Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 187 от 23.03.2023, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 574/2022
Вид
Решение № 187
Подписан
23.03.2023
В сила
23.03.2023
Състав
Росица Стоянова Стоева, Яна Вълкова Ангелова, Калина Георгиева Пейчева

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.233 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.233, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.236 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.237, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.96 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Ямбол, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20222300500574 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. П. Ц. с ЕГН **********, С. Х. Ц. с ЕГН **********, К. И. Д. с ЕГН **********, Ю. И. З. с ЕГН **********, Н. С. Ц. с ЕГН **********, И. П. Ц. с ЕГН ********** Ямбол и Д. П. М. с ЕГН **********, всички чрез пълномощника им адв. С. А. Т. от АК-Ямбол против Решение №480/06.10.2022 г., постановено по гр.д.№4003/2021г. по описа на Районен съд - Ямбол.

В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения като инцидентен установителен иск, по отношение на И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр. *; С. Х. Ц. с ЕГН ********** от гр.

*; К. И. Д. с ЕГН ********** от гр. *; Ю. И. З. с ЕГН ********** от гр. *; Н. С. Ц. с ЕГН ********** от гр. *, И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр. * и Д. П. М. с ЕГН ********** от с.*, обл. *, че сключения между тях и А. Я. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, договор за наем на земеделска земя от 31.07.2019 год., вписан в СВ Ямбол при АВ с дв.вх.рег.№4595, том 3, стр.247/01.08.2019 год., не е прекратен, поради извършено изпълнение от страна на А.

Я. М..

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр. *; С. Х. Ц. с ЕГН ********** от гр. *; К. И. Д. с ЕГН ********** от гр. *; Ю. И. З. с ЕГН ********** от гр. *;

Н. С. Ц. с ЕГН ********** от гр. *, И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр. * и Д. П. М. с ЕГН ********** от с.*, обл. *, иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, да бъде осъден ЗП А. Я.

М. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, ет * да им заплати парична сума в размер на 3429,18 лева, съставляваща главница - дължима наемна цена за ползването на отдадените под наем недвижими имоти за стопанската 2019/2020 година, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

1

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр. *; С. Х. Ц. с ЕГН ********** от гр. *; К. И. Д. с ЕГН ********** от гр. *; Ю. И. З. с ЕГН ********** от гр. *;

Н. С. Ц. с ЕГН ********** от гр. *, И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр. * и Д. П. М. с ЕГН ********** от с.*, обл. *, иск с правно основание чл.86 ЗЗД, да бъде осъден ЗП А. Я. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, ет * да им заплати мораторна лихва върху главницата считано от 01.10.2020 год. до датата на предявяване на иска - 23.12.2021 год. в размер на 427,73 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр. *;

С. Х. Ц. с ЕГН ********** от гр. *; К. И. Д. с ЕГН ********** от гр. *; Ю. И. З. с ЕГН ********** от гр. *; Н. С. Ц. с ЕГН ********** от гр. *, И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр. * и Д. П. М. с ЕГН ********** от с.*, обл. *, иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД, да бъде осъден ЗП А. Я. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, ет * да им върне, поради отпадане на основанието за ползване в резултат на извънсъдебно разваляне на сключения между страните договор за наем, фактическата власт върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на гр.*, обл. *, а именно:

Нива с площ от 28746 кв.м., четвърта категория, находяща се в местността „Калъч Дере", представляваща ПИ с идентификатор № ***, с номер по предходен план №050006, при граници и съседи: имот№ ***; ***; ***; ***;

***; ***.

Нива с площ от 54975 кв.м., четвърта категория, находяща се в местността „Бозалъка", представляваща ПИ с идентификатор № ***, с номер по предходен план № 045066, при граници и съседи: имот № ***; ***; ***;

***; ***; ***.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува частично: в частта, в която е съдът е уважил предявеният от страна на ответника ЗП А. Я. М. инцидентен установителен иск и е приел за установено по отношение на ищците, че Договор за наем на земеделска земя от 31.07.2019 год., вписан в СВ Ямбол при АВ с дв.вх.рег.№ 4595, том 3, стр.247/01.08.2019 год., не е прекратен поради извършено изпълнение от страна на А. Я. М. и в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от ищците иск с правно основание чл.233, ал. 1 ЗЗД, да бъде осъден ответника ЗП А. Я. М. да им върне, поради отпадане на основанието за ползване, в резултат на извънсъдебно разваляне, на сключения между страните договор за наем, фактическата власт върху недвижимите имоти, предмет на наемния договор, находящи се в землището на гр.*, обл. * и описани подробно в исковата молба.

Заявено е твърдение за незаконосъобразност и неправилност на решението в атакуваните части, поради допуснати от ЯРС нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивниците твърдят, че съдът е разтълкувал и приложил неправилно материалния закон, като не е обсъдил обосновано и в пълнота всички събрани и проверени по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до неправилни и необосновани правни изводи. Жалбоподателите сочат, че ЯРС е уважил неправилно предявеният от ответника по първоначалните искове инцидентен установителен иск, приемайки за доказано, че процесния договор за наем не е прекратен /развален/ поради неизпълнение от страна на ответника М. и са изложени аргументи в тази насока. Не споделят възприетото от ЯРС, че с оглед интересите на кредитора, неизплатената част от задължението е незначителна, поради което не се допускало разваляне на основание чл.87 от ЗЗД. Поддържат становище, че в случая тази разпоредба е неприложима, защото интересите на кредитора /в случая 2 кредиторите/, са да получи плащане на цялата наемна цена, за да я разпредели между всички съсобственици. Въззивниците твърдят, че ЯРС правилно е споделил разбирането, че след като нищо не е уговорено между страните в договора за наем относно начина на плащане, то плащането следва да е дължимо в брой, но въпреки това е достигнал до неверни изводи за пълно и точно изпълнение от страна на наемателя, за което липсват доказателства по делото.

