Решение № 260476 от 27.08.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……....………....…....……….2020 г. гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КОНСТАНТИН ИВАНОВ мл. с. ИВАЛЕНА Д. при секретар ПЕТЯ П.А, като разгледа докладваното от мл. с. Д. въззивно гражданско дело № 1044 по описа за 2020 година на ОС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат А.К. – ВАК, преупълномощена от адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“, срещу Решение № 910 от 24.02.2020 г., постановено по гр. дело № 14357/2019 г. по описа на ВРС, XL състав, с което е прието за установено в отношенята между ищецa А.Д.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, от една страна, и ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, от друга страна, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5063,05 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия, за обект на потребление с адрес: ***, клиентски № **********, абонатен № **********, за периода от 19.05.2017 г. до 18.05.2018 г., за която е издадена фактура № 02809012751/31.05.2019 г.

Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като моли за неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и документирането й, законосъобразно изчисляване на количеството потребена електроенергия, остойностяването и фактурирането й. Твърди, че към момента на проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел изразходваната електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.4 в размер на 27844 кВтч, на стойност 5063,05 лева. Счита, че в случай че се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е неприложим, то тогава сумата се дължи на основание чл. 183 ЗЗД.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият А.Д.К., чрез адвокат Ц.Д., с пълномощно по делото, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на проведената корекционна процедура по ПИКЕЕ. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски.

В молба вх. № 262560/27.07.2020 г. въззиваемият А.Д.К. – ищец по обжалваното дело № 14357/2019 г. по описа на ВРС, XL състав, чрез процесуалния си представител адвокат Ц.Д., прави отказ от иска за сума в размер на 70 лева, като заявява, че поддържа иска до размера от 4993,05 лева. Излага подробни съображения в подкрепа на представения отговор на въззивната жалба, оспорва въззивната жалба.

Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззивника.

В съдебно заседание за въззивника

„Енерго-Про Продажби“ АД, редовно призован, се явява адвокат Н.Г., с когото се осъществява видеоконферентна връзка. Поддържа въззивната жалба. Няма възражения срещу доклада по делото. Претендира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемият А.Д.К., редовно призован, не се явява, не се представлява.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано е по иск, предявен от А.Д.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, чрез адвокат Ц.Д. - ВАК, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5063,05 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия, за обект на потребление с адрес: ***, клиентски № **********, абонатен № **********, за периода от 19.05.2017 г. до 18.05.2018 г., за която е издадена фактура № 02809012751/31.05.2019 г.

В исковата молба се излага, че в обект на потребление с адрес: ***, клиентски № **********, абонатен № **********, се доставя електроенергия по силата на договор с „Енерго-Про продажби“ АД. През месец май 2019 ищецът узнал от писмо на ответното дружество, че с фактура № 02809012751/31.05.2019 г. му е начислено потребление на електроенергия за гореописания обект в размер на 27844 кВтч на стойност 5063,05 лева за минал период от време, от 19.05.2017 г. до 18.05.2018 г., което оспорва. Твърди, че не е потребявал начисленото с корекцията количество електроенергия, тъй като още през 1996 г. заедно със съпругата си продали имота по процесния обект, за което бил съставен Нотариален акт за покупко-продажба № 32, том XLV, дело 11932/1996 г. от И. С.,***. Излага, че още през същата година е уведомил „Електроразпределение Варна“ ЕАД, на което ответното дружество е правоприемник, за промяната, и едва с получаването на уведомителното писмо за служебно начислената сума през 2019 г. разбрал, че партидата не е прехвърлена на настоящите собственици на обекта. След като се свързал с последните, на 18.06.2019 г. те подали молба до „Енерго-Про продажби“ АД партидата да бъде прехвърлена на името на Д.К.П., ЕГН **********, заедно със задължението по процесната фактура. Партидата била прехвърлена, но без процесното задължение, като впоследствие ищецът получил от ответното дружество Покана за доброволно плащане с изх. № 4845/28.08.2019 г. Становището на ответното дружество било, че процесната сума се дължи от титуляра на партидата през процесния период, което определя правния интерес на ищеца от предявения иск. Излагат се подробни съображения, че сумата не е дължима поради незаконосъобразност на извършените корекционни процедури.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез адвокат Николай Банков – ВАК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“, в който се излагат подробни доводи, че искът е неоснователен. Поддържа се, че е налице правно основание за възникване на вземането – а именно чл. 50 ПИКЕЕ, чл.

