Решение № 221 от 18.01.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Варна, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Х. при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Х. Гражданско дело № 20223110102767 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от П. Г. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес: ** със съдебен адрес и чрез пълномощник адв.В. А. С. с адрес: ** срещу А. Х. А., ЕГН********** с постоянен адрес: ** установителен иск за собственост с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР във вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че П. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в ** към момента на одобрение на КК на Район „Приморски", гр. Варна, със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, е собственик на реална част от имот с идентификатор *** с площ от 15 кв.м., обозначена на комбинирана скица №1 от Проект за изменение на кадастрална карта на границата между ПИ ** и 72 и заключена между точки 1-2-3-4-5 /в червен цвят/-6-7 /в зелен цвят/,съгласно скица, изготвена от „Г. -Я." ЕООД през май месец 2019г. както и че в кадастралната карта на КК на Район „Приморски", гр. Варна, е допусната грешка в отразяването на 1 границите между имоти с идентификатор ** и **, изразяваща се в неправилно заснемане на тези 15 кв.м в границите на ПИ с идентификатор **, вместо в границите на ПИ с идентификатор **,както и негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС, за осъждане на ответника А. Х. А., ЕГН **********, постоянен адрес: ** да прекрати неоснователните си действия, като премахне извършените в нейния имот *** незаконен строеж - Видима част (покрив) и подземна част от сграда в ПИ 72, висока над терена (в ПИ 135) около 70 см и дълга около 2.40 по посока на общата граница, навлизаща в ПИ 135 с около 1,35 кв.м., обозначена в червен цвят на комбинирана скица №1 от проект за изменение на кадастрална карта на границата,както и двете външни климатични тела, обслужващи жилищната сграда в ПИ **, но разположени в границите на ПИ **.

Ищцата аргументира правен интерес от предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения:

Между ищеца и ответника има материалноправен спор, обуславящ невъзможността за протичане на производство по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР и налагащ предявяването на иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР - твърди, че реална част с площ от 15 кв.м. от имота на ищеца е неправилно заснета в ККР като прилежаща към съседния имот.

Ответникът е навлязъл в поземления имот на ищеца, монтирайки две външни климатични тела извън своя имот по спорната обща граница, а също така е изпълнил незаконен строеж на баня-тоалет в нарушение на издадено разрешително за строеж - също навлизащ в имота на ищеца, като по този начин препятства П. Г. Н. да реализира пълния обем вещни права върху собствения й имот.

П. Н. е собственик на имот с идентификатор **, находящ се в **, съгл.

НА №112/29.07.1971 г., том VIII, вх. per. № 2430, дело 2969 на Народен съд Варна; НА № */08.03.1990г„ том *, дело *на Районен съд-Варна и НА № */16.08.2011г., том *, вх. per. № *, дело *на Служба по вписванията - Варна (всички приложени към настоящата ИМ). Описаният в същите недвижим имот е идентичен с имот с идентификатор ** по КККР предвид представените скици-извадки от одобрената кадастрална карта за прилежащата територия.

Ищецът е собственик и на построена в имота жилищна сграда с идентификатор **, както и постройки с ид... 2 и ...3 2

Ответникът по настоящото производство А. А. е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор ** и сграда с идентификатор **, въз основа на съдебно-спогодителен протокол от ОСЗ проведено на 26.08.1985г. по гр.д. №2280/85г., 7-ми състав на ВРС и КНА №*, том *, дело №*/1986г. за собственост върху недвижим имот на основание съдебно решение - съдебна спогодба г.

Съгласно съдебно-спогодителен протокол от 26.08.1985г., целият имот е с площ от 1670кв.м. и е поделен реално в два дяла, като ответникът получава в собственост втория дял, включващ масивна сграда, построена върху 71.53кв.м. площ, тоалет-баня и второстепенна постройка, заедно с дворно място от 835кв.м (неотразено в ККР). Между страните няма спор, че делбеният имот и сградата в него предмет на гр.д.№2280/85г., 7-ми състав на ВРС са идентични с поземлен имот с идентификатор ** и сграда с идентификатор **.

