Решение № 12357 от 07.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12357 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110116082 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против В. К. Г. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 2 402,11 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № ******, 415,66 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.11.2021 г.; 22,21 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 4,64 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.12.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 70107/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2021 г.

Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството и на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ******, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответницата е собственик на имота, а с това и клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като В. Г. не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че 1 съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответницата, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Г. не е погасила в срок дължимите суми в размер от 2 402,11 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 415,66 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.11.2021 г., сумата от 22,21 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 4,64 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 30.11.2021 г. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Посочва, че за тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 70107/2021 г. по описа на съда е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. С тези съображения обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата В. К. Г., чрез пълномощника си адв. Г., оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва съществуването на облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот между нея и ищцовото дружество. Твърди, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че е собственик или вещен ползвател на апартамента. Оспорва да е ползвала топлинна енергия на претендираната стойност.

Поддържа, че в имота не е консумирана топлинна енергия за отопление, както и, че радиаторите са демонтирани през 2004 г. Излага, че стойността на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена въз основа показанията на водомер № *********, какъвто не е монтиран в имота. Посочва, че договорът между етажните собственици и [фирма] е бил със срок до 19.09.2007 г., а след това не е сключван нов договор. Поради това ответницата счита, че дяловото разпределение на топлинната енергия следвало да се извършва от ищцовото дружество, а всички сметки, изготвени от ФДр са незаконосъобразни. Навежда възражение, че претендираните вземания са погасени по давност. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на направените разноски по делото.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] в писмено изложение – приложение към депозирана по делото молба от 28.06.2022 г. заявява, че при определяне на разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени относимите нормативни изисквания, установени в разпоредбите на чл. 139 – чл. 148 от Закона за енергетиката и в Наредба № [№]/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Изяснява, че в процесния имот с титуляр на партидата към [фирма] – К.К., липсват присъединени отоплителни тела към разклоненията на общата отоплителна инсталация, като е наличен един индивидуален водомер за топла вода. Поддържа, че в случая абонатът е потребител за количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлоенергия, отдадено от сградната инсталация и количеството топлоенергия, необходимо за подгряване на изразходените кубически метра топла вода. Уточнява, че през първия отчетен период – месец май 2018 г. – месец април 2019 г., включен в исковия такъв, делът за топла вода е изчислен съгласно налична информация от месец януари 2019 г. за водомер със снето показание и от 15.04.2019 г. за промяна на водомер със снето показание от подменения такъв. Посочва, че през втория отчетен период – месец май 2019 г. – месец април 2020 г.

2 делът за топла вода е начислен служебно на база на брой потребители – двама, поради неосигурен достъп за отчет.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 70107/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване на вземанията и е подадено в срока по чл. 414 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставил такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила,съгласно която „битов клиент“е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор от 29.04.1985 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (НДИ), сключен между Председателя на ИК на Районен народен съвет „Люлин“, като продавач и третите за процеса лица К.Г.К. и Й.Т. К., като купувачи, е извършена покупко – продажба на недвижим имот, представляващ апартамент 81, собственост на държавата /ведомствен на МВР/, находящ се в [адрес], с принадлежащите избено помещение № 30 и 1,626% идеални части от общите части на сградата. В договора е посочено, че покупната цена на имота и 3 режийните разходи за същия са заплатени изцяло от купувачите, което е потвърдено със съответните платежни документи. Отразено е, че договорът е сключен въз основа на Заповед № [№]/84 г. от 26.12.1984 г.

По делото се установява, че в приложение – поименен списък към Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици и наематели в жилищен [адрес], на което е взето решение да бъде извършен монтаж на индивидуални топлинни разпределители и да се сключи договор за услугата „топлинно счетоводство“ с [фирма], чрез упълномощено от ЕС лице – М. Д.В., в графа под № [**] като собственик на апартамент в сградата с абонатен № ****** се е подписало лицето К.Г.К.. В изпълнение на взетото протоколно решение на ЕС, същият е посочил, че в имота има 6 броя радиатори с четири броя разпределители. В декларация по чл. 54, ал. 2, т. 3 от действащата към момента Наредба за топлоснабдяването, с нотариална заверка на подписа лицето М. Велев е удостоверило, че подписите на етажните собственици в протокола са положени в негово присъствие.