Решение № 156 от 13.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 12253/2025
- Вид
- Решение № 156
- Подписан
- 13.01.2026
- Състав
- ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 156 гр. София, 13.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20251110212253 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Район „Нови Искър" към Столична община срещу наказателно постановление № 23-2500282 от 22.07.2025 г., издадено от ЗА директор на Дирекция "Инспекция по труда – София, с което на Район „Нови Искър" към Столична община, ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5 , вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 , вр. чл. 1, ал. 2 от КТ .
Жалбоподателят-редовно призован, изпраща процeсуален представителгл.юрк. Лазаров, който излага доводи за неправилно ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството, поради наличие на граждански правоотношения, а не на трудови. Моли се НП да бъде отменено. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна-редовно призована, изпраща представител- юрк.
С., която пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно .Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.05.2025г. св. Ц. К. -инспектор при дирекция “Инспекция по 1 труда“, извършила проверка по спазване на трудовото законодателство на Район „Нови Искър" към Столична община на обект на контрол- база „,,***'', част от отдел Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология, находящ се в с. ,,***'', ул.“,,***''. При проверката на обекта на същата дата около 15:00 часа било установено лицето С.Н.А., ЕГН ********** да полага труд. В предоставена за попълване декларация лицето посочило, че на обекта като „,,***''“, с работно време от 08:00ч. до 17:00часа, с почивки в работния ден от 30 минути, с почивни дни-събота и неделя, и трудово възнаграждение в размер на 1266 лева. В декларацията С.Н.А. посочил, че работи без сключен трудов договор, а има граждански договор. За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР 2518823/23.05.2025г. При последваща проверка на документи за С.Н.А. били представени граждански договор № 11 от 08.01.2025г. м/у Район „Нови Искър"-СО и С.Н.А. за изчистване на подлес и гъсти храсти, ремонт на детски площадки, изсичане на дървета и почистване на сняг за срок до 28.02.2025г. и Граждански договор № 55, сключен на 01.03.25г. за същите дейност и без почистване на сняг за срок до 30.04.2025г. включително. До приключване на проверката за не били представени документи, удостоверяващи уреждане на отношенията между С.Н.А. и Район „Нови Искър“-СО като трудови правоотношения.
Проверяващият инспектор приел, че Район „Нови Искър“-СО в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е уредило отношенията при предоставяне на работната сила като трудови, като не е сключило трудов договор в писмена форма с С.Н.А. На 23.05.2025г. св. Ц. К. съставила на Район „Нови Искър“-СО АУАН № 23-2500282, в който приела, че е налице нарушение на чл. 62, ал. 1 , вр. чл. 1, ал. 2 от КТ , извършено на 08.05.2025г. Актът бил връчен срещу подпис на упълномощено лице от кмета на Район „Нови Искър“-СО. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото доказателства: показанията на св.
Ц. К.и св. З.С. и Б.К. ; АУАН № 23 2500282 от 23.05.2025 г.; Протокол за извършена проверка № ПР 2518823/23.05.2025г.; Идентификационна карта;
Граждански договор № 11; Граждански договор № 55; Декларация; Заповед № РНЕ 24- РД15-170/30.12.2024г. на ИА“ГИТ“; Протокол за предоставено работно облекло, Длъжностна характеристика на актосъставителя;
Идентификационна карта и всички материали по административната преписка. Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателства като констатира, че същите са логични, последователни, непротиворечиви и взаимодопълващи се и установяват безспорно описаната по-горе фактическа обстановка
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Ц. К. като ясни, непротиворечиви и последователни като отчете, че съответстват на описаните констатации в съставения АУАН и на останалите писмени доказателства по делото. От показанията на актосъставителя се установява времето, мястото и 2 начинът на извършване на проверката, установеняването на обекта на контрол на С.Н.А., предоставянето от последния на декларация и отразените в нея обстоятелства. От показанията й се установява, че за посоченото лице са представени граждански договори и не е бил сключен трудов договор в рамките на периода на проверката. Същите обстоятелства се установяват и от показанията на св. С., гл. експерт отдел „Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология“ към район „Нови Искър“ като последната заявява, че в администрацията до момента не разполагали с щатна бройка и това налагало сключване на граждански, а не а трудови договори. От показанията на св. Б.К. -гл. специалист „Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология“ се установява, че подрязване и кастрене на дървета се осъществявали с техника на общината като работниците се разписвали в книга за ежедневен инструктаж.
.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.
Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното:
От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение – работно 3 място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение.
Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Съдът намира, че от анализа на събраните и ценени от съда писмени и гласни доказателства по настоящото дело, се установи по категоричен начин, че С.Н.А. е престирал работна сила в полза на Район „Нови Искър" към Столична община в качеството му на работодател, без да има сключен трудов договор между тях при наличието на елементите на трудово правоотношение, така както са описани в НП.
Основните характеристики, възприети и утвърдени от правната теория и съдебната практика, които определят правоотношението между две страни като трудово, са нееднократното и системно престиране на работна сила от страна на работника или служителя на определена длъжност, с определено работно време и работно място, в йерархична зависимост и под контрола на работодателя при осигурени от последния условия за изпълнение на възложената работа срещу уговорено между двамата трудово възнаграждение.
Това означава, че предмет на трудовия договор е самото предоставяне на работната сила от страна на работника или служителя, който се поставя на разположение на работодателя в рамките на определено работно време, за да изпълнява трудовите функции и задачи, които произтичат от длъжността, на която е назначен, съобразно длъжностната си характеристика. Работникът или служителят дължи едно продължително и многократно изпълнение на уговорените между него и работодателя задължения, а работното му място, начинът на изпълнение и работното време се определят съобразно естеството на възложената дейност. Рискът се носи от работодателя, а работникът изпълнява задълженията си под негов контрол.
За разлика от трудовия договор, гражданският договор за изработка 4 има за предмет предоставяне на определен краен продукт от лице, наречено "изпълнител", по поръчка от насрещната страна