Решение № 907 от 26.06.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000500776 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца пред първата съдебна инстанция – И. И. З., с която се обжалва Решение № 6217 от 13.11.2024 г., постановено по гр.д. №5724/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-1 състав, с което решение е отхвърлен предявеният от ищеца /въззивник, иск, с правно основание чл.439 от ГПК, както и предявеният при условията на евентуалност отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, и в негова тежест са възложени разноските.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от първоинстанционния съд решение. Сочи, че материално-правните въпроси били решени в противоречие с доказателствата по делото и трайната съдебна практика на съдилищата, вкл. решенията на ВКС по реда на чл.290 ГПК, както и ТР №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК, т.10 и ТР №2/2017 г., т.2 на ОСГТК на ВКС. Неправилно и необосновано съдът бил приел, че ищеца няма качеството на поръчител по договора с банката, а имал качеството на съдлъжник. Затова и неправилен бил извода на съда, че 1 правилата за поръчителя не следва да се прилагат по отношение на ищеца и оттук, че отговорността му не била погасена. Съдът не бил обсъдил фактите по делото и клаузите на договора за овърдрафт от 04.04.2011 г.; значение имали клаузите, а не наименованието на договора. В случая ищецът се бил подписал не като съдлъжник, а като поръчител. Неправилно съдът приемал и, че фактическото получаване на паричната сума не е белег на солидарна отговорност. Точно обратното се приемало от съдебната практика, така например решение № 24 от 03.04.2013 г. по търг.дело № 998/2011 г. на ВКС като бил даден пример с договор за заем. Прието било, че солидарна отговорност възниква при договор за поръчителство. В решение № 213 от 06.01.2017 г. по гр.д.№ 5864/2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО също се споделяла тази теза. Решението не било съобразено и с приетото в решение № 60119 от 23.12.2021 г. на ВКС по т.д.№ 1024/2020 г. на ТК, Първо ТО.

Неправилни били и правните изводи на СГС във връзка с предявения на 17.10.2018 г. иск по чл.135 ЗЗД като се позовал на особеното мнение в решение № 251/23.04.2024 г. по гр.д.№ 4169 по описа за 2022 г. на ВКС във връзка с нормите на чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД. Действително,по това дело бил разгледан аналогичен казус. Следвало, обаче, да се сподели становището, че предявяването на иск по чл.135 ЗЗД нито прекъсва, нито спира течението на давността за вземането. Приетото от СГС противоречало на т.2 от ТР №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на Павловия иск. В това ТР било прието, че въпроса за вземането е преюдициално спрямо Павловия иск. Следвало да се вземе предвид, че института на давността е материално-правен. Сочи, че нормата на чл.115, ал.1, б.“ ж“ ЗЗД е стриктна, императивна и процесуална.

Практиката била единодушна, че не се допуска разширителното й тълкуване.

Твърди, че в случая кредиторът чрез предявяването на Павловия иск бил злоупотребил с правото си, тъй като същият бил предявен след бездействието му по изп.дело и след прекратяването на същото с постановление от 2019 г. на ЧСИ М.. Освен това в случая банката била загубила привилегията си от неупражнените действия. Третият довод на съда, че давността се прекъсвала по чл.116, б.“в“ ЗЗД чрез подаването на последваща молба от ответника на 13.08.2019 г., т.е. преди края на давностния срок- 26.06.2020 г., по която било образувано друго изп.дело № 20198460400437, независимо от прекратяването му поради перемпция през 2021 г., също бил неправилен. Първото обстоятелство било, че това дело изобщо не било приложено, а съдът 2 извеждал данни от отговора по исковата молба. Приложение намирало приетото в ТР №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК, където били посочени кои изпълнителни действия прекъсват давността и кои не, както и приетото в решение № 6324 от 08.12.2023 г. на СГС по в.гр.д.№ 9652 по описа за 2022 г., т.е. освен да бъде направено искане за прилагане на определен способ, така и той да бъде приложен като предпоставките били кумулативно дадени. В случая подаването на молба за образуване на ново изп.дело не прекъсвало давността. Освен това молбата била нередовна, защото не отговаряла на изискванията на чл.426, ал.3 вр. с чл.129 и чл.128 ГПК и като такава подлежала на връщане, а производството на прекратяване на основание чл.433, ал.1,т.6 ГПК. В т.3 от ТР №2/2024 г. по т.д.№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС се сочело, изрично, че само редовна молба с посочен изпълнителен способ или възлагане по чл.18 от ЗЧСИ може да прекъсне давността, но от момента на предприетото изпълнение. Ако нередовностите не били поправени, то давността не се прекъсвала. В случая по това изп.дело давността по арг. от чл.116, б.“в“ ЗЗД давността не била прекъсната.

