Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 453 от 15.03.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6689/2022
Вид
Решение № 453
Подписан
15.03.2023
В сила
28.09.2023
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Пловдив, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Пл. Порязова при участието на секретаря Славка Н. И. като разгледа докладваното от Д. Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330206689 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата № 8504311383 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството,

Агенция

„Пътна инфраструктура“, с който на „** ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: обл. **, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят „** ЕООД обжалва цитирания по-горе електронен фиш, като моли съда да го отмени. В жалбата си сочи, че последният е незаконосъобразен по подробно изложени писмени доводи, които се поддържат в съдебно заседание от процесуалния му представител адв. Р..

Претендират се разноски.

Административнонаказващия орган, редовно призован се представлява от юрк. Гладийска, която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди атакувания електронен фиш като издаден при спазване на процесуалните изисквания и на основание материалноправните норми, като излага доводи в тази насока. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и 1 приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 01.10.2022г. около 20:22 часа е било установено нарушение № В1699C7D3CDC09DDE053031F160A029C, с ППС влекач „Ивеко АС 440 Т П“, рег. № **, с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Родопи, за движение по път А-1 км 107+663, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Посоченото било установено с устройство № 20212, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, намиращо се на път А-1 км 107+663. Собственикът, на когото било регистрирано процесното ППС било дружествотожалбоподател „** ЕООД, ЕИК **.

С оглед направените констатации, бил съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата срещу „** ЕООД за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП му била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по административната преписка писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира, като служещи за установяване на обективната истина.

По делото не се спори, че собственик на процесното пътно превозно средство е „** ЕООД. Наред с това безспорно е установено, че при преминаване на процесното пътно превозно средство през контролно устройство № 20212 представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, същата е регистрирала нарушение за влекач „Ивеко АС 440 Т П“, рег. № **, с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, собственост на „** ЕООД, тъй като за него нямало получена толдекларация или маршрутна карта.

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: "Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, л. 1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно средство". Съгласно горецитираните разпоредби от Закона за пътищата, безспорно се установява, че заплащането на дължимата такса по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП е абсолютна предпоставка за законосъобразно използване на платената пътна мрежа, като в случай, че таксата не е заплатена за собственика възниква задължението за бездействие, ясно регламентирано в разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Безспорно според съда „** ЕООД не е изпълнило това свое задължение, а именно да не допуска до движение пътното превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, тъй като за процесното ППС не са били изпълнени изискванията, визирани в чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Това е така, тъй като създаденият доклад по чл.167а, ал.3 от ЗДвП със статично изображение към него, има доказателствена сила, която не беше оборена в хода на производството. От представеното заявление по искане на жалбоподателя № 53004724 от 19.08.2022 г. процесуалният представител на фирмата собственик изрично признава извършване на нарушението, като със съответното заявление желае да се даде 2 възможност да заплати впоследствие процесната пътна такса по процесния ел.фиш.

Посоченото на практика означава косвено признание на установеното нарушение от страна на жалбоподателя. Няма доказателства за заплащания за съответния час на нарушението, за тол сигмента, т.е. пътния участък. Нещо повече от представените от АПИ специални становища се установява, че за целия ден за процесното МПС не са били подавани ТОЛ данни и съответно не са били платени дължимите пътни такси, като тези факти не бяха опровергани от жалбоподателя в нито един етап от административнонаказателното производство.

Издаденият електронен фиш за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". ЕФ притежава всички реквизити, изчерпателно изброени в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, издаден е при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания, в съответствие с целта на закона.

На следващо място съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП електронните фишове (ЕФ), издавани от НТУ, се издават при нарушение по чл. 179, ал. 3, 3а и 3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. В случая, използването на различни термини от законодателя АТС за фишовете на МВР и системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, както и същностните разлики между ЕФ на МВР и ЕФ на НТУ, индикира, че се касае за различни средства (системи), като системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП не попада в обхвата на определението на АТСС в ЕФ на НТУ не попадат обхвата на чл. 1 от закона за измерванията. Посоченият закон урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и достоверност на измерванията - по същество при деянията, свързани с нарушения по чл. 179, ал. 3 - ЗДвП, и по-конкретно - при тяхното установяване не е налице измерване.

Съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗИ "Величина" е свойство на явление, тяло или вещество, което може да бъде различено качествено и определено количествено. Съгласно т. 5 от същия параграф "Единица за измерване" е конкретна величина, определена и приета със спогодба, с която се сравняват други величини от същия вид, за да се изразят техните големини по отношение на тази величина. Описаните понятия са относими към АТСС, използвани от структурите на МВР, тъй като служат за количествено измерване на определени величини, както и за тяхното сравнение с величини от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с друга не е налице в процесите на обработка на данни от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тъй като не е налице конкретна физична величина, чието точно измерване да бъде обект на нарочна проверка от страна на БИМ - не е предвидено и изискване за сертификат и одобрение. Чл. 5 от ЗИ (закона за измерванията) постановява, че метрологичният контрол се извършва за осигуряване на точност и достоверност на измерванията. Отделните средства за измерване, които подлежат на контрол и одобрение, са подробно регламентирани в Глава втора от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като не съществува регламентация на системи за събиране на пътни такси или изискване за тяхното одобрение.

Изложеното обуславя извода, че Електронната система за събиране на тол такси представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, която не представлява автоматизирано техническо средство и за нея не съществува изискване за сертификат и одобрение от БИМ.

Действително в ЕФ не е посочен регистрационния номер на ремаркето, но това според съда не води до липса на надлежна индивидуализация на ППС, доколкото в санкционния 3 акт са описани всички данни за ППС с оглед целите на настоящото производство и охраняване правото на защита на жалбоподателя - рег. номер на товарния автомобил, марка и модел, неговият собственик, общият брой на осите и общата технически допустима максимална маса. Представено е в преписката и статично изображение във вид на снимков материал на въпросното ремарке. Доказано е и че процесното ППС попада в категорията пътни превозни средства, за чието движение по платената пътна мрежа се заплаща тол такса.

Аргументите за прилагане на чл. 34 ЗАНН в производството по издаване на електронен фиш са също неправилни. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по Т. Д. № 1/2013 г. съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване - "От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.“ В съответствие с цитираното ТР е и възприетото в съдебни актове на АС – Пловдив /напр. Решение по КАНД 3229/2020 г.:

"Следователно за законосъобразността на електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. В този аспект се явяват неоснователни и възраженията на нарушителя за допуснати нарушения по чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. След като иде реч за установяване на нарушение от автоматизирана система то датата на установяване на нарушението и дата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат."; Решение по КАНД № 721/2021 г.: "Производството по чл. 189, ал. 4 – ал. 11 от ЗДвП е специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление...

Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила електронен фиш към влязло в сила НП, сиреч единствено по отношение на неговото правно действие.

Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административно - наказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,.. "; Решение по КАНД № 2165/2021 г. и др. /.