Ищецът възлага на лице, притежаващо правоспособност за извършване на дейности по кадастъра и вписано в регистъра на правоспособните лица по чл. 12, т. 8 от ЗКИР под рег.№2631 извършване на геодезическо заснемане на сгради в ПИ **. От него става видно, че общата граница със съседния имот 72 не е вярно отразена в ККР. Това дава основание на П. Г. да възложи изготвяне на Проект за изменение на кадастрална карта на границата между ПИ ** и 72, който засяга и очертанията на сграда **.

В обяснителната записка на проекта е посочено, че границата между ПИ ** и * не е вярно отразена в кадастралната карта. Липсва съответствие с предходния кадастрален план на ж.к. Бриз от 1977г. и материализираната на място граница.

Това е видно от изготвената комбинирана скица №1, на която са отразени границите на ПИ ** по КК на гр. Варна, КРП на ж.к. Бриз (Кадастрална основа от 1977г. и регулация, одобрена със Заповед №Г-170 от 15.09.1993г.) и заснета граница към ПИ **, а също така и от Комбинирана скица №2 от същия проект.

Със заявление Вх. № 01-231108-28.05.2019 г. ищецът иска на основание чл. 54, ал. 4 вр. чл.54, ал. 1 и чл. 51 ал.1, т. 21, ал. 1, т. 2 ЗКИР от Началник СГКК- Варна да нанесе настъпили промени в кадастрална карта по отношение на ПИ ** и ПИ **, като бъде коригирана границата между ПИ ** и 3

72 и извършена корекция относно сграда ** по следния начин: площта на имот 135 от 1007 кв.м. става 1022 кв.м., за сметка на 15 кв.м. от имот 72, който от 1640 кв.м. по КК да бъде вписан с площ 1624 кв.м. (1 кв.м. разлика поради закръглянето на площите, което се извършва от компютърна програма).

Началникът на СГКК - гр. Варна одобрява така предложеното изменение в ККР и издава Заповед №18-6290-7.06.2019г. със становище, че към момента на издаването й не са налице заинтересовани лица по смисъла на пар.1, т. 13 от ПЗР на ЗКИР.

Същата заповед е отменена в хода на адм.д.1036/2020г. по описа на Административен съд гр. Варна, доколкото ответникът по настоящото производство не е бил уведомен за производството по нейното издаване и не е можел да заяви, че съществува материалноправен спор. Твърди обаче, че такъв не би следвало да има, доколкото съгласно приложената скица към НА №*, том *от 26.11.1958г. площта на парцела е 1635 кв.м (така съгласно Регулационен план от 1936г. на курортно предградие „Л.". По-нататък, заключението на вещото лице по делото е, че „Проекта с достатъчна точност... отразява съществуващите на място сгради, които се явяват материализираните на място граници").

По отношение иска с правно основание чл.109 от ЗС, твърди, че част от сграда 1 от ПИ 72 е изградена в нарушение вещните права на ищеца, доколкото навлиза в имот 135, което е отразено и в становището на в.л. Т. по адм.д.1036/2020г. „Видима част (покрив) на подземна част от сграда в ПИ *.

Тя е висока над терена (в ПИ *) около 70 см и дълга около 2.40 по посока на общата граница, широка е, т.е. навлиза в ПИ * около 1,35 м. - която не е показана на проекта за изменение." Нещо повече, този покрив не е изпълнен и спрямо приложените от ответника по настоящото производство документи по горепосоченото дело, като съгласно позволителен лист №594, издаден от Варненски градски народен съвет - сектор „Арх. Градоустр. и констр", същият следва да е на границата на имота, не в имота на тогавашния собственик - дядото на ищеца П. Д.

Не на последно, моли да бъде установено между страните, че климатичните тела, които са за инсталацията в сграда 1 в имот 72, са монтирани в границите на имот 135, като по този начин счита това за 4 неоснователно действие, което пречи на ищеца да упражнява своето вещно право в пълнота.

Това се осъществява не само с чисто материалното навлизане в чуждия за собственика на имот 72 имот, а и в създаването на шумов дискомфорт, а също така и в обстоятелството, че отпадъчната вода, която въпросните външни тела генерират, създават предпоставки за увреждане на конструкцията на сградите в имот 135. В подкрепа на това твърдение прилага снимков материал, представен в експертизата по административното производство.

