Решение № 260003 от 11.01.2022, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V- 260003 11.01.2022 г. Град Бургас

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На осми февруари, две хиляди и двадесет и първа година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

2. мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

Секретар: Таня Михова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело №

2887 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от непълнолетната Т.С.З., със съгласието на майка ѝ А.В.З., двете от гр.Бургас, против Решение № 260511 от 27.10.2020г. по гр.д.№4066/2020 г. по описа на Бургаския районен съд.

С решението са отхвърлени исковете на въззивницата за осъждане на въззиваемия П.К.Л. да ѝ заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 151, ал. 1 НК, за което е постановена присъда № 77/10.06.2020 г. по НОХД № 636/2020 г. на БРС, сумата 810 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи съдебни разноски за адвокат в досъдебното производство и за съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 08.09.2019 г. до окончателното плащане на сумите, а Т.С.З. е осъдена да заплати на П.К.Л. съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лв.

Въззивницата изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, както и постановяване на въззивно решение, с което исковата претенция да бъде уважена, ведно със сторените разноски пред двете инстанции.

Твърди се, че решението на БРС е неправилно и необосновано.

На първо място са изложени оплаквания, че районният съд е дал вяра на показанията на свидетелите на ответната страна и заявеното от самия ответник, без да обсъди останалите доказателства по делото. Не било взето предвид, че свидетелката Л. е майка на ответника, очевидно заинтересована от изхода на делото, като не била съобразена разпоредбата на чл.172 ГПК свидетелските показания да се ценят заедно с останалия доказателствен материал. В мотивите си съдът се позовал на изявления на ответника, без да съобрази, че същите противоречат на останалите доказателства по делото, включително на показанията на незаинтересованите свидетели и официални документи. На второ място са въведени оплаквания, че съдът не е анализирал показанията на свидетелите на ищцовата страна, като липсвал и анализ на изнесените с тях факти. Според въззивната страна, показанията на св. С.С.- експерт и психолог в

ЦОП давали най-пряка и достоверна картина на психо-физичното състояние на ищцата и нейните преживявания след посегателството, като същите се подкрепяли и от показанията на св. Чобанов.

Сочи се, че ищцовата страна е провела пълно и главно доказване на вида и степента на претърпените вреди с необходимата медицинска документация, приложените материали от наказателното дело и събраните свидетелски показания, докато БРС не съобразил, че ответната страна не провела пълно и насрещно доказване в процеса досежно оспорването на психологическото състояние на ищцата.

Въззивницата намира за неправилен извода на съда, че въпреки наличието на влязла в сила присъда за извършеното от ответника престъпление, ищцата не е претърпяла вреди, като акцентира на това, че пострадалата е дете, с неразвита психика и именно поради тази причина законодателят е предоставил защита на лицата под 14 г.

На следващо място, съдът не съобразил, че наличието на съгласие или не от страна на ищцата по време на извършване на престъпните действия е ирелевантно, тъй като съставът на престъплението, за което ответникът е признат за виновен изключва съгласие или несъгласие на пострадалата.

Счита, че при решаване на делото, съдът е следвало да вземе предвид личността на увредената, отражението на стореното върху чувствата, честта и достойнството на същата. Сочи се още, че е налице формирана съдебна практика по спорния въпрос, в която е застъпена обратна на изложената от БРС теза, която била цитирана в писмената защита.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.

В съдебно заседание пълномощникът на въззивницата- адв. Кутиев поддържа жалбата.

Пълномощникът на въззиваемия- адв.Дойнов оспорва жалбата. Намира, че районният съд се е съобразил с всички данни по делото и правилно е отхвърлил иска. Изтъква, че въззиваемият не е оспорвал, че е осъществил полов акт с въззивницата, то счита, че няма данни, че това е бил първия полов акт на въззивницата.

Акцентира, че страните по делото са имали връзка в продължение на два месеца, ищцата е била оставена сама в дома си от своите родители, заедно с по-малките деца на семейството, през което време поканила ответника в дома си. Връзката им била доброволна, а стресът, който получила ищцата бил вследствие на това, че две седмици, след акта майката на ищцата разбрала от снимките и разменените съобщения в телефона на дъщеря си за това, че имат любовна връзка.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, която има правен интерес да обжалва решението. Ето защо жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Бургаският окръжен съд приема следното от фактическа и правна страна:

