Решение № 286 от 15.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Кюстендил, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова в присъствието на прокурора Е. Ив. П. като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело № 20231500100232 по описа за 2023 година

Р. К. Ш., ЕГН **********, с адрес: с. Катунци, общ. Сандански, ***, чрез адв. Г.

Ю. е предявил срещу Прокуратурата на РБългария, с адрес на призоваване: гр. София, бул.“Витоша“ №2 и Окръжен съд- Благоевград, с адрес на призоваване: гр.

Благоевград, пл. „В. Левски“ №1 обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД., с която са предявени искове, както следва: срещу Прокуратурата на РБългария за присъждане на следните суми:

50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано пред съда незаконно обвинение по чл. 321, ал.3, пр.3, т.2 вр. с ал.2 от НК;

50 000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано пред съда незаконно обвинение по чл. 354в, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 06.02.2018 г. до окончателното им изплащане; срещу Окръжен съд- Благоевград за присъждане на следните суми:

50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на осъждането му с присъда по НОХД № 298/2011 г. по описа на ОСБлагоевград, постановена в съдебно заседание на 03.04.2012 г. по повдигнато и поддържано пред съда незаконно обвинение по чл. 321, ал.3, пр.3, т.2 вр. с ал.2 от НК;

50 000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на осъждането му с присъда по НОХД № 298/2011 г. по описа на ОСБлагоевград, постановена в съдебно заседание на 03.04.2012 повдигнато и поддържано пред съда незаконно обвинение по чл. 354в, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 06.02.2018 г. до окончателното им изплащане, както и сумата

5 000 лв., представляваща имуществени вреди, заплатен адвокатски хонорар по водените срещу него наказателни дела, която сума да бъде заплатена от двамата 1 ответника солидарно.

В исковата молба се твърди, че на 25.07.2010 г. е бил привлечен в качеството си на обвиняем за извършени от него престъпления по чл.321, ал.3, пр.3, т.2 във вр. с ал.2 НК и чл. 354, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 НК, след проведена организирана полицейска операция, която била отразена като „Д.“ в местните и национални медии. Бил задържан за 72 часа, а по- късно са му били наложени мярка за неотклонение „задържане под стража” и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“, освен е разрешение на наблюдаващия прокурор, която мярка продължила до края на 2019 г. На 11.02.2011 г. му било предявено и ново обвинение за извършено от него престъпление по чл. 354в, ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал. 1 НК. С Обвинителен акт от 17.06.2011 г. бил предаден на съд и в ОС гр.

Благоевград и било образувано и водено срещу него и останалите лица наказателно производство по НОХД №298/2011г. По делото били проведени 9 съдебни заседания, на които ищецът се явявал. С Присъда от 03.04.2012 г., бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.321, ал.З, пр.З, т.2, вр. с ал.2 НК и по чл. 354а, ал.

1, вр. с чл.20, ал.2 НК, като при условията на чл. 54 НК му било наложено едно общо наказание за съвкупността от престъпления по чл.23, ал. 1 и ал.З НК, а именно три години лишаване от свобода и 5 000 лв. глоба, като на основание чл. 66 , ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание било отложено за срок от четири години.

Постановената присъда била обжалвана, като пред Апелативен съд – гр. София, който с решение от 25.03.2013 г. отменил първоинстанционната присъда и върнал делото за ново разглеждане от стадия - действия на прокурора. След връщане на делото на ОП Благоевград и предвид промяната в процесуалната компетентност делото било изпратено на Специализирана прокуратура, която на 31.05.2013 г. внесла в Специализирания съд обвинителен акт. Било образувано НОХД № 810/2013 г. по описа на СпНС, който с разпореждане от 14.06.2013 г. прекратил производство и върнал делото на СпП. С Постановление от 24.09.2013 г. частично било прекратено воденото срещу ищеца ДП № 419/2010 г. за престъпленията по чл. 321, ал.3, пр.3,т.2 вр. с ал.2 НК поради недоказаност, като бил внесен в ОС Благоевград обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 354в, ал.1,вр. с чл.20, ал.2 , вр. с ал.1 НК. Било образувано НОХД № 378/2013 г. по описа на ОС Благоевград. По делото били насрочени и проведени девет съдебни заседания. Производството приключило с постановяване на присъда, с която ищецът бил оправдан в извършване на престъпление по чл. 354в, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК. По протест на прокурор от ОП – гр. Благоевград е било образувано ВНОХД № 872/2015г по описа на АС София, който с решение от 31.05.2016 г. изцяло потвърдил оправдателната присъда. След обжалване ВКС върнал делото за ново разглеждане на САС. Пред САС било образувано ВНОХД №19/2017 г., като съдът отменил присъдата в осъдителната й част касателно един от подсъдимите. По депозирана от осъдения подсъдим касационна жалба, делото било изпратено на ВКС, който съд потвърдил осъдителната присъда. Ищецът обобщава, че образуваното и водено срещу него наказателно производство продължило седем години, девет месеца и осем дни - от 29.04.2010 г. Сочи, че за нуждите на това наказателно производство ищецът бил криминално регистриран, като и до настоящия етап не бил уведомен от страна на полицейските органи, дали е прекратена извършената му полицейска регистрация. Въз основа на извършената му полицейска регистрация са обработени негови лични данни, които според ищеца, са обработвани в нарушение на закона и GDPR, което се дължало на поведението на Прокуратурата на РБ. Основателността на претенциите си базира на разпоредбите на чл. 7 КРБ и чл. 2 ЗОДОВ. Относно размера на обезщетението се набляга на дълго продължилия процес по наказателно преследване, липсата на предприети действия от стана на обвинението по събиране на оневиняващи доказателства, оставяне без уважение искането на защитата за прекратяване на наказателното преследване, тежестта на предвидените наказания по повдигнатите обвинения, наложените мерки на процесуална принуда, използването на специални разузнавателни средства. Повдигнатите обвинения 2 променили съществено живота на ищеца – останал без доходи, започнали да гледат на него като на престъпник, близките и приятелите му започнали да странят от него, не можел да си намери работа, изпитвал страх при вида на униформени полицейски служители, дълго време вземал успокоителни. Стресът от повдигнатото обвинение се отразил и на здравословното му състояние – започнал да вдига кръвно, престанал да спи нормално, придобил проблеми с метаболизма - метаболитен синдром, което довело до значително повишаване на килограмите.

