Решение № 16676 от 10.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16676 гр. София, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110165317 по описа за 2023 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Р. А. М., с която е предявил срещу ЮЛ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 9751.05 лв., представляваща главница, както и сумата от 9780.15 лв. представляваща мораторна лихва /законна лихва/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.06.2010 г. по гр.д. № 22789/2010 г. по описа на СРС, 31 състав, поради погасяването му по давност.

Ищецът твърди, че срещу него и още две лица е издаден изпълнителен лист от 25.06.2010 г. по гр.д. № 22789/2010 г. по описа на СРС, 31 състав. Посочва, че вземането било прехвърлено от ЮЛ на ЮЛ, а впоследствие и на ЮЛ по силата на договор за цесия. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 2713/2023 г. по описа на ЧСИ ***. Поддържа, че давността погасителната петгодишна давност.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че издаденият по изпълнителен лист от 25.06.2010 г. по гр.д. № 22789/2010 г. по описа на СРС, 31 състав било образувано изпълнително дело № 3033/2010 г. по описа на ЧСИ ***, а след неговото прекратяване било образувано ново изпълнително дело № 2713/2023 г. по описа на ЧСИ ***. Твърди, че в рамките на изпълнителното производство са извършвани действия, прекъсващи 5-годишната погасителна давност за процесните вземания. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда страната не изпраща процесуалният представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че срещу Р. А. М. е издаден изпълнителен лист от 25.06.2010 г. по гр.д. № 22789/2010 г. по описа на СРС, 31 състав.

С определение № 7861 от 20.02.2024 г. постановено по гр. д. № 65317/2023 по описа на СРС, 39 състав е допуснато обезпечение на предявен иск посредством спиране на изпълнението по изп. д. № 2713/2023 г. по описа на ЧСИ ***. С определение № 13774 от 29.03.2024 г. е отменено на основание чл. 402, ал. 1 от ГПК допуснатото обезпечение.

1

По делото е представен препис от изп. д. № 2010*** по описа на ЧСИ ***, от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена от ЮЛ на 29.09.2010 г., като с молбата на съдебният изпълнител му е възложено да предприеме конкретни действия срещу длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от 25.06.2010 г. по гр.д. № 22789/2010 г. по описа на СРС, 31 състав.

Със запорно съобщение от 01.10.2010 г. изпратено до ЮЛ е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Р. А. М.. От представените доказателства се установява, че запорното съобщение е било получено на 05.10.2010 г.

На 01.10.2010 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Р. А. М. в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.

На 25.03.2011 г. са изпратени тринадесет броя запорни съобщения до търговски банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника Р. А. М. открити в банките. От представените доказателства се установява, че на 31.03.2011 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в банките.

Със запорно съобщение от 26.02.2013 г. изпратено до ЮЛ е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Р. А. М.. От представените доказателства се установява, че запорното съобщение е било получено на 13.03.2013 г.

На 22.04.2013 г. е подадена молба от ЮЛ, с която се иска да бъде конституирано дружеството като взискател по делото, тъй като на 12.07.2012 г. бил сключен договор за цесия с ЮЛ и вземането на ищцата било прехвърлено на ответника. С постановление от 03.07.2013 г. на съдебния изпълнител на основание чл. 429 ГПК ЮЛ бил конституиран като взискател по изпълнителното дело.

С молба от 12.11.2015 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното изпълнително дело е поискано да се извърши описа на движими вещи собственост на длъжника Р. А. М..

С разпореждане от 11.01.2017 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника Р. А.

М., който щял да се състои на 28.02.2017 г. от 12.00 часа, на адрес ***.

С постановление от 21.01.2019 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело.

На 21.09.2022 г. е подадена молба от ЮЛ, с която се иска да бъде конституирано дружеството като взискател по делото, тъй като на 14.12.2021 г. бил сключен договор за цесия с ЮЛ и вземането на ищцата било прехвърлено на ответника.

Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е извършвал.

По делото е представен препис от изп. д. № 2023*** по описа на ЧСИ ***, от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена от ЮЛ на 01.09.2023 г. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от 25.06.2010 г. по гр.д. № 22789/2010 г. по описа на СРС, 31 състав.

На 01.11.2023 г. са изпратени два броя запорни съобщения до търговски банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника Р. А. М. открити в банките. От представените доказателства се установява, че на 07.11.2023 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в банките.

На 15.11.2023 г., по изпълнителното дело е съставен протокол за явяване на страна, от който се установява, че Р. А. се бил явил и заявил, че цял да погасява задължението с вноски в размер на 900 лв., между 1-15 число от месец декември, като протокола е подписан от Р.

А..

На 15.11.2023 г., по изпълнителното дело е подадена молба от Р. А., с която е поискал да му бъде вдигнат запора по разплащателната сметка в ЮЛ, тъй като щял да внася по 900 лв. месечно във връзка със задълженията по изпълнителното дело.

С платежно нареждане от 20.11.2023 г. Р. А. е заплатил по изпълнителното дело сумата от 79.30 лв., платежно нареждане от 14.11.2023 г. Р. А. е заплатил по изпълнителното дело сумата от 939 лв., платежно нареждане от 14.11.2023 г. Р. А. е заплатил по изпълнителното дело сумата от 8003.50 лв.

2

С платежно нареждане от 26.11.2023 г. съдебният изпълнител е превел по сметка на взискателя ЮЛ сумата от 8308.19 лв., с основание платена сума от Р. А. М..

С платежно нареждане от 26.02.2024 г. Р. А. е заплатил по изпълнителното дело сумата от 119.30 лв., като съдебният изпълнител на 26.02.2024 г. е превел по сметка на взискателя ЮЛ сумата от 109.31 лв., с основание платена сума от Р. А. М..

Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е извършвал.

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.

116 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.

Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на 3 взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.

В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от датата влизането в сила на процесната заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 22789/2010 г. по описа на СРС, 31 състав е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента на предприемането от страна на кредитора на действия за принудително изпълнение на вземанията по изпълнително дело № 2010*** по описа на ЧСИ ***, чрез подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело – на 29.09.2010 г. В разглеждания случай от представения по делото препис на изпълнително дело № 2010***, се установява, че същото е било образувано въз основа на подадена молба на 29.09.2010 г. с приложен към нея - процесния изпълнителен лист. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не прекъсва давността образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган.

Разпечатката съдържа 40 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d6a29ae-842b-416e-b1a5-584ae7e616b0