Въззивницата е предявила против въззиваемия обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД /за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди/ във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Твърди, че на 7/8.09.2019г., когато била малолетна, пострадала от извършено от ответника престъпление по чл.151, ал.1 НК, изразяващо се в осъществяване на полов акт, довело до силен стрес и емоционален срив, вследствие отнемане на девствеността й. С влязла в сила присъда по НОХД №636/2020г. по описа на БРС, ответникът бил признат за виновен в извършването на престъплението и му било наложено наказание. На основание чл.300 ГПК въпросите за това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца бил разрешени с влязлата в сила присъда. Вследствие на престъплението, малолетната ищца преживяла силен стрес и емоционален срив от отнемането на девствеността й, наложило се да търси помощ от психолог в център за обществена подкрепа към Община Бургас, като на 29.10.2019г. сключила договор за предоставяне на социални услуги и съобразно изготвен индивидуален план провеждала в период от 6 месеца индивидуални срещи със социален работни и психолог. Семейството й също било разтревожено с оглед нарушените обичаи сред техния етнос. Претендира обезщетение за причинените й неимуществени вреди-душевни болки и страдания, изразяващи се в негативни физически, емоционални и психически преживявания, продължително посттравматично разстройство, причинени неудобство и социален дискомфорт вследствие срам и унижение пред близки и познати, засягане в голяма степен на обичаите за наличие на девственост при женитба сред ромския етнос, в размер на 5000 лв. Претендира и възстановяване на разходите за издаване на съдебно- медицинско удостоверение, представляващи имуществени вреди от престъплението, в размер на 60 лв., както и за представителството й от адвокат в досъдебното и съдебно производство по НОХД 636/2020 г. , в размер на 750 лв., които не й били присъдени от наказателния съд. Ангажира доказателства.

Ответникът, представляван от адв.

Дойнов, е представил своевременно отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни. Акцентира се на това, че половият акт, осъществен между страните е бил доброволен, извършен по време, когато родителите на ищцата са я оставили, заедно с още две нейни малолетни сестри, без надзор в ранните часове след полунощ, вследствие на което ищцата повикала ответника в дома си и го поканила в стаята си, в която спяло бебето. Двамата вече имали връзка, ответникът запознал ищцата с майка си, тъй като имал сериозно отношение към ищцата. Изтъква се още, че девствеността на ищцата не е била предмет на обследване в наказателното производство, нито съществуват данни тя да е била отнета именно при този полов контакт на 8.09.2019г. между 1.30 и 4.15ч. Сочи се, че стресът при ищцата, ако е имало такъв, се дължи на нейната майка, която на 16.09.2019г. прегледала телефона на дъщеря си, видяла снимките й с ответника, както и кореспонденцията им и започнала по всякакъв начин да иска обяснения от дъщеря си за него и случилото се между тях, а по- късно предприела действия по прекратяване на връзката им, включително забранила на дъщеря си да се вижда с него и предприела действия по ангажиране на наказателната му отговорност. По отношение на иска за имуществени вреди се претендира същият да бъде отхвърлен предвид обстоятелството, че ищцата е обезщетена за тези вреди в наказателното производство, съобразно представените доказателства за извършването им. Моли, исковете да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства.

Пред районния съд са разпитани свидетели, приети са писмени доказателства, приобщени са материалите по НОХД №636/2020г.***.

Във въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

С обжалваното решение Бургаският районен съд е отхвърлил исковете като неоснователни. Приел е, че предвид влязлата в сила присъда на Л. не следва да установява деянието, вината и противоправността на неговото поведение, касаещо съвкупяване с лице, ненавършило 14 години /няколко дни преди тя да навърши 14 години/, които е счел за установени с присъдата на наказателния съд. Посочил е, че останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане следва да се установят по делото- вредата за ищеца по делото и причинната връзка с виновното деяние на ответника. Развити са съображения, че престъплението по чл.151, ал.1 НК съдържа във фактическия си състав съвкупление с лице от противоположния пол, което не е навършило 14 години, за чието осъществяване е необходимо и съдействащото поведение на жертвата, която е дала съгласие за това. Въз основа на свидетелските показания на свидетелите, водени от ответника и изявленията на последния, съдът е приел, че той е демонстрирал, че изпитва силни чувства и има сериозни намерения към ищцата, за които са знаели и членовете на семейството му, а тя също го харесвала. Двамата имали връзка, по време на която реализирали съвкуплението. Съдът е посочил, че Л. не е насилил или наранил ищцата, а тя го е поканила в дома си и по собствено желание осъществила контакт с него. Отново въз основа на показанията на свидетелите на ответната страна, съдът е приел, че връзката между страните по делото не се допускала от родителите на ищцата. Приел е, че свидетелите на ищцовата страна са изложили данни, че ищцата е била разстроена след случилото се, понеже била отнета девствеността й, а за етносът им било от съществено значение при омъжването си момичето да е девствено.

Изложени са доводи, че няма доказателства ищцата да е претърпяла други вреди от деянието, свързани с насочено спрямо нея насилие или подбуждане да направи нещо, което не е желаела. Направен е извод, че от събраните гласни доказателства се установява, че ищцата е била разстроена, защото е загубила доверието на близките си и защото няма, или трудно ще се омъжи, след като не е девствена. В тази връзка съдът е посочил, че не се установява именно с деянието на Л. да са причинени на ищцата сочените вреди, тъй като липсвали доказателства, че именно ответникът е отнел девствеността й.От показанията на майката на ответника се установявало точно обратното- че синът й разказал, че той не й е първия. Приложеното съдебно- медицинско удостоверение също не установявало при половия контакт да е била отнета девствеността на момичето.

Затова районният съд е приел, че не е установена по безпротиворечив начин причинно- следствената връзка между деянието на Л. и претърпените от З. вреди. Затова е счел, че предявените искове са неоснователни.