Решение № 503 от 13.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. София, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000177 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЕТ „АГРОИНДУСТРИАЛ-Б. П.“ – ответник в първата инстанция чрез особения представител адв. Т.П. против решение №261 304 от 10.09.2021 год. на СГС, ТО,V1-5 с-в, постановено по т.д.№ 1064/2020 год., с което е уважен установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430,ал.1 и 2 от ТЗ, както и иска по чл.86 ЗЗД, предявени от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“-АД против ЕТ „АГРО-ИНДУСТРИАЛ-Б. П.“, като е признато за установено, че ответникът дължи на банката сумата 50 000 евро – непогасен остатък от главницата по Договор за банков кредит от 11.09.2008 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 06.03.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 30.03.2019 г. по ч.гр.д.

№13372/2019 г. на Софийски районен съд.

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл свръх петитум.Твърди, че в петитума на исковата молба ищецът не е заявил искане за присъждане на законна лихва, но въпреки това съдът е присъдил такава от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

Излага и доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Жалбата е подробно мотивирана.

Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли иска изцяло като 1 неоснователен.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“-АД чрез пълномощника й юрк.Х. П., в който се излагат доводи за недопустимост на жалбата поради това, че същата е подадена от особен представител, без да са били налице основания за назначаването на такъв, а също и не е внесена следващата се държавна такса, което я прави нередовна. Твърди, че неправилно съдът е освободил жалбоподателя от заплащането на държавна такса.

По същество излага и подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Излага доводи, опровергаващи твърдението в жалбата, че съдът се е произнесъл свръх петитум. Твърди, че в уточнителната молба от 09.12.2020 г. изрично и недвусмислено е заявил и претенция за заплащане на законна лихва върху главницата, както и в самото заявление за издаване на заповед за изпълнение. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалваното решение във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Неоснователни са доводите на въззиваемата банка за недопустимост на жалбата поради това, че неправилно съдът е освободил жалбоподателя от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, тъй като не били налице предпоставките за това. Другият довод за недопустимост на жалбата е, че СГС неправилно е приложил ЗПрП и е назначил особен представител на жалбоподателя ЕТ „АГРО-ИНДУСТРИАЛ-Б. П.“.

Доводите са неоснователни. Двата съдебни акта – единият, с който жалбоподателя е освободен на основание чл.83,ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение, и другият, с който му е допусната правна помощ по ЗПрП и назначен особен представител, са постановени по негово искане, искането е уважено и в този случай и двата съдебни акта не подлежат на инстанционен контрол, още помалко в производството по въззивно обжалване на решението.Двете определения, с които жалбоподателят е освободен от държавна такса и му е назначен особен представител, са влезли в сила като необжалваеми.Същите не са предмет на въззивното производство. Затова въззивната жалба е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество обаче, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно . Релевантните за спора факти са правилно установени, правните изводи съответстват на тях и на относимите законови разпоредби, поради което 2 липсват основания за отмяна или изменение на решението.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на „ПИБ“-АД по чл.422 ГПК, във вр. чл.430 ТЗ за установяване, че ответникът ЕТ „АгроИндустриал -Б. П.“ дължи на банката сумата 50 000 евро – непогасен остатък от главницата по Договор за банков кредит от 11.09.2008 г.,обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва за забава, считано от 06.03.2019 г./подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 30.03.2019 г. по ч.гр.д.№13372/2019 г. на Софийски районен съд.

За да уважи иска за установяване дължимост на просрочена непогасена главница в пълния й претендиран размер, съдът е приел, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, че тази изискуемост е обявена на длъжника, че същият не е изпълнил цялото задължение в дадения му 7-дневен срок от поканата.Приел е размера на претендираното задължение за главница за безспорно доказан от приетата ССЕ, неоспорена от страните, която всъщност е установила по-висок размер на непогасената главница по кредита, но в процесния случай както в заповедното, така и в настоящото производство е претендирана главница само в размер на 50 000 евро, без да е споменато, че се касае за частичен иск. Върху тази сума е присъдил и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е ответника за разноските, направени от ищеца в заповедното и исковото производство.

Жалбоподателят чрез особения си представител развива доводи за недопустимост на решението поради това, че съдът се е произнесъл свръх петитум. Твърди, че с исковата молба не е претендирана законна лихва върху главницата, а съдът е присъдил такава. Това правело решението недопустимо, в разрез с диспозитивното начало в гражданския процес. Излага доводи и за незаконосъобразност поради това, че съдът не е обсъдил в мотивите си всички наведени доводи и възражения на ответника, поддържани в отговора.Не е обсъдил всички доказателства и факта, че с прехвърлянето на имот на банката вместо плащане по договора за кредит, всъщност е изплатил цялото си задължение. Налице било явно несъответствие на стойността на имота към датата на сключване на договорната ипотека и стойността му към датата на продажбата му на банката.Към датата на ипотеката стойността му била 1 000 000 евро, а съгласно споразумението от 28.08.2014 г. продажната му цена била определена на 494 130,33 евро. Съдът не бил обсъдил и възражението за нищожност на договора за покупко-продажба, с който имота бил прехвърлен на банката вместо изпълнение на задължението на длъжника по договора за кредит, поради накърняване на добрите нрави, тъй като бил сключен при занижена цена на недвижимия имот. Прави и възражение за изтекла погасителна давност.

