Решение № 54 от 26.02.2026, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. СЛИВЕН, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20262200500065 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 1043/ 05.12.2025 г., постановено по гр. д. № 5278/ 2024 г. на Районен съд С., с което са отхвърлени предявените от Ю. А. Ч., с ЕГН: **********, от гр. *******, против Е. А. Т. с ЕГН: **********, от гр.

******* искови претенции по чл. 108 от ЗС, вр. чл. 537, ал. 2 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по силата на наследствено правоприемство на 1/2 идеални части от процесния имот - сграда с идентификатор ***, със застроена площ 31 кв.м., брой етаж 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на гр. С., засягащо поземления имот: от 28.06.2023 година, адрес на ПИ: гр. *******, с площ 320 кв.м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, Предишен идентификатор - няма;

Номер по предходен план: 7622, при съседи: имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, *** и

***, за осъждането на ответника да предаде владението върху 1/2 1 идеални части от описания недвижим имот (сграда с идентификатор ***) на ищцата, както и да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 176, том I, рег. № 1399, дело № 158 от 11.09.2024 година на Нотариус Р. С., вписан под № 524 от регистъра на Нотариалната камара в частта, в която ответникът е признат за собственик на сграда с идентификатор *** по скица на поземлен имот на СГКК- С. като неоснователни.

Осъдена е Ю. А. Ч., с ЕГН: **********, от гр. ******* да заплати на Е. А. Т. с ЕГН: **********, от гр. ******* сумата 1 300 лева /хиляда и триста лева/, представляваща направени по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в която се поддържа, че решението е недопустимо, неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.

Първоинстанционното решение било недопустимо, тъй като същото е постановено по нередовна искова молба и ненадлежно упражнено право на иск. Самостоятелните обекти на правото на собственост, находящи се на първи етаж, са два и са отразени неправилно в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.. Несъответствията в кадастралната карта, обаче, не са пречка за признаване или упражняване правото на собственост.

Счита, че при установяване на това обстоятелство, първоинстанционният съд би следвало да остави ИМ без движение и да даде указание на ищеца да я прецизира. В настоящия случай това не е сторено и в резултат първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна ИМ и при ненадлежно упражняване право на иск поради липса на правен интерес от установяване право на собственост върху обект, който няма характеристиките на самостоятелен обект на правото на собственост. Съдът би следвало служебно да назначи комплексна експертиза, която да се извърши от вещи лица- геодезист и строителен инженер. Излага подробни съображения защо ИМ е следвало да бъде оставена без движение и в обобщение иска да се назначи комплексна експертиза, в рамките на която да се дадат отговори на поставените в жалбата въпроси, след което ИМ да се остави без движение с указание към ищеца да отстрани допуснатите нередовности като 2 конкретизира самостоятелния обект на правото на собственост с всички негови действителни характеристики.

Докладът е непълен и неточен. Съдът е пропуснал да се произнесе кои права и кои обстоятелства се признават от страните и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване. Разпределението на доказателствената тежест е непълно, неточно и бланкетно. Бланкетното разпределение на доказателствената тежест е равносилно на липса на разпределение на доказателствена тежест. СлРС е нарушил и чл. 146, ал. 2 от ГПК, тъй като не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Не е посочено кои конкретни твърдени факти подлежат на доказване и коя от страните следва да ги докаже.

Поземленият имот, в който се намират горепосочените жилищни обекти, е придобит в режим на съсобственост и квотите в правото на собственост са преразпределяни между различни съсобственици няколко пъти поради наследствено правоприемство.

Всички обекти, находящи се на първия жилищен етаж, са построени без учредено право на строеж в полза само на един от съсобствениците. Ето защо в настоящия случай е приложим чл. 92 от ЗС, който урежда принципа на приращението. Разпределението на квотите между отделните съсобственици в правото на собственост върху самостоятелните обекти по закон произтича от разпределението на квотите в правото на собственост върху земята.

Първоинстанционният съд, обаче, въобще не е изследвал разпределението на квотите в правото на собственост върху поземления имот между отделните съсобственици и не е приложил чл. 92 от ЗС.

Районният съд въобще не е квалифицирал вида завещателно разпореждане, направено от наследодателя. Видно от съдържанието на саморъчното завещание, обявено с Акт № 104, том III, дв.вх. 6155 от 17.11.2020 г. на Служба по вписванията- гр. С., то представлява сбор от завети на идеални части от индивидуално определени вещи. Касае се за частни завещателни разпореждания по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН, а не за общо (универсално) завещателно разпореждане. Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че завещанието обхващало и бъдещите постройки е неправилен. Излага съображения, че завещателното разпореждане на А. Т. е частично недействително. Завещателното разпореждане е действително само до размера на действително притежаваните от завещателя идеални части, а 3 именно- 1/3 ид.ч. от северния жилищен обект, находящ се на първия жилищен етаж. Завещателното разпореждане не обхваща бъдещия самостоятелен обектт.нар. южен жилищен обект, който чрез преустройство и пристрояване е изграден в завършен вид много години след 1994 г. Частното завещателно разпореждане няма как да обхваща несъществуваща към онзи момент вещ.

