Определение № 9830 от 05.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9830 гр. София, 05.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 3-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Частно гражданско дело № 20261100104681 по описа за 2026 година

Подадена е от А. П. М. молба с искане за признаване на чуждестранно съдебно решение, постановено в държава- членка на Европейския съюзРепублика Франция, с което бракът на молителката с М.Ж.Р. М. е прекратен с развод.

Съдът намира, че молбата за признаване на чуждестранното съдебно решение е недопустима. В чл. 621, ал. 2 от ГПК изрично е предвидено кои са компетентните органи за признаване на съдебните решения, постановени в друга държава- членка на Европейския съюз и включени в обхвата на чл. 21.2 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (т. е. решения за развод, законна раздяла на съпрузи или унищожаване на брак) – това са компетентните органи по регистрацията.

Прякото признаване на съдебните решения, включени в обхвата на чл. 21.2 от посочения Регламент- без изискване за специални процесуални действия, т. е. автоматично взаимно признаване на решенията, е проекция на принципа на взаимното доверие и изключва приложението на чл. 622 от ГПК. В приложното поле на чл. 622 от ГПК следва да попаднат всички останали съдебни решения. Именно компетентният административен орган (длъжностното лице по гражданското състояние) трябва да прецени условията по чл. 22 от цитирания Регламент, защото той разполага със съответната информация за евентуалното наличие на друго решение, противоречащо на 1 решението, чието признаване се иска (напр. постановено вече друго решение, с което бракът е прекратен).

Ето защо, поради наличието на друг ред за признаване на чуждестранното бракоразводно решение, молбата, подадена от А. П. М. е недопустима. Молителката няма правен интерес от съдебното признаване, поради което молбата с приложенията следва да бъдат върнати, а производството по делото – да бъде прекратено.

Така мотивиран и по аргумент от чл. 130 от ГПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА молба вх. № 60099/04.05.2026 г. по описа на СГС, с приложенията и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 4681/2026 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-ти брачен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд-София в едноседмичен срок от връчването му на молителката.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 2