Доказателство за това било прекратяването му през 2021 г.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което предявеният иск по чл.439 ГПК да бъде уважен. Разноски се претендират.

В хода по същество се излагат доводи, че открИ.ето на производство по несъстоятелност по отношение на кредитополучателя „Макметал Холдинг“ АД било факт, който е настъпил след издаването на изпълнителния лист на 30.01.2015 г. поради което следвало да бъде съобразено при предявен иск по чл.439 ГПК. Сочи, че в ТР по партидата на дружеството била отбелязана датата 02.01.2019 г., когато било постановено решението по т.д.№ 731 по описа за 2018 г. на СГС, ТО, VІ-8 състав за открИ.е на производството по несъстоятелност. Едва след тази дата кредиторите били имали месечен срок за предявяване на вземанията си по арг. от чл.68 и чл.688 ТЗ. При непредявяване на вземанията в сроковете по ТЗ в хипотезата на чл.693 ТЗ за същите било настъпило по закон погасително действие на неупражнените права на основание чл.739, ал.1 ТЗ. Този нововъзникнал факт следвало да бъде отчетен от съда, разглеждащ иска по чл.439 ГПК. Доводите на ответника във връзка с чл.739, ал.2 ТЗ били неверни, тъй като приложното поле на двете алинеи на чл.739 ТЗ било различно. В случая процесното вземане на Банката било 3 погасено на основание чл.739, ал.1 ТЗ, тъй като било възникнало преди открИ.ето на производството по несъстоятелност, но не било предявено в него. При приложението на чл.121 и следв. ЗЗД погасяването на вземането на главния длъжник , водело до погасяване на задълженията на неговите съдлъжници. При отсъствието на главен длъжник, платилият съдлъжник не можел да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, защото нямало срещу кого да насочи изпълнението като се аргументира с чл.127, ал.2 и чл.146 ЗЗД. Доводите на ответника по въззивната жалба досежно погасяването на вземането по давност били необосновани и не почивали на цитираната и относима по темата практика. Намира твърденията за обвързаност между иска за установяване съществуването на вземането и Павловия иск по чл.135 ЗЗД, за странни. Относимо по казуса било решение № 251 от 23.04.2024 г. по гр.д.

№ 4169/2022 г. на ВКС, Трето ГО, което било постановено на основание чл.290 ГПК за уеднаквяване на практиката и неправилно не било споделено от първоинстанционния съд. Не можели да бъдат споделени и доводите на ответника във връзка с перемпцията на двете изпълнителни производства и за погасяване на вземането по давност на самостоятелно основание.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред първата съдебна инстанция – „ОББ“ АД като правоприемник на „Райфайзенбанк България“ АД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Сочи, че съгласно сключеният договор за овърдрафт от 04.04.2011 г. въззивникът /ищец има качеството на солидарен длъжник по смисъла на чл.121 ЗЗД. Това изрично било уговорено в чл.8 от договора. Затова намира извода на първоинстанционния съд, че ищеца е съдлъжник по договора за овърдрафт, за правилен. Решението било мотивирано като били отграничени задълженията на поръчителя и съдлъжника. З. изрично се бил съгласил да отговаря при условията на чл.121 ЗЗД и да изплати всички задължения по договора за овърдрафт. Съгласил се бил и банката служебно да събира вземанията си по договора от З. от неговите сметки. Обемът и гаранциите на отговорността на З. били идентични с тези на кредитополучателя. Следвало да се вземе предвид и, че З. е представлявал дружеството-кредитополучател при сключването на договора за овърдрафт. Окончателният падеж по договора бил 30.09.2014 г. За част от изискуемото си вземането – 1 200 000 евро, банката се била снабдила със заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 4

