Решение № 390 от 28.03.2025, Административен съд - Габрово
- Съд
- Административен съд - Габрово
- Дело
- Административно дело 334/2024
- Вид
- Решение № 390
- Подписан
- 28.03.2025
- В сила
- 11.11.2025
- Състав
- Емилия Кирова-Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27, ал. 2, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 64, ал. 1 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 64, ал. 3 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 64, ал. 4 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 64а, ал. 1 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 71, ал. 4 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 72, ал. 3 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 72, ал. 4 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 73, ал. 1 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 75, ал. 1 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
РЕШЕНИЕ
№ 390
Габрово, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
При секретар РАДИНА ЦЕРОВСКА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА административно дело № 20247090700334 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-1957 от 29.08.2024 г., подадена от О. Д. чрез кмета на същата, с упълномощен процесуален представител – адвокат Г. Д. В., против Решение № BG05M9OP001-2.062-003/41 от 12.08.2024 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. за верификация на постъпило искане за окончателно плащане.
С процесното решение, въз основа искане за плащане № 6 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.01.2021 г. – 01.09.2022 г., относно проект „Център за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и умствена изостаналост“, се определя общ размер на верифицираните средства за плащане: 30 047.10 лв. и се отклонява искане за плащане в размер на 3 172.28 лв. за непреки разходи поради наличието на предпоставки за недопустимост по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Също така на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и във вр. с Решение за определяне на финансова корекция рег. № BG05M9OP001-2.062-003/39 от 26.07.2024 г. е се извършва финансова корекция в размер на 76 355.81 лв. по сключен договор № 164 от 10.05.2021 г. със „Строй Контрол Инвест“ ЕООД, отчетени с фактура № 118 от 03.09.2021 г., като разходите се разпределят в искания за плащане, съответно, № 2 – 61 084.65 лв. и № 6 – 15 271.16 лв. Определена е сума за възстановяване в общ размер от 31 037. 55 лв. – размера на верифицираните разходи по внесеното ИП № 6, от което е приспадната извършената ФК по отчетени разходи в ИП № 2 /61 084.65 лв./.
Решението е връчено по електронен път на адресата на 13.08.2024 г., видно от комуникация, приложена по делото на електронен носител. В съпроводителното писмо, с което жалбата и преписката са изпратени в АСГ, е посочено, че жалбата е депозирана в УО на 26.08.2024 г., в рамките на законния срок за обжалване, поради което съдът приема, че тя е подадена в срок и от заинтересована страна – адресат на процесния ИАА.
В процесното решение е посочено, че ИП № 6 не е окончателно такова, въпреки че бенефициерът го е въвел в системата на ИСУН като такова. С него О. Д. предявява повторно разходи, които са вече отказани за верификация от УО в предходно административно производство, предявени с ИП № 2 от 29.12.2021 г., по което е налице произнасяне от страна на УО с влязъл в сила като необжалван акт – Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05M9OP001-2.062-0003/7 от 29.12.2021 г.
По отношение на повторно предявени разходи на стойност 45 318.26 лв. е налице развито друго допълнително административно производство по определяне на ФК, приключило с Решение за определяне на финансова корекция /ФК/ № BG05M9OP001-2.062-0003/9 от 22.03.2022 г., частично отменено по съдебен ред. Спрямо част от същите разходи УО е провел нова процедура по определяне на ФК, в резултат на която е постановено Решение № BG05M9OP001-2.062-0003/39 от 26.07.2024 г. /приложено към административната преписка по делото/.
При преценката за допустимостта на предявените за плащане 48 490.54 лв. УО намира, че с частичната отмяна на Решението от 22.03.2022 г. съдът не постановява дължимост на заявените от бенефициента суми. Съдебната проверка е по отношение законосъобразността на наложената ФК, а не върху допустимостта на заявените за възстановяване разходи. Тези разходи са били вече отказани за плащане в предходно производство, но поради различни причини, с влязъл в сила административен акт.
