Решение № 88 от 06.06.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Свищов, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова Христова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско дело № 20234150100299 по описа за 2023 година

ИСК с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД Предявен е иск от В. В. К., действащ чрез своята майка и законен представител Т. Г. Л. , чрез адв.И. Илиева против М. В. Я.. Ищецът твърди, че е единствен законен наследник на В К. И., починал на 13.05.2022 г.

Заявява, че на 11.05.2022 г. наследодателят на ищеца е предал в заем на ответника сумата от 2000 лева. Заемната сума била преведена по банков път от сметката на заемодателя по сметката на заемателя, а уговорения между тях срок за връщането й е бил до 31.08.2022 г. В срока за връщане на заемната сума заемодателят е починал, а длъжникът отказвал да върне заемната сума на наследника на заемодателя. За гореописаните суми ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 820/2022г. на СвРС срещу длъжника М. В. Я. е издадена Заповед за изпълнение № 15/17.01.2023 г. След уведомяването на ответника за издадената заповед за изпълнение, същият е депозирал възражение по чл.414, ал.2 от ГПК поради което ищецът предявява настоящия установителен иск.Моли съда да приеме за установено, че ответникът М. В. Я. му дължи сумата от 2000.00 лева- непогасена главница по договор за заем от 11.05.2022 г., сключен с неговия наследодател -В К. И., починал на 13.05.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на 1 подаване на заявлението по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 440.00 леваразноски по ЧГД №820/2022 г. по описа на РС- Свищов. В съдебно заседание се представлява от адв.Илиева, която поддържа иска. В определения срок не е представена писмена защита.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответникът, чрез адв. Н. Н. е подал писмен отговор, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че процесната сума е била поискана в заем от В И. от ответника в края на м. март 2021 г. Същата била върната от И. на 11.05.2022 г. с превод по негова сметка, което се установявало от представеното извлечение от банкова сметка на В И. . Счита, че искът е неосновател и недоказан. В съдебно заседание се представлява от адв.Н., който оспорва иска. В определения срок не е представена писмена защита.

Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед за изпълнение №15/17.01.2023г. по ч.гр.д. 820/2022г. на СвРС , ответникът по настоящото дело М. В. Я. следва да заплати на В. В.

К., действащ чрез своята майка и законен представител Т. Г. Л. сумата за сумата от 2000.00 лева- непогасена главница по договор за заем от 11.05.2022 г., сключен с неговия наследодател -В К. И., починал на 13.05.2022 г.

Видно от приложеното удостоверение за раждане и удостоверение за наследници , В. В. К. е единствен наследник на В К. И., бивш жител на с.Д, починал на 13.05.2022г. В. В. К. е малолетен, роден е на 16.12.2011г. и действа чрез своята майка и законен представител Т. Г. Л..

По делото е представено копие от екранна снимка на телефон, видно от която чрез онлайн банкиране наследодателят на ищеца - В К. И. е превел на ответника М. В. Я. сума с основание превод. От разпечатката не се вижда , на коя дата е направен превода и какъв е размера на сумата. Въпреки това не се оспорва от страна на ответника, че на 11.05.2022г. В К. И. е превел по негова сметка сумата 2000 лева.

По делото са разпитани свидетелите Я Я.-брат на ответника и А.Г. – познат на наследодателя на ищеца. Според свидетеля Я Я., той, брат му М. и 2

В К. И. от години карат тирове в Испания, като периодично се прибират в България да почиват. Размяната на пари между тях е честа практика, като въпросната сума от 2000 лева обяснява, че е дадена от тях /него и брат му/ на В и с процесния превод той просто я връща. Относно проведени кореспонденции по месинджър между него и Т., обяснява че там говорят за пари, представляващи последната заплата на В К. от испанската фирма, които те се опитали да издействат да им преведат , но не успели.

Св. А.Г. често посещава село Д и е бил свидетел на разговор между покойния наследодател и негов приятел на име Пламен, които коментирали , че В е превел на М. 2000лева и защо му искат като „всички бачкат“ и че ще му ги върнат.

Наследодателят В К. И. е починал на 13.05.2022г. , два дни след превода на сумата.

При тези доказателства, съдът намира, че искът е недоказан.

Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик като заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество.

По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и прочие, в каквато насока са възраженията на ответната страна.

От представеното като доказателство по делото копие от екранна снимка на телефон се установява, че чрез онлайн банкиране наследодателят на ищеца - В К. И. е превел на ответника М. В. Я. сума с основание превод.

Не се оспорва , а и от показанията на свидетелите се приема, че е преведена сума 2000 лева на 11.05.2022г. С оглед на това, съдът приема че сумата е предадена, но липсват доказателства на какво основание и че ответникът М.

3

Я. се е задължил да я върне. Не съществува законова презумпция, която да замести доказването на основанието, на което сумата е преведена. Доколкото ищецът твърди, че това основание е договор за заем следва да установи в процеса не само предаването на сумата, което е част от фактическия състав на договора за заем, но и другите му елементи, а именно поето насрещно задължение за връщане на сумата от ответника и други условия на договора ако има такива - срок на връщане, лихва.

За тези елементи от фактическия състав не се събраха никакви доказателства. Воденият от ищеца свидетел Г даде само схематични показания ,че е чул че В е превел пари на братята / М. Я. и Я Я./, но на какво основание , за какъв срок и при какви условия не се установи.

В тази връзка няма данни ответникът да е канен да изплати задължението си, при положение че за посочената в исковата молба дата31.08.2022г. като срок за изплащане на задължението , няма никакви доказателства.

Предвид на горното , съдът приема, че заемно основание за предоставянето на сумата 2000,00лева от В К. И. на ответника М. В. Я. не е доказано.

Какви са точните правоотношения по делото между страните не се установи категорично, но иска по чл.240 от ЗЗД за реално изпълнение на задължението на заемополучателя да върне взета в заем парична сума, същият следва да се отхвърли.

Претендирани са разноски, като при този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените разноски, възлизащи на 1050,00 лева -адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. В. К. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Т. Г. Л. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес с.Д, ул.“* за признаване за установено, че в негова полза съществува вземане против М. В. Я. с ЕГН **********, с постоянен адрес 4 с.Д, ул.“** за сумата 2000,00 лева-главница, за което е издадена Заповед за изпълнение №15/17.01.2023г. по ч.гр.д. 820/2022г. на СвРС, като недоказан.

ОСЪЖДА В. В. К. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Т. Г. Л. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес с.Д, ул.“* да заплати на М. В. Я. с ЕГН **********, с постоянен адрес с.Д, ул.“** направените разноски по делото в размер на 1050,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 5