30.01.2015 г. по ч.гр.д. № 268/2015 г. на РС-Велико Търново. Въз основа на изп.лист било образувано изп.дело № 108/2015 г. по описа на ЧСИ О. М.. По изп.дело № 760/2014 г.на същия ЧСИ, което било образувано по искане на друг кредитор, банката била конституирана като присъединен взискател са принудителното събиране на вземанията й по изп.лист от 30.01.2015 г. По това дело били насрочени публични продани спрямо ипотекираните в полза на „Райфайзенбанк България“ АД, недвижими имоти. За сумите, постъпили в резултат на проведените успешно публични продани, били извършени съответните разпределения. След влизането на разпределенията в сила, били извършени преводи в полза на „Райфайзенбанк България“ АД като така извършените погашения били отбелязани надлежно в изпълнителния титул.

Сочи, че на 18.10.2018 г. пред СГС бил предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност по отношение на банката на разпоредителни сделки с имущество от страна на И. И. З.. Искът бил уважен.

С допълнително решение от 19.04.2022 г. било отказано допълване на така постановеното решение. Образуваното пред въззивната инстанция в.гр.д.

№6695 по описа на СГС, ІІ-а състав било спряно поради преюдициалност на настоящия иск. Във връзка с предявения от З. инцидентът установителен иск, което било изпратено по подсъдност на СГС, било образувано гр.д.№ 11173 по описа за 2020 г. на СГС, Първо ГО, 13 състав. Последното било прекратено с определение от 20.11.2020 г. Производството по Павловия иск било спирано и във връзка с последствие прекратеното гр.д.№ 11173 по описа за 2020 г. С постановление от 12.07.2019 г. на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК изп.дело № 108/2015 г. било прекратено. Въз основа на молба, вх.№ 5352/13.08.2019 г. по искане на „Райфайзенбанк България“ АД било образувано ново изп.дело под № 437/2019 г. също по описа на ЧСИ О. М.. С тази молба било поискано освен проучване на имуществото на длъжника, така и определяне на способ за изпълнение; направено било и възлагане на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ. С решение от 02.01.2019г. по т.д./н/ № 730 по описа за 2018 г. на СГС, VІ-8 състав била обявена неплатежоспособност и било открито производство по несъстоятелност на „Баркинс Интернешънъл България“ ЕАД с предходно наименование „Макметал Холдинт АД. С решение от 04.03.2020 г. било постановено заличаване на дружеството. По въпроса за приложението на чл.739 ТЗ отбелязва, че не се касае до предявен иск по чл.422 ГПК, а до такъв по чл.439 ГПК. В случая длъжникът не бил възразил срещу заповедите за 5 изпълнение и изпълнителния лист и последните се били стабилизирали.

Затова възраженията на длъжника срещу усвояването на договора, цел, изискуемост, срок по чл.147 ГПК били недопустими. Във връзка с проведеното срещу дружеството-кредитополучател производство по несъстоятелност се позовава на нормата на чл.739, ал.2 ТЗ, която намира приложение в настоящата хипотеза.Аргументира се с приетото в решение № 241 от 20.02.2018 г. по т.д.№ 985 по описа за 2017 г. на ВКС, ІІ ТО. Напомня, че спора не е по съществото на иска по чл.135 ЗЗД. Споделя становището в съдебната практика, което приема, че иска по чл.135 ЗЗД прекъсва давността.