Решение № 23308 от 19.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23308 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110120297 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е образувано по искова молба от Т.С. против Производството е образувано по искова молба от Т.С. против Н. К. В., Х. Н. В. и К. Н. В. с искане да бъдат осъден да заплатят на топлофикационното дружество в условията на разделна отговорност, сумите: за Х. Н. В. и К. Н. В. при равни квоти – 557,78 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот с адрес гр. *** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва от 08.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, 148,61 лева – мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2022г. до 02.04.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2023 г. в размер на 8,56 лева – главница, ведно със законната лихва от 08.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумите и 2,62 лв. - мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 16.04.2022г. до 02.04.2025г.; за Н. К. В. 2231,14 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот с адрес гр. *** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва от 08.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, 594,42 лева – мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2022г. до 02.04.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2023 г. в размер на 34,23 лева – главница, ведно със законната лихва от 08.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумите и 10,49 лева – мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 16.04.2022г. до 02.04.2025г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна 1 енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Ответниците в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК подават отговори на исковата молба. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца, правят възражение за изтекла погасителна давност. Не оспорват доставката на топлинна енергия и размера на исковете.

В съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват. Изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е:краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за 2 битови нужди дължи цената й…Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.

1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“

След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че качеството на потребител на ответниците е доказано. За установяване на този факт от ищеца е представен Нотариален акт за собственост на жилище чрез ЖСК от 21.07.1975 г. (л. 136 от делото) от който е видно, че на същата дата Ю. Х. В. е придобила собствеността върху процесния имот. Ищцовата претенция срещу ответниците се основава на качеството им на наследници на починалото лице – собственик на апартамента. Наследството представлява съвкупност от права и задължения на едно физическо лице, която съвкупност преминава върху други лица с настъпване на момента на смъртта на това лице, т.е. наследими са единствено права или задължения, които са съществували в патримониума на едно лице към момента на смъртта му. Видно е от представеното удостоверение за наследници (л. 52 от делото) че Ю. Х. В. е починала на 09.02.2021 г. Доколкото по делото се претендира потребена енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., т.е. след смъртта на Ю. Х. В., ясно е, че тези задължения няма как да са възникнали в нейния патримониум и да са били наследени от ответниците, поради което няма как и да се претендират от тях на основание наследствено правоприемство. По делото не са налице доказателства, които да установяват качеството потребител на ответниците на други основания, поради което съдът намира, че всички искове предявени срещу тях са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответниците.

Претендираните от Н. В. 450 лева не следва да се присъждат, тъй като по делото не са представени доказателства за заплащането им. Претендираните от адв. Д. и адв. Г. адвокатски възнаграждения за предоставена безплатна 3 помощ на ответниците Х. Н. В. и К. Н. В. са дължими, като с оглед броя проведени съдебни заседания и фактическата и правна сложност на делото, следва да им се заплатят по 400 лева за всеки ответник.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: *** искове срещу Н. К. В., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр.

*** на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 2231,14 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот с адрес гр. *** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва от 08.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, 594,42 лева – мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2022г. до 02.04.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2023 г. в размер на 34,23 лева – главница, ведно със законната лихва от 08.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумите и 10,49 лева – мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 16.04.2022г. до 02.04.2025г.като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК: *** искове срещу К. Н. В., ЕГН:

********** със съдебен адрес гр. *** на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 557,78 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот с адрес гр. *** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва от 08.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, 148,61 лева – мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2022г. до 02.04.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2023 г. в размер на 8,56 лева – главница, ведно със законната лихва от 08.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумите и 2,62 лв. - мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 16.04.2022г. до 02.04.2025 г. като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК: *** искове срещу Х. Н. В., ЕГН:

********** със съдебен адрес гр. *** на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 557,78 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот с адрес гр. *** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва от 08.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, 148,61 лева – мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2022г. до 02.04.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2023 г. в размер на 8,56 лева – главница, ведно със законната лихва от 08.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумите и 2,62 лв. - мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 16.04.2022г. до 02.04.2025 г. като неоснователни.