Определение № 10172 от 01.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10172 гр. София, 01.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110150148 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 13626/15.01.2025 г., подадена от ответника А. Р. Г., чрез адв. С. С., с която от съда се иска да допълни определение № 69/03.01.2025 г. , постановено по делото, в частта за разноските с искане в полза на ответника да бъдат присъдени сторените от него разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, тъй като делото е било прекратено, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – ищецът С. Й. И., чрез адв. Т. Т. оспорва искането. Изтъква, че делото е било прекратено без по него да са били извършени каквито и да било процесуални действия. Молбата за оттегляне на иска е била депозирана на 27.12.2024 г., когато в съда е постъпил и отговорът на исковата молба, но с предходен входящ номер от него. Счита, че ответникът не би следвало да има претенции за разноски с оглед конкретното развитие на производството. Ако съдът намери, че такива му се дължат, моли същите да бъдат в минимален размер, доколкото претендираните такива в размер на 1500 лева касаели представителство на ответника в цялото производство.

Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, (срокът за обжалване на определението, доколкото същото е връчено на ответника на 13.01.2025 г., поради което се явява процесуално допустима. Разгледани по същество същата е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по делото е образувано по подадена от ищеца искова молба с предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 10 000 лева.

С разпореждане от 03.10.2024 г. съдът като е констатирал редовност на исковата молба, е разпоредил препис от същата и от уточняващата я молба да се връчат за отговор на ответника.

Книжата са връчени на ответника на 27.11.2024 г.

По делото на 27.12.2024 г. е постъпила молба, приета с вх. № 418977/27.12.2024 г., изпратена на 23.12.2024 г.

Отговорът на исковата молба е постъпил в съда и е приет с вх. № 1

421843/30.12.2024 г., изпратен на 27.12.2024 г. Към същия е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между страната и адв. С. с предмет „процесуално представителство по гр.д. № 50148/24 г. по описа на СРС, ГО, до приключване на делото на всички инстанции“. Договорено е и е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Искане за присъждане на разноски с отговора на исковата молба.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, доколкото с връчването на препис от исковата молба същият вече става страна в производството. Ето защо и релевантен в случая е моментът на връчване на книжата на ответника, който съгласно дадените му указания разполага с едномесечен срок да организира и реализира защитата си в производството. В настоящия случай ответникът е проявил и активност като в срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, за което страната е ангажирала процесуален представител. В допълнение следва да се посочи, че наличието или липсата на проведен открито съдебно заседание не е предвидено от законодателя като предпоставка за присъждане на разноски по аргумент от чл. 78, ал. 4 ГПК.

Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че за разлика от хипотезата, когато разглеждането на делото приключва в открито съдебно заседание, когато производството по делото приключва в закрито съдебно заседание, страната може да поиска разноски и да представи доказателства за извършването им в срока по чл. 248 ГПК (определение № 736 от 23.12.2010 г. по ч. гр. д. № 689/2010 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 688 от 27.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5154/2015 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 166 от 24.03.2017 г. по ч. т. д. № 504/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 401/17.09.2019т. по ч.т.д.№1708/2019г., ВКС, І т.о.).

При съобразяване на гореизложеното настоящият състав приема, че ответникът има право на разноски по прекратеното производство. Основателно от страна на ищеца се отбелязва, че в полза на страната не следва да бъдат присъждани всички сторени разноски. Настоящият състав на съда намира, че в случая следва да бъде съобразена постановената и задължителна за всеки национален съд практика на СЕС, както и актуалната съдебна практика на ВКС. Предвид изложеното и като съобрази процесуалното развитие на производството, а именно – прекратяването му поради оттегляне на от страна на ищеца, съдът следва да се произнесе по въпроса какъв е справедливият размер на разноските, които ищецът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да понесе.

Случаят не се отличава с фактическа и правна сложност – в сезиращата СРС искова молба и в уточняващата я такава фактическите обстоятелства са изложени ясно, представени са писмени доказателства, в подкрепа на направените твърдения, направени са доказателствени искания за допускане разпит на свидетели и изискане на документи по реда на чл. 192 ГПК.

Процесуалната защита на ответника в производството се изразява в депозиране на отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който ответникът е оспорил иска и е взел становище по твърденията на ответника, заявени са доказателствени искания.

Същевременно, както се посочи и по-горе, договорът за правна защита и съдействие е с предмет процесуално представителство за цялото производство, а не е само за изготвяне и подаване на отговор на исковата молба. От друга страна претенцията за присъждане на цялото възнаграждение в посочения размер съдът намира, че не би съответствало на принципа на справедливост с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуалния усилия по защита интересите на ответника, който реално е осъществен по делото. Ето защо при съобразяване на посочените обстоятелства, както и практиката на СЕС по въпросите за разноските, 2 съдът приема, че легитимната цел на присъждането на разноски в случая е в тежест на страната, станала причина за образуване на производство, което е прекратено впоследствие по нейна воля, да се възложат такива разноски, които да бъдат съобразени от една страна с конкретиката на производството, а от друга – да не бъдат прекомерно обременителни за нея и да съставляват основание, което да действа възспиращо по отношение на достъпа до съд и защита на правата на гражданите от необосновано прекомерно засягане на същите.

В тази връзка съдът намира, че следва да съобрази и параграфи 37 и 38 от Решение от 24.12.2009 г. по делото „Агромодел“ ООД срещу България на ЕСПЧ.

С оглед изложеното съдът намира, че в тежест на ищеца по делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да се възложи сума в размер на 500 лв. за изготвяне и депозиране на отговор на исковата молба, като искането за присъждане на разноски в по-висок размер е неоснователно по изложените по-горе съображения.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 69/03.01.2025 г. по гр.д.№ 50148/2024 г. по описа на СРС, 41 състав, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА С. Й. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„Осогово“ № 50, ет. 2, ап. 4, да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на А. Р. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Д. сумата 500 лева, представляваща разноски за производството по гр.д. № 50148/2024 г. по описа на СРС, 41 състав.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3