Решение № 46 от 06.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20263001000031 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. Х. А., представлявана от адвокат М. Я., и по насрещна въззивна жалба, подадена от сдружение „НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, представлявано от адвокат Р. Цървуланова, отправени срещу решение № 164/22.10.2025 година по гр. дело № 74/2025 година на СОС, с което сдружение „НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” е осъдено да заплати в полза на ищеца С. Х. А. сумата от 22 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 21.04.2021 г., над изплатени извънсъдебно от ответника 30 000 лв., ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба /18.02.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата, като исковата претенция е отхвърлена за горницата над уважения размер от 22 000 лева до предявения размер от 90 000 лева, на основание чл.511, ал.1, т.3 КЗ.

Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро с оглед принципа за автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл. 11, ал.2 ЗВЕРБ. При прилагане на принципите на чл.12 и чл.13 ЗВЕРБ искът следва да се счита уважен за сумата от 11 248,42 евро, респ. отхвърлен до пълния предявен размер от 46 016,30 евро.

1

Постановеното решение се обжалва от С. Х. А. в неговата отхвърлителна част, а от страна на сдружение „НББАЗ”, в неговата осъдителна част, за горницата над 5000 лева до присъдените – 22 000 лева. В необжалваната осъдителна част за сумата до 5000 лева, представляваща присъдено обезщетение за понесени от ищцата неимуществени вреди, решението е влязло в законна сила.

Във въззивната жалба на ищцата се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Основните възражения на страната са свързани с определения справедлив размер за претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Намира, че първата инстанция не е извършила необходимия подробен анализ на събраните доказателства, което е резултирало в неправилно определен размер на понесени неимуществени вреди, оценен на 78 000 лева. За претърпените от ищцата вреди, техният размер и интензитет, се позовава на данните по допуснатата СМЕ и събраните гласни доказателства. От заключението на вещото лице се установява, че състоянието на ищцата няма да се подобри и няма изгледи за пълно възстановяване. Следва да се вземат предвид и гласните доказателства, от които става ясно, че ищцата е претърпяла силни физически болки по време на постъпването си в болница, а след изписването се влошава нейното емоционално здраве – наблюдават се буйно поведение, неадекватни реакции и нервни изблици. След анализ на посочените конкретни обстоятелства около настъпилото увреждане, страната мотивира справедлив размер на обезвреда от 90 000 лева. Оспорва изводите за съпричиняване, евентуално счита, че цифровото му изражение следва да бъде намалено на 1/5, тъй като поведението на ищцата по никакъв начин не е тъждествено с това на деликвента. По тези съображения претендира отмяна на решението в обжалваните части, ведно със сторените в производството разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна по спора, в който въззивната жалба на ищцата се оспорва като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Оспорват се твърденията, че следва да се завиши размерът на обезщетението, с оглед принципа на справедливостта. Приносът на пострадалата за настъпване на уврежданията намира за доказан.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба, подадена от сдружението, с която се оспорва решението в осъдителната му част, за разликата над присъдените 5000 лева до пълния определен размер от 22000 лева. В посочените части решението се счита за незаконосъобразно и необосновано. Намира, че съдът правилно е установил фактите по делото, но е определил завишен размер на дължимо обезщетение. Смята, че ищецът не е доказал всички претендирани от него вреди, още повече, че в процесната хипотеза липсва увреждания, довели до фрактура на кости и необходимост от оперативна намеса. Приносът на ищцата намира за безспорно установен.

Размер от 1/3 не е съответен на противоправното поведение на пострадалата 2 като с оглед фактическите установявания по делото, е обоснован принос в поголеми размери. Претендира отмяна на решението в обжалваните части и присъждането на разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба, в който същата се оспорва като неоснователна.

Въззивните жалби се приемат за процесуално допустими, като подадено от легитимирани страни, от надлежно упълномощени процесуални представители, отправена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството пред въззивната инстанция са безспорни предпоставките за възникване отговорността на сдружението - наличието на деликт, при съответното авторство, противоправност и вина с участието на лек автомобил ХХХХХХХХХ, който e незастрахован и обичайното му пребиваване е на територията на Германия. Налице са юридическите факти, пораждащи отговорността на ответника, на основание чл. 511, ал.1, т.3 КЗ.

По размера на дължимото обезщетение:

Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 53 ЗЗД не е абстрактно понятие, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с начина на причиняване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически последици, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално положение, среда и занятия.

Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки, психически страдания и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително козметични и други външни дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. С оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда, който детерминира общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, следва още да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към периода на непозволеното увреждане, за която в известна степен индиция се явяват нормативно определените нива на 3 застрахователно покритие по задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Тези лимити на застрахователното покритие нямат самостоятелно значение, а следва да се вземат предвид при отчитане на конкретните икономически условия. Във всички случаи, като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за справедливост.

Въззивният съд съобразява следните релевантни предпоставки за определяне на дължимото обезщетение, изводими от събраните писмени, гласни и експертни доказателства:

Ищцата е била на 45 години към датата на инцидента, т.е. в активна трудоспособна възраст.

На първо място следва да бъде отчетено, че ищцата е приета по спешност в болница в прекоматозно състояние с диагноза травматичен шок с временна опасност за живота.

Получила е контузия на лява подбедрица с разкъсно-контузна рана и травма /луксация, изкълчване/ на ляво коляно, поради което под обща венозна анестезия и Рьо контрол е осъществена закрита репозиция на луксираната колянна става. Травмата е довела до необходимост от гипсова имобилизация и труден възстановителен период от 6-8 месеца, свързан със зависимост от чужда помощ и ползване на помощни средства. При луксацията се нарушава целостта на свързочните структури и хрущялните покрития на ставните повърхности, налице е слабост, нарушение в походката, намалена издръжливост при ходене и продължително стоене прав. Вещото лице – медик е категорично, че състоянието на ищцата няма да се подобри съществено и занапред. Тя има нестабилност в коляното, постоянна болка при ходене и умора, поради което е и преустановила работа. За намаляване на оплакванията може да се постави изкуствена колянна става. Няма изгледи за пълно възстановяване или частично подобрение.

Ищцата е получила още мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, без кръвоизлив или фрактура на черепа. След ПТП е била хоспитализирана във връзка със световъртеж от централен произход. Съдът отчита, че съгласно амбулаторен лист № 001566/14.04.2021 г. /т.е. преди датата на ПТП/ ищцата е посетила лекар във връзка с оплаквания от главоболие, световъртеж, нарушено равновесие, шум в ушите и чувство за пристъпно нарушаване на сърдечния ритъм. Ищцата не е провеждала задълбочено изследване на причините за състоянието си /ЯМР и консултация с отоневролог/. С оглед на изложеното съдът приема, че симптоматиката, свързана със световъртежа не касае ново състояние, а само изостряне на симптомите на старо заболяване като следствие от безспорно установеното мозъчно сътресение.

Данните за персистиращите нарушения на паметта също не могат да се 4 свържат категорично с претърпяното ПТП.

При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде отчетено и че травмата и трудния възстановителен период са довели до значително влошаване на емоционалното състояние на ищцата. Свидетелката А М А /дъщеря на ищцата/, чийто показания се кредитират от съда с приложение на чл. 172 ГПК, излага пред съда, че след изписването й поведението било неадекватно, не искала да стои с гипс, да приема лекарства, удряла си крака. След престой в болницата състоянието й се подобрило, но все още буйствала и не искала гипса. Това била причината да го махнат на 35-36 ден.

При съвкупната преценка на гореизложеното съдът определя дължимото обезщетение в размер на 45 000 евро, отчитайки преживяния травматичен шок, травмата на коляното с труден възстановителен период, влошеното психично състояние и обострянето на неврологичната симптоматика от старо заболяване. Съдът отчита и негативните прогнози за пълно възстановяване на колянната става. Травмите са довели до коренна промяна в начина на живот на ищцата, вкл. са станали причина за преустановяване на трудовата й заетост. Така определеното обезщетение съответства и на икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП, индиция за която са лимитите на застрахователно покритие.

По твърдяното съпричиняване:

Съобразно заключението на комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза, неоспорена от страните, ищцата е пътувала на задната седалка без поставен предпазен колан. Тялото й е изхвърлено напред, преминавайки между двете предни седалки, изкривявайки облегалката на предна лява седалка по посока, обратна на часовниковата стрелка, и е понесло удар в предното обзорно стъкло. Максимално преместването на тялото на пътник с поставен обезопасителен колан, измерено в средата на гърба при навеждането на тялото, е около 10см. При фиксирано тяло с предпазен колан към седалката и настъпване на процесния челен удар тежестта на травмите не би била същата. Това е така, тъй като около мястото, на което ищцата е седяла на задна седалка, няма деформации на купето, които евентуално биха причинили наранявания по тялото й. В о.с.з. вещото лице уточнява, че ако е била с колан, ищцата не би получила най – съществените си травми в областта на главата и на коляното.