С оглед горно, моли съда да призове страните на съд и след като се убедите в така изложените факти и обстоятелства,да постанови решение с което да уважи исковете.

В срока за отговор на исковата молбата, ответницата А. Х.

А.,ЕГН********** с постоянен адрес: **, съдебен адрес: **, чрез адв. Г. Х.А. от ВАК депозира отговор.

Намира исковете за неоснователни.

Заявява, че ОСПОРВА изложеното в исковата молба и уточняващата молба, като излага следните факти и обстоятелства от значение за спора и моли съда да ги отхвърли изцяло, като неоснователни и недоказани.

Излага, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна в местност „А.", съгласно Нотариален акт №*, том *, дело №*/1986г. за собственост върху недвижим имот на основание съдебно решение - съдебна спогодба от дата постигната по гр.д.№2280/85г., 7-ми състав на ВРС, а именно на масивна жилищна сграда, построена върху 71.53 кв.м., състояща се от входно антре, две стаи, кухня, тоалет-баня и второстепенна постройка, заедно с дворно място, цялото от 835кв.м., насажденията и подобренията в него, находящо се в местността „Руски окопи", Варненското землище, при граници: Г. А. Б. Б., А. К., В. С. и пътека.

Съгласно Протокол от 26.08.1985г. по гр. д. №2280/1985г. на Варненски районен съд, 7 състав, купеният имот от майка й Н. К., целият с площ от 1670кв.м., е поделен реално в два дяла. Първи дял и собственост получава брат й А. Х. К., а именно: лозе с пространство от 835 кв.м., заедно с насажденията в него, находящо се в местността „А.". Вторият дял и собственост получава А. Х. А., а именно: Масивна сграда, построена върху 5

71.53кв.м. площ, състояща се от входно антре, две стаи, кухня, тоалет-баня и второстепенна постройка, заедно с дворно място от 835кв.м, насажденията и подобренията в него, находящо се в местността „А.".

В исковата молба ищцата твърди, че след като е възложила на лице, правоспособно по кадастър за извършване на геодезическо заснемане е установила, че е собственик на тези 15кв.м., които погрешно били заснети като прилежаща част към съседния ПИ* и това е дало основание на П. Н. да възложи изготвяне на Проект за изменение на кадастрална карта на границата между ПИ * и ПИ*, който засяга и очертанията на сграда ПИ **. Също така в обяснителната записка на проекта е посочено, че липсва съответствие с предходния кадастрален план на ж.к. Б. от 1977г. и материализираната на място граница като е издадена Заповед № 18-6290-17.06.2019г. на Началника на СГКК-гр. Варна.

С оглед на твърдението си, ищцата смята, че издадената Заповед №18629 от 17.06.2019г. на Началника на СГКК-гр. Варна, е основателна и законосъобразна с оглед на становището, че към момента на издаването й не са налице заинтересовани лица по смисъла на пар.1, т.13 от ПЗР на ЗКИР.

Тези твърдения на ищцата са неверни, тъй като въпросната Заповед № 186290-17.06.2019г. на Началника на СГКК-гр. Варна е издадена на основание чл.54, ал.1, пр. второ ЗКИР и съгласно посочения текст непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР. Твърди, че с тази процедура е отнета възможността й да защити правото си на собственост, където й се отнемат 16кв.м. Правото на собственост се доказва с писмени доказателства, т.е. с актовете за собственост, но не и с планове (Кадастрален план от 1977г. и регулация, одобрена със Заповед №Г-170 от 15.09.1993г.), където заснемането на имотите не според границите на правото на собственост нямат за последица промени в правото на собственост. Реално ищцата не представя никакви актове за собственост на претендираните 15кв.м., от които да е видно на какво правно основание се увеличава правото й на собственост от притежаваните 1000кв.м. на 1022кв.м. Административният орган е преценил неправилно, че тази реална площ от 16кв.м. е собственост на ищцата, съгласно проекта и представените и събрани писмени доказателства.

Разпечатката съдържа 36 от 126 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d6b7782-9bd9-4c99-a236-5da15e0c9b43