Решение № 358 от 24.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Пловдив, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.а при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.а Административно наказателно дело № 20225330207439 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №22-0273-000069/28.03.2022г. на Началник РУ Хисар към ОД на МВР - Пловдив, с което на К. В. П., ЕГН:**********, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят П., по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - адв. Р. П., моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Д.Д.-П., която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноските по делото.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на 1 обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 07.03.2022г. в гр. Хисаря, жалбоподателят К. В. П. управлявал личния си лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. №***. По това време при изпълнение на служебните си задължения, *** - свид. И. В. В. и свид. Д. К. Г., с автопатрул обхождали централната градска част на града. Около 15:15 часа, на кръстовището на ул. „Крепостна“ и ул. „Генерал Тодор Марков“ забелязали движението на гореописания автомобил, криволичещ по пътя.

Видяното накарало органите на реда да предприемат спирането му със звуков и светлинен сигнал и да извършат рутинна проверка на МПС-то и неговия водач. Последният преустановил движението на лекия автомобил, отбивайки в съседната улица „Тодор Марков“. В хода на проверката било установено, че водач е жалбоподателят К. П., за когото полицейските служители от преди това имали данни, че употребява наркотични вещества. Същият бил притеснен, което допълнително се издавало от припотения му вид, а в момента, в който разбрал, че ще бъде тестван за алкохол и наркотици, проявил и арогантно поведение към полицейските служители. Тъй като свид.

В. и свид. Г. нямали компетентност за тестване на водача, на място пристигнал свид. Д. Т. Ш., на длъжност „***“ при ***. Пристигнал и бащата на жалбоподателя П., който се посъветвал с други лица какво да предприеме синът му в случая. Жалбоподателят П. бил изпробван с техническо средство за наличие на алкохол, като пробата дала отрицателен резултат. Когато обаче бил поканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с Дрегер Drug Test 5000 ARMD №0129, жалбоподателят отказал. Пред свидетеля Ш. жалбоподателят заявил, че по – рано е пушил канабис. Издаден му бил талон за медицинско изследване №***, съпроводен с 8 стикера. В същия било указано, че следва до 120 мин. жалбоподателят да се яви в УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, за да даде кръвна проба. Жалбоподателят се запознал с талона, а връчването на документа на 07.03.2022г. в 16:10 часа било удостоверено с подписа му.

Впоследствие жалбоподателят П. не дал кръвна проба според посоченото във връчения му талон.

За констатираното нарушение свид. Ш. съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №88/22 с бл.

№150532/07.03.2022г., в който квалифицирал нарушението по чл.174, ал.3 от 2

ЗДвП – за това, че П., в качеството на водач на МПС, е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

В законоустановения срок жалбоподателят не направил писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа така съставения АУАН, било издаденото и атакуваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства - изцяло от показанията на свидетелите Д. Т. Ш.

/актосъставител/, И. В. В. и Д. К. Г.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като произтичащи от достоверен източник, логични, последователни, същите са не само непротиворечиви и взаимодопълващи, но са съответстващи и на писмените доказателства по делото, служещи за установяване на обективната истина.

Съдът поглежда критично на показанията на свид. И.К.К., ангажирана от жалбоподателя. В показанията си посочената свидетелка заявява, че на процесната дата, по молба на жалбоподателя, го е превозила своевременно до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, за да даде кръвна проба, но служителката от регистратурата отказала да го приеме, поради липса на стикери, придружаващи издадения талон. Така изнесените твърдения са изолирани и противоречиви на останалите доказателства. От приложената по делото справка от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив категорично става ясно, че на 07.03.2022г. К. В. П. не е преминал за преглед през лечебното заведение, включително и да даде кръвна проба за употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че посочената свидетелка е в установени близки отношения с жалбоподателя, поради което същата се явява заинтересована от изхода на делото. За това и показания й следва да бъдат преценявани с известна критичност и тъй като противоречат на останалите събрани по делото доказателства, досежно визираното обстоятелство, съдът ги оставя извън кредитираната доказателствена маса.

Само за пълнота следва да се посочи, че в случая презумтивната доказателствена сила на АУАН по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не само, че не се разколебава, но категорично се потвърждава от съвкупния кредитиран доказателствен материал.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна и субективна страна К. В. П. е осъществил всички съставомерни признаци на административното нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико - токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.

Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира, дали да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско и химико - токсикологично лабораторно изследване за наличие в кръвта на наркотични вещества или техни аналози, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да прецени кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние като проявлението, на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В процесния случай безспорно жалбоподателят е притежавал качеството водач на МПС по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Не се оспорва и обстоятелството, че на процесната дата и място К. П. е отказал да се подложи на първично установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози посредством техническо средство.

По-нататък на същия му е бил издаден талон за медицинско изследване с оптимален срок за явяване в лечебното заведение УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив от 120 минути, предвид че нарушението е било установено 4 извън територията на населеното място на болничното заведение, а именно в гр. Хисаря. Жалбоподателят го е приел, а връчването на документа е било удостоверено с подписа му.

Съдът намира за недоказано явяването на жалбоподателя в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, за да му бъде извършено химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка не се споделя възражението на жалбоподателя, че бил пристигнал своевременно в болничното заведение и поискал да се изследва, но служителката от регистратурата му отказала, поради факта, че талонът не бил придружен със стикери. Противно на твърдяното от жалбоподателя, а именно - неявяването му в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД се потвърждава от приетото и приложено по делото писмо от Изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Пловдив с вх. №4294/16.01.2023г. по описа на Районен съд – Пловдив. В същото изрично се посочва, че в интегрираната им болнична информационна система, пациент с име К. В. П., ЕГН:**********, не е преминал за преглед на 07.03.2022г., в това число не е дал кръвна проба за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

По-нататък, подзаконово нормативно предвидено е, че отказът на лицето да бъде изследвано е в компетенциите на медицинския специалист, който следва да удостовери този факт по смисъла на чл.15, ал.7 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози /Наредбата/, а не от служител на регистратурата, както сочи жалбоподателят. Съдът намира за необходимо да акцентира върху това, че липсата на стикери върху талона за медицинско изследване е обоснована от отсъствие на хипотезата по чл.3, ал.3, вр. ал.2 от Наредбата, според която стикери се полагат единствено при съставен АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта /в издишания въздух/ над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за употребата на наркотични вещества или техни аналози, каквито документи не са съставяни и не касаят настоящия случай. Нещо повече от показанията на свидетелите Ш., В. и Г. се установява, че освен издадения талон за медицинско изследване, са били издадени/приложени и 8 стикера към него. В този смисъл контролните органи в случая са направили, дори в повече, предвид изложеното по-горе. Друг е въпросът с какво твърдяната от жалбоподателя липса на тези 8 стикера и залепването на един от тях, е 5 нарушило правата на лице, чието явяване в болничното заведение се опровергава от доказателствата по делото, а от друга страна се доказа и че не е било наложително издаването им.

В съответствие с наведеното от жалбоподателя възражение са единствено показанията на свид. К., които съдът оцени критично и дискредитира, поради тяхната заинтересованост, изолираност и противоречие с другия доказателствен материал.

Ето защо съдът намира, че в случая безспорно контролните органи са издали талона за медицинско изследване в съответствие с всички изисквания от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Разпечатката съдържа 35 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d6786bf-2cf0-4627-8481-2700f6c9cb46