Считат, че изводите на ЯРС за липса на настъпило разваляне не са подкрепени от доказателствата по делото и нямат каквато и да било фактическа и правна обосновка, като са изложени съображения в тази насока. Считат още за неправилно и изложеното от ЯРС, че по делото не са налице данни наемодателите да са се противопоставили на направените плащания или да са върнали платените им суми. Такива действия по противопоставяне от страна на наемодателите по см. на чл.236 ЗЗД се твърди, че били изпратената от наемодателите нотариална покана, която съдържа и изразява недвусмислено волята им за прекратяване на облигационната връзка, както и предявяването на иск по чл.233 ЗЗД.

Въззивниците не споделят и възприетото от ЯРС разбиране, че не са налице предпоставки имотите, предмет на договора, да бъдат върнати на наемодателите. В жалбата е направено също и оплакване, че първоинстанционния съд не е взел предвид, че доС.Т.чно условие за основателност на иска по чл.233, ал.1 от ЗЗД е прекратяване на наемното правоотношение, при което за наемателя възниква задължението да върне вещта, за разлика от иска по чл.108 от ЗС, с който наемодателят също може да защити правата си, но вече в качеството му на собственик /ако счита, че е такъв/ на имота, зает без правно основание от ответника в хипотеза на прекратена облигаторна връзка между тях. Въззивниците считат за неправилни изводите на ЯРС за това, че Я. М., като приобретател на имотите, не е изразил воля за разваляне на договора и респ. предаване на наетите имоти, поради което разпоредилите се съсобственици не разполагали с правото да искат разваляне и предаване на имотите и са посочени аргументи в тази насока. В обобщение считат, че процесния договор за наем е бил развален поради неизпълнение с връчената на наемателя нотариална покана, имаща ролята на едностранно предизвестие от изправната страна до неизправната по правоотношението, като по този начин се осъществил фактическият състав на чл.87 от ЗЗД, което, от своя страна, предпоставяло и уважаване на предявения от ищците иск с правно основание чл.233 от ЗЗД. Молят ЯОС да постанови решение, с което да отмени обжалваното съдебно решение в атакуваните части, като отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният от ответника инцидентен установителен иск за приемане на установено по отношение на ищците, че процесния наемен договор не е прекратен, както и да уважи предявения от ищците иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД и да осъди ответника да предаде на ищците имотите, обект на договора за наем. Заявена е претенция за присъждане на направените и пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемия А. Я. М. с ЕГН **********, чрез адв. В. К. от АК - Ямбол е упражнил правото си на писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност и законосъобразност на обжалваното решение на Районен съд–Ямбол. Въззиваемият М. твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си по договора за наем на земеделска земя и че част от ищците, а именно- С. Х. Ц., И. П. Ц., Д. П. М. и К. И. Д. към момента на завеждане на делото вече не са страни по договора за наем, респективно нямат правото да получават наем по него, тъй като са се разпоредили със своите идеални части от процесните имоти в полза на Я.А. М., който ги е заместил в процесния договор за наем и на когото правилно е изплатена дължимата рента за стопанската 2019-2020 г., част от която той съответно е изплатил на останалите съсобственици, съобразно размера на дела им. Заявява твърдения, че в случая е налице хипотезата на чл.95 ЗЗД - забава на кредитора, като съгласно чл.96 ЗЗД - когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него и ако и длъжникът е в забава, 3 последният се освобождава от нейните последици. Твърди, че в договора за наем не са посочени адреси на наемодателите, респективно наемателят А. Я. М. не би могъл да изпрати дължимият им наем по пощата. Въззиваемият изтъква, че съгласно чл.87 ЗЗД разваляне не се допуска, ако с оглед интересите на кредитора неизпълнената част от задължението е незначителна, какъвто бил настоящият случай. Моли ЯОС да потвърди атакуваното решение в обжалваните части с присъждане на направените по делото разноски.

В о.с.з. от въззивниците се явяват лично само И. П. Ц. и Н. С. Ц., останалите - не се явяват. Всички въззивници се представляват от адв.С.Т. от ЯАК, който подържа жалбата и моли за уважаването й по изложените в нея съображения. Поддържа и претенция за присъждане на сторените по делото разноски. Прави и възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В о.с.з. въззиваемия А. Я. М. се явява лично и адв.В.К. от ЯАК, която подържа заявеното в отговора на въззивната жалба становище за неоснователност на същата и моли за оставянето й без уважение, съответно - за потвърждаване на атакуваното решение.

Поддържа и претенция за присъждане на сторените по делото разноски.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Фактическа обстановка по делото е правилно установената от първостепенния съд и е следната:

С договор за наем на земеделска земя от 31.07.2019 год., вписан в СВ Ямбол при АВ, дв.вх.рег.№4595, том 3, стр.247 от 01.08.2019 г., ищците в качеството на наемодатели са предоставили на ответника в качеството му на наемател за временно и възмездно ползване за срок от 10 години, за производство на земеделска продукция, следните недвижими имоти, представляващи земеделска земя, находяща се в землището на гр.*, общ.*, обл. *, а именно:

1. Нива с площ от 28746 кв.м., четвърта категория, находяща се в местността „Калъч дере“, представляваща ПИ с идентификатор № ***, с номер по предходен план № 050006, при граници и съседи: имоти №№ ***; ***; ***; ***;