Относно заявената сума от 45 318.26 лв. разходите са отказани с т. 2 от Решението за верификация от 29.12.2021 г. по ИП № 2, което е влязло в сила като необжалвано.
Относно сумата от 30 047.10 лв. /за придобиване на материални и нематериални активи/ съдът е счел, че бенефициентът не е допуснал нарушения при възлагане на обществените поръчки, поради което и УО потвърждава допустимостта на тези разходи за тази стойност в т. 1 от процесното Решение.
Относно разходите за СМР на стойност 15 271.16 лв. същите са допустими, но за тях е определена ФК.
Разходите на стойност 3 172.28 лв. са недопустими, като по отношение на тях е вече определена недопустимост с влязъл в сила ИАА от 29.12.2021 г. и повторна верификация не може да се направи, съгл. т. 2 от процесния ИАА. Предявените повторно разходи представляват единна ставка, която се определя като процент към преките допустими разходи, като не е предвидена законова възможност за такова повторно предявяване, освен в хипотезата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, но такива предпоставки не са налице. По тези причини УО намира, че е налице отрицателна процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, която определя ИП за в тази му част за недопустимо, поради което органът не следва да се произнася по него.
В т. 2 от Решение № BG05M9OP001-2.062-0003/39 на същия административен орган от 26.07.2024 г. е определена ФК в размер на 25% върху сумата от отчетените като допустими разходи, засегнати от допуснати нарушения по договора с доставчика, като към датата на издаване на процесния ИАА това решение е връчено, но не е влязло в сила, поради висящо обжалване по съдебен ред. Решението е издадено след направено плащане и ФК следва да се направи чрез доброволно изпълнение от бенефициера. В ИП № 6 от 13.06.2024 г. са предявени разходи за 15 271.16 лв. по бюджетен ред VI.7.1. /разходи за СМР/, които са допустими. В ИП № 2 от 11.10.2021 г. са предявени разходи на стойност 305 423.24 лв. по същия бюджетен ред, като в т. , от Решение за верификация № BG05M9OP001-2.062-0003/7 от 29.12.2021 г. за този ред са верифицирани 290 152.08 лв. Във вр. с решението за определяне на ФК се извършва корекция в размер на 76 355.81 лв., разпределени по двете ИП № 2 – 61 084.65 лв. и № 6 – 15 271.16 лв.
На тези основания се: 1. верифицират разходи от 30 047. 10 лв.; 2. Отклоняват се като недопустими такива за 3 127.28 лв.; 3. Извършва се ФК в размер на 76 355.81 лв. по двете ИП № 2 /за 61 084.65 лв./ и № 6 /за 15 271.16 лв./; 4. Определя се общ размер на сума за възстановяване – 31 037.55 лв.
Решението се оспорва в цялост. Според жалбоподателя предходно издаденото и цитирано по-горе решение на същия УО от 26.07.2024 г. е за налагане на същата ФК, което прави незаконосъобразно процесното такова и е основание за исканото от него спиране на настоящото съдебно производство до изясняване на спора по законосъобразността на това предходно издадено решение. Процесният ИАА незаконосъобразно съдържа както частична верификация на заявени за плащане разходи, така и разпореждане за налагане на ФК, като по този начин се издават два административни акта, с които се налага такава корекция, за една и съща нередност, като процесният се явява втори по реда на издаването си. Не са дефинирани и разграничени ясно в настоящото решение основанията за неверифициране на ИАА и за налагане на ФК. Налице е и противоречие между фактически и правни основания, като фактическите са свързани с преценката за допустимост на извършените разходи, а правните – с твърдения за извършена нередност и определяне на ФК чрез препращане към предходно решение, невлязло до момента в сила. На практика в процесния ИАА не се съдържат ясни основания за издаването му. Цитирането единствено на предходно издаден ИАА е недостатъчно като фактическа обосновка за издаването на процесния такъв, още повече, че първият не е влязъл в сила.
В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адвокат В., който поддържа жалбата.
Ответната страна се представлява от служител в МТСП с юридическо образование в администрацията на Управляващия орган /УО/ Д. Д., който оспорва жалбата.
