 от ЗС.

С оглед на изложеното жалба с вх. № 01016/14.01.2025г. на Д. Г. З., следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно - отменително производство, като изпълнителния процес не приключва, а съдът извършва проверка по съобразеността на атакуваните 3 изпълнителни действия със закона. Разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното Варненски окръжен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 01016/14.01.2025г. подадена от Д. Г. З., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „************, в качеството й на взискател по изпълнително дело №157/2024 г. на ЧСИ Л.С, рег.№ 895, район на действие ОС-Варна срещу отказа на съдебния изпълнител обективиран в Протокол за въвод във владение №7/06.01.2025 г. по изп.дело №157/2024 г. взискателят Д. Г. З. да бъде въведена през вратата, която свързва двете части на апартамент №7, находящ се в гр. Варна, бул. „*********** чрез премахване на бетонните блокчета, с които длъжникът по делото Е. В. К. - К. незаконно е зазидала отвора на вратата.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, пр. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4