Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 13.02.2024, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 951/2023
Вид
Решение № 48
Подписан
13.02.2024
В сила
24.07.2024
Състав
Данчо Йорданов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 18, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 210а · Закон за защита на потребителите
  • чл. 233, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 233, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68в · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1, предл. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 2, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 23 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 25 · Закон за защита на потребителите
  • § 13а, т. 12 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 2 · Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните
  • чл. 1 · Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията текст от значение за ЕИП
  • чл. 8 · Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията текст от значение за ЕИП
  • чл. 8, ал. 1 · Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията текст от значение за ЕИП
  • чл. 9 · Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията текст от значение за ЕИП

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Добрич, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200951 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК

130007884, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 55, чрез адвокат Д. Л. от Адвокатска колегия - София, съдебен адрес: ****, Адвокатско дружество „****“, срещу наказателно постановление № 003816 от 04.08.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 130007884, със седалище и адрес на управление: гр. София, община София, област София (столица), бул. „България“ № 55, за нарушение по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл. 210а във вр. с чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите, е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като 1 незаконосъобразно. В условията на алтернативност се иска наказателното постановление да бъде изменено, като размерът на имуществената санкция бъде намален до законоустановения минимум. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. По делото са депозирани писмени бележки, като се излагат доводи по съществото на делото, с искане наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В условията на алтернативност се иска наказателното постановление да бъде изменено, като размерът на имуществената санкция бъде намален до законоустановения минимум. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 003816 от 21.07.2023 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и приложената по делото Заповед № 364 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и в присъствието на един свидетел, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

АУАН е бил връчен по надлежния ред съобразно чл. 233, ал. 4 от ЗЗП на лице, което се намира в търговския обект и което лице е в трудови правоотношения с търговеца (Г.М.А.), документирано с подписа му, като при предявяване на акта, не са били депозирани възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражение по акта.

2

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 233, ал. 2 от ЗЗП и приложената по делото Заповед № 668/06.07.2023 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на санкционираното юридическо лице.

Следва да се отбележи, че нарушението както в акта, така и в наказателното постановление е изписано текстово съобразно съдържанието на съответните текстове от Закона за защита на потребителите, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

На 21.04.2023 г. свидетелите М. С. К. и Н. П. К. извършили проверка в обект - магазин „Билла 625“ с административен адрес: ****, Ди Ес Парк, стопанисван от „Билла България“ ЕООД. Проверката била извършена във 3 връзка с постъпила жалба от потребител, заведена с вх. № Ц-033763/06.04.2023 г., с изложени твърдения, че след консумация на протеинови блокчета с търговска марка ******, изпитал голям чревен дискомфорт и стомашно неразположение, вследствие на което потребителят настоявал за извършване на проверка с цел установяване състава на протеиновите блокчета и верността на съдържащата се върху опаковката им информация относно съдържанието на захар и протеини.

При проверката проверяващите констатирали, че в обекта - магазин „Билла 625“, се предлагат за продажба протеинови барчета с търговска марка *******, както следва:

****** протеинов бар **** (****), 50 гр. с обявена цена 3,39 лева - 24 опаковки.

Резултатът от проверката е бил обективиран в Констативен протокол № К-2749111 от 21.04.2023 г.

В хода на проверката били направени изследвания в независима и акредитирана лаборатория за изпитване „Алименти-Омнилаб“ при „Ди Енд Ви Консулт“ ООД, относно информацията за количественото съдържание на белтък и наситени мастни киселини в протеинов бар **** (****).

В получените резултати след направеното изследване с Протокол от изпитване № 22230/28.04.2023 г. се установили следните отклонения:

1. Съдържание на белтък по етикет - 50 гр., реална стойност на белтък в продукта - 41,84 гр.

2. Съдържание на наситени мастни киселини по етикет - 4,3 гр., реална стойност на наситени мастни киселини в продукта - 6,73 гр.

След запознаване с констатациите от извършените изпитвания и доказателствата по преписката, проверяващите достигнали до извода, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.

1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.

С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „Билла България“ ЕООД, предоставя невярна и подвеждаща информация за съдържанието на белтък и наситени мастни киселини в 4 протеинов бар **** (****), предлаган в за продажба в магазин „Билла 625“, находящ се в *****, по смисъла на 68д, ал. 1, предл. 1, а именно: търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика - нарушение по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.

За така описаното нарушение, на основание чл. 210а във вр. с чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите, на „Билла България“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на гласните доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по делото свидетели М. С. К. и Н. П. К., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства: Констативен протокол № К-2749111 от 21.04.2023 г. и Протокол от изпитване № 22230/28.04.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва се налагат следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП императивно забранява нелоялните търговски практики. Легалната дефиниция на понятието „търговска практика“ е дадена в § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите и това е „Всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите“. В разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП е дадена легалната дефиниция на нелоялна търговска практика, а именно - „Търговска практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители“. В текста на § 13, т. 25 от ДР на ЗЗП е посочено, че „Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите“ е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел 5 без използването на тази търговска практика.

С тези текстове от вътрешното законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11.05.2005г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/45О/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (§ 13а, т. 12 от ДР на ЗЗП). Съгласно § 18 от Преамбюла на Директивата „Съобразно принципа на пропорционалност и с оглед ефективното прилагане на защитните мерки, съдържащи се в нея, настоящата директива приема като база за сравнение средния потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и лингвистични фактори, както се тълкуват от Съда на Европейските общности, но също така съдържа разпоредби, които имат за цел да предотвратят злоупотребата с потребители, чиито качества ги правят особено уязвими към нелоялни търговски практики“. Изрично е конкретизирано, че нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д - 68к от ЗЗП. Препращането има за цел да въведе и други случаи, на които законодателят придава характер на нелоялна търговска практика, макар те да не съдържат елементите на дадената в чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП дефиниция. В разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 е посочено, че нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к, а разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП определя като заблуждаваща всяка търговска практика, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Ал. 2 дава подробно описание на изискванията, които следва да включва информацията, а ал. 3 от същата норма допълва, че заблуждаваща е и „всяка търговска практика, която от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, води или е възможно да доведе средния потребител до вземането на търговско решение, което не би взел без използването на търговската практика“. В разпоредбата на чл. 68д, ал. 2 от ЗЗП е очертан кръгът от обстоятелствата от обхвата на представянето на невярна информация, на която се основава заблуждаващата или подвеждаща нелоялна търговска практика, сред които: т. 2. основните характеристики на стоката или услугата като: наличност, преимущества, рисковете, които тя съдържа, изработка, състав, допълнителни част към стоката или услугата, извънгаранционно обслужване, разглеждане на жалби на потребителите, начин и дата на производство или на представяне на стоката или услугата, 6 доставка, годност за употреба, използването й, количество, спецификация, географски или търговски произход, резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба, или резултатите и съществените характеристики от извършените изпитвания или проверки на стоката или услугата.