И двете страни претендират за присъждане на разноски.
В процеса на цялостен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения акт съдът изследва наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, вкл. и такива, които не се съдържат в жалбата.
От фактическа и правна страна се правят следните установявания и изводи:
Процесното решение е издадено и подписано от Ц. С. – главен директор на Главна дирекция „ЕФМПП“ и ръководител на УО на ОПРЧР. Със Заповед № РД-03-2/01.12.2020 г. на министъра на МТСП същото лице е определено като изпълняващо функциите на ръководител на УО по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 /ОПРЧР/, с всички произтичащи от това правомощия. МТСП, чрез ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“ е страна по административния договор, сключен с О. Д., в качеството й на бенефициент, по силата на който по процесната ОП са отпуснати средства по приоритетна ос 2: Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, процедура BG05М9ОР001-2.062-0003 „Център за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и умствена изостаналост“. С оглед на така изложеното съдът намира, че процесният ИАА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 73, ал. 1 и чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ.
По делото е приложен административен договор с рег. № BG05М9ОР001-2.062-003 по така посочената програма и проект, сключен между МТСП и О. Д. за финансиране по ОПРЧР 2014-2020, по силата на който на бенефициента се предоставя безвъзмездна финансова помощ /БФП/ в размер на 831 892.25 лв., която сума се изплаща за реализирането на дейностите по т. 2.2. от същия, като дейности № 3 и 4 са по вида си СМР и съставляват, съответно: № 3 – Ремонт на съществуващ сграден фонд и № 4 – Обзавеждане и оборудване на новоизградения център с цел предоставяне на услугите, предвидени за останалите дейности.
Издадено е Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане от 29.12.2021 г. /л. 140/ по подадено в тази връзка Искане за междинно плащане № 2 с отчетен период 01.01.2021 г. – 30.09.2021 г., на стойност 489 042.78 лв. В него е отразено, че относно процедурата по събиране на оферти с обява за извършването на тези СМР за обект: „Център за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и умствена изостаналост в съществуваща сграда /поликлиника/, находяща се в УПИ IX от кв. 87 по плана на [населено място], УО е стартирал административно производство по определяне на финансова корекция /ФК/ в размер на 5% върху сумата на отчетените допустими разходи по Договор № 164 от 10.05.2021 г., сключен със „Строй Контрол Инвест“ ЕООД – изпълнител на обществената поръчка.
Също така във връзка с обществена поръчка с предмет „Доставка и монтаж на обзавеждане и оборудване“ и с две обособени позиции, УО е стартирал също административно производство по определяне на ФК в размер на 25% върху сумата на отчетените допустими разходи по договори № 218/15.07.2021 г. на стойност 76 392.00 лв. без ДДС и № 219/15.07.2021 г. на стойност 23 765.00 лв. без ДДС, сключени с „Даниела Каназирева“ ЕООД.
За започналите производства бенефициентът е уведомен и към момента на издаване на процесното Решение те не са приключили с влезли в сила административни актове за налагане на ФК. На това основание и въз основа посочени от УО в процесния ИАА правни норми на чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 73, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 64, ал. 1, предл. второ от ЗУСЕФСУ той не следва да верифицира засегнатите с тях разходи. Последната норма предвижда изрично, че в случай, че е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход да не се верифицира, като той може да бъде включен в следващо искане за плащане.
Освен това според Решението от 29.12.2021 г. е превишен и размерът на непреките разходи, т.к. е налице превишение на максимално допустимия размер от 7%, определен в Условията за кандидатстване и в Административния договор, равняващ се на 3 172.28 лв.
По тези причини по това Искане № 2 е определен общ размер на сума за изплащане от 440 552.24 лв. Определя се общ размер на неверифицираните разходи на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ – 45 318.26 лв. и общ размер на сума заплащане, равна на верифицираните средства – 440 552.24 лв. поради започнали две производства по налагане на ФК.
Разпечатката съдържа 33 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d6ccb5c-7dc0-4f13-af9c-f7e9077ea5ac