3

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключението на приетата ССЕ, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че страните са обвързани от валидно възникнало облигационно отношение по силата на Договор за банков кредит №000CL-L-000012 от 11.09.2008 г . /л.10/, по силата на който „Първа инвестиционна банка“АД в качеството й на кредитор предоставила на ЕТ „Агро-Индустриал – Б. П.“, сумата от 1 000 000 евро, предназначен за обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя по други предоставени му от банката кредити и овърдрафти, общо в размер до 1 000 000 евро. Установен е срок за усвояване на кредита до 01.01.2014 г., след изтичането на който задължението на банката за предоставяне на неусвоените суми се погасява. Срокът за погасяване на ползваната част от кредита е до 30 дни от датата на усвояването му, но не по-късно от 31.01.2014 г.

В раздел V от Договора е установен размерът на дължимата договорна лихва, а именно възлизащ на базовия лихвен процент на банката в евро, увеличен с надбавка от 3,41 пункта, която лихва се начислява за дните на фактическото ползване на кредита, а в раздел VI от Договора – таксите и комисионните във връзка с отпускането на кредита.

В чл.27 от Договора е предвидено правото на банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем при настъпването на определени предпоставки, сред които е и преустановяване плащането по кредита за срок, по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо, за което е необходимо да бъде отправено предизвестие до длъжника – чл.27.2.а.

В чл.22 от Договора е договорено обезпечаване срочното погасяване на кредита с учредена в полза на банката договорна ипотека върху два недвижими имота: 1/недвижим имот, находящ се в гр.София, ул. „Козяк“ № 21 А, до вход А и представляващ Търговски център на 1-ви етаж с площ от 242.71 кв.м. и 2/недвижим имот,находящ се в гр.София, район „Витоша“, съставляващ УПИ V в кв.31 по плана на гр.София, м.“Манастирски ливади“запад, целият с площ от 3 580 кв.м.

С Анекс №1 от 21.11.2012 г./л.18/ към Договора за банков кредит страните са постигнали съгласие за частично заличаване на договорна ипотека, учредена в полза на банката върху индивидуализиран в чл.22 от Договора недвижим имот, предвид постъпила сума от 478 000 лв. за погасяване на кредита.

С Анекс №2 от 27.12.2012г. към Договора са договорили приемането на нов погасителен план – Приложение № 1 , по който да бъдат извършвани плащанията по кредита. Видно от приложения погасителен план, установен е краен срок за погасяване на задължението до 02.01.2014г ., при дължим остатък на главницата от 647 606.13 евро и остатък по договорната 4 лихва от 50 972.60 евро

С Анекс №3 от 17.01.2013г. към Договора страните са договорили приемането на нов актуален погасителен план – Приложение № 1 , по който да бъдат извършвани плащанията по кредита. Видно от приложения погасителен план, установен е краен срок за погасяване до 06.01.2014г., при дължим остатък на главницата от 647 606.13 евро и остатък по договорната лихва от 53 843.65 евро

С Анекс №4 от 13.03.2013г. към Договора страните са постигнали съгласие падежиралата главница от 647 606.13 евро да се олихвява с лихвен процент ,равен на договорения и възлизащ на 11,4% в срок до 30.04.2014 г.

На 28.08.2014 г. между банката и кредитополучателя било подписано Споразумение /л.25/ към договора за банков кредит, в което страните за постигнали съгласие, че поради прехвърляне на правото на собственост вместо плащане чрез сключване на Договор за покупкопродажба с НА на имот, ипотекиран в полза на Банката за сумата от 1 000 000 лева без ДДС, а именно: недвижим имот,находящ се в гр.София,СО, район „Витоша“, съставляващ УПИ V в кв.31 по плана на гр.София, м.“Манастирски ливади“-запад, целият с площ от 3 520 кв.м., страните се съгласили за следното:

1/да се намали размера на кредитното задължение на ЕТ „АгроИндустриал-Б. П.“ с 966 434,92 лева /494 130,33 евро/, която сума е получена от цената на имота в размер на 1 000 000 лева, намалена с платените от Банката местни данъци и такси върху имота в размер на 33 656,08 лева;

2/ Считано от датата на споразумението – 28.08.2014г., страните се споразумяват остатъка от ползвания от кредитополучателя кредит в размер на 348 492,97 евро да се погасява съгласно нов погасителен план – Приложение №1, неразделна част от споразумението, като кредитополучателят следва да изплати задължението си към Банката за 88 месеца с 48 месеца гратисен период по главницата, т.е. срокът за издължаване на кредита, видно и от новия погасителен план, е бил продължен до 29.11.2021г., на която дата е следвало да бъде последната погасителна вноска.