В писмения отговор на ответника – Прокуратурата на Р България се твърди, че исковите претенции са недопустими, като се аргументира, че в производството по ЗОДОВ се дължи общо обезщетение за всички повдигнати в хода на едно и също наказателно производство обвинения. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за търпените неимуществени вреди в резултат на повдигнатото обвинение по чл.321, ал. 3 НК, както и за претенцията за неимуществени вреди в резултат на твърдяната оправдателна присъда, влязла в сила на 06.02.2018 г. В условията на евентуалност се оспорват претенциите по основание и по размер. Твърди се, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Претенциите се приемат за силно завишени по размер и несъобразени с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с трайната съдебна практика, както и с обществено[1]икономическите условия в страната. Изтъква се липсата на доказателства, установяващи незаконност на действията на Прокуратурата на Република България. Изтъква се, че Прокуратурата на Р България не може и не следва да носи отговорност за публикациите, сочени от ищеца в местните и национални медии, както и за вредите от извършената полицейска регистрация, тъй като това са действия на друг орган. Сочи се липсата на доказателства, които да установяват наличието на пряка причинна връзка между твърдените увреждания и воденото наказателно производство. Оспорва се и претенцията на ищеца за присъждане на имуществени вреди в размер на 5 000 лв., представляващи разноски по делото. Аргументира се с липсата на данни за наказателните производства, по които са сторени, както и доказателства за реалното извършване на разхода.

В писмения отговор на ответника Окръжен съд – гр. Благоевград се излагат съображения за това, че ОС Благоевград не е пасивно легитимиран да отговоря по предявените искове, позовавайки се на Тълкувателно решение №5 от 15.06.2015г. на ВКС по т.д.№5/13г., ОСГК При условията на евентуалност се изразява становище за неоснователност на исковете, като се оспорват по основание и размер. Счита се, че липсва причинна връзка между актовете на съда и описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди, поддържани от ищеца, че са настъпили, както и че не е доказано самото настъпване на вредите. Алтернативно се счита, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени и имуществени вреди е прекомерно завишено.

В съдебно заседание ответникът Прокуратурата на РБ оспорва исковете и счита, че следва да бъдат отхвърлени.

Ответникът Окръжен съд Благоевград чрез процесуалния си представител е изразил становище за недопустимост на исковете поради това, че съдът не е процесуално легитимиран да отговаря по тях.

КнОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал.

2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

От материалите по ДП № 419/2010 г. по описа на РУП гр. Сандански се установява, че на 25.07.2010 г. са повдигнати обвинения на Р. К. Ш. за извършени от него престъпления по чл.321, ал.3, пр.3, т.2 във вр. с ал.2 от НК и по чл. 354в, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. С Постановление на прокурор от ОП Благоевград от 25.07.2010 г. ищецът е задържан за 72 часа.

3

С Определение от 27.07.2010 г., постановено по НЧД № 407/2010 г. по описа на ОС- Благоевград на ищеца е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С Определение от 03.08.2010 г., постановено по ВНЧД №293/2010 г. по описа на САС е отменено определението на ОС- Благоевград и е взета по отношение на същия мярка за неотклонение „подписка“.

С Постановление от 27.10.2010 г. на прокурор от ОП Благоевград по отношение на ищеца е наложена мярка за процесуална принуда “Забрана за напускане пределите на Република България“.

С Постановление от 11.02.2011 г. на ищеца са повдигнати обвинения за извършени от него престъпления по 321, ал.3, пр.3, т.2 вр. с ал.2 от НК и по чл. 354в, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

На 17.06.2011 г. в Благоевградския окръжен съд е внесен обвинителен акт срещу ищеца Р. Ш. и други лица и е образувано НОХД № 298/2011 г. Насрочени и проведени са били седем съдебни заседания, на които ищецът е присъствал лично. С Присъда № 84/03.04.2012 г. Р. Ш. е бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения. На основание чл. 23, ал.1 от НК му е наложено най- тежко общо наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 5 000 лв. Определен му е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

По постъпила въззивна жалба на защитника на Р. Ш. е било образувано в.н.о.х.д. № 553/2012 г. в АС- София. Били са проведени четири съдебни заседания, на които ищецът е присъствал лично. С Решение №77 от 25.03.2013 г. апелативен съд е отменил присъдата на Окръжен съд- Благоевград и е върнал делото за ново разглеждане от стадия- действия на прокурора след завършване на разследването.