200, ал. 1 ЗЗД, евентуално чл. 183 ЗЗД., както и че процесната сума не представлява санкция, а цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия. Дружеството твърди, че между страните в процесния период е било налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия за обекта, посочен в исковата молба. Заявява, че изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи, че на 18.05.2018 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север“ АД в присъствието на двама свидетели, като изтъква, че посоченото дружество няма вменено нормативно задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерни въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване. Излага, че при проверката, при замерване с еталонен калибриран уред, е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.4. на електромера има показания в размер на 27844 кВтч., които не са отчетени и заплатени от абоната. Твърди, че процесният електромер е демонтиран, подменен с нов такъв и изпратен в Български институт по метрология, Регионален отдел – Русе, за експертиза, при която е установено, че е осъществявана външна софтуерна намеса в тарифната схема на електромера, в резултат на което се установява преминаване на електроенергия в невизуализираната на дисплея на СТИ тарифа 4 в размер на 27844 кВтч. Излага, че при липса на данни за неизправност на електромера извън констатираната софтуерна манипулация, следва да се приеме, че установеното количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната и съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, купувачът е длъжен да плати неговата цена. В случай че бъде счетено, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза, моли искът да бъде отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Настоява за допускане на съдебно-техническа експертиза по делото. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът А.Д.К., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Ц.Д.. Поддържа исковата молба. Прави възражение по доклада на делото в частта, в която се твърди, че страните са били обвързани от договорни отношения за покупко-продажба на електроенергия през процесния период и за процесния обект, като сочи, че по делото са представени доказателства в тази насока. Оспорва доказателствената тежест на констативния протокол № 1004827 от монтажа на процесния електромер през 2015 г., тъй като същият не е подписан нито от ищеца, нито от свидетели. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът

„Енерго-Про продажби“ АД, редовно призован, се представлява от адвокат А.К. - ВАК, преупълномощена от адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“.

Поддържа отговора на исковата молба. Няма възражения по доклада, като по възражението на адв. Д. уточнява, че при промяна на собствеността абонатът е длъжен да уведоми дружеството-доставчик в 30-дневен срок, за което ищецът не е представил доказателства, че е направил, а когато това не е сторено, по договор той остава задължено лице.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложен към делото Констативен протокол №

1104595 се установява, че на 18.05.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер с фабричен №1115031500763481 на обект на потребление с адрес: ***, клиентски № **********, абонатен № **********, при която, след замерване с еталонен калибриран уред, са отчетени следните показания: по тарифа 1.8.1 /нощна/ – 2876 кВтч; по тарифа 1.8.2 /дневна/ – 6929 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 0000 кВтч, по тарифа 1.8.4 – 27844 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 508640, и изпратен за експертиза в БИМ - Русе. Протоколът е подписан от двама свидетели.

Приобщен към доказателствения материал по делото е и Констативен протокол № 878/16.05.2019 г. на БИМ – Русе, от метрологичната експертиза на електромера, видно от който при извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия, но не съответства на технически характеристики. Установено е, че вграденият му часовник избързва с 28 минути пред реалното време. Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 4 - 27844,5 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.

Въз основа на горния протокол, на 23.05.2019 г. е издадено становище на „Електроразпределение Север“ АД за начисление на електрическа енергия, с което е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 27844 кВтч за периода 19.05.2017 г. – 18.05.2018 г. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура № ********** от дата 31.05.2019 г. за сумата от 5063,05 лева с вкл. ДДС.

От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че електромерът с фабричен № 1115031500763481, монтиран на процесния обект, е от одобрен тип – Carat M02, преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г., като срокът на метролочична годност за този тип електромери е 6 години. Според констатациите в КП № 878/ 16.05.2019 г. на БИМ – Русе, е осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера, която за този тип електромер се състои от две тарифи Т1 и Т2. Установява се наличие на преминала енергия по тарифа Т4 – 27844,5 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Вещото лице уточнява, че според двата протокола – от проверкара на „Електроразпределение Север“ АД и от експертизата на БИМ – Русе, посоченото количество електроенергия е преминало през електромера, за да бъде отразено в невизуализирания регистър. Въз основа на заключенията в констативните протоколи от извършените проверка и експертиза и на данните от софтуерното прочитане на паметта на СТИ, е извършена корекционна процедура, съгласно която на абоната е начислено количеството електроенергия, налично в невизуализирания регистър. В процесната фактура същото количество е остойностено математически точно, съобразно цените на КЕВР за процесния период. В отговор на въпроси в съдебно заседание на 30.01.2020 г., вещото лице уточнява, че СТЕ е изготвена въз основа на предоставените му документи, без изследване на самия електромер. Излага, че всички съвременни цифрови електромери позволяват чрез оптична глава възможност за достъп до съдържанието на паметта им без да се осъществява достъп до вътрешността им, но за тази софтуерна намеса трябва да се притежават нужните пароли и кодове за достъп. Изяснява, че при този тип електромери няма възможност да се установи кога е извършена промяната в софтуера.