Частните завещателни разпореждания се отнасят до конкретно определените вещи, които са съществували към момента на съставяне на завещанието. СлРС не е приложил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от ЗН.

Нотариален акт № 177, том I, дело № 483/ 1997г., съставен от Нотариус при СлРС бил нищожен, тъй като нотариалното удостоверяване е извършено при грубо нарушение на разпоредбата на чл. 574 от ГПК/ чл. 470 от ГПК (отм.), според която не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия.

Излага аргументи, че не са ангажирани абсолютно никакви доказателства, че в полза на А. Т. или на Е. Т. някога е било учредявано право на строеж, на пристрояване или надстрояване. По делото не били ангажирани абсолютно никакви доказателства, от които да се установи, че ответникът е придобил процесния жилищен обект на посоченото в нотариалния акт придобивно основание- „по давност“. Всички свидетели били категорични и единодушни, че ответникът Е. Т. и семейството му са се установили да живеят в Съединените американски щати от 1998 г. до настоящия момент. От справката за задграничните пътувания на ответника, издадена от Министерство на вътрешните работи, се установило, че той изключително рядко се е прибирал в Република България и то за кратки периоди от време. Това обстоятелство изключвало упражняването на фактическа власт върху процесния имот.

В обобщение иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважи претенцията.

По направено е доказателствено искане да се назначи комплексна експертиза, която да се извърши от вещи лица- геодезист и строителен инженер, които след като направят съответните измервания, заснемания и изследвания на обектите, съдът се е произнесъл в закрито заседание, като го остави без уважение.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба с твърдения, 4 че е неоснователна. В нея се твърди се, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба и ненадлежно упражнено право на иск от ищцата, която претендира да бъде призната за собственик на ид.ч.от сграда с идентификатор ***, която нямала самостоятелен характер. Счита, че в случая не е направена разлика между процесуална недопустимост на исковата молба въз основа на твърдените в нея факти, поради липсата на право на иск, и установяване в хода на делото на обстоятелства, които отричат наличието на материалното право. Едва след събиране на гласните доказателства и съдебно-техническата експертиза е установено по категоричен начин, че пристройката е свързана с първия етаж от жилищната сграда по начин, че до нея има достъп само от вътрешните помещения на този етаж. Независимо от изложеното, съдът в решаващите си правни изводи не се е позовавал на давностно владение, а на приращение по чл.98 от ЗС, като е приел, че тази пристройка е станала собственост на собственика на първия етаж. Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба относно задължението на първоинстанционния съд служебно да назначи комплексна експертиза, която да даде заключение по изложените в жалбата въпроси. Част от тези въпроси са изяснени от назначената и изготвена експертиза, друга част, като това дали са налице два самостоятелни обекта на първия етаж не са относими към изхода на делото, а за друга част са събрани достатъчно достоверни гласни доказателства. Към момента на изграждането на пристройката от значение е бил фактът кой е бил собственик на първия етаж. Тогава този етаж е бил съсобствен между ответника и баща му при равни дялове.Към момента на предявяване на иска и постановяване на решението едноличен собственик на етажа е ответникът по силата на завещанието в негова полза от наследодателя му. Поради това счита, че съдът не следва да уважава искането на въззивницата за назначаване на комплексна експертиза и след като се отговори на поставените в жалбата въпроси, исковата молба да се остави без движение, за да отстрани ищцата допуснатите нередности. Указанията на съда са да се установят тези основни факти, които обуславят евентуалната основателност на предявения иск по чл.108 от ЗС.

Подобно е указанието и към ответника, за да установи твърденията си за придобиване на спорната сграда на посочените в отговора му основания.

Съдът правилно приел, че процесната пристройка представлява приращение към първия етаж и с оглед правото на собственост на този етаж, е станала на 5 основание чл.98 от ЗС собственост на ответника, който към подаването на исковата молба е единствен собственик на целия първи етаж.. Неприложима е разпоредбата на чл.92 от ЗС така, както си твърди във въззивната жалба.Тази последна разпоредба би била приложима при самостоятелност на постройката и при липса на учредено право на строеж, когато собствеността на тази постройка да следва собствеността на дворното място.В настоящия случай пристройката е функционално свързана с първия етаж от жилищната сграда в имота и без достъп до нея от двора.До помещенията на същата се достигало през помещенията на етажа, към която е пристроена.В този случая приложима е разпоредбата на чл.98 от ЗС.

Излагат се аргументи, че е несъстоятелно оплакването на въззивницата, че първоинстанционният съд не е квалифицирал правилно завещателното разпореждане, направено от наследодателя А. А. Т. ,т.е. не е приложил разпоредбата на чл. 16, ал,2 от ЗН. Дори и втората част от пристройката да не е била завършена до момента на изготвяне на завещанието, след смъртта на завещателя то има сила и върху увеличения имот, ако увеличението е следствие на реконструкция, която не променя основно характера на имота, а само го подобрява и разширява.Завещанието може да бъде отменено само ако преустройството е значително и е довело до промяна в предишната форма и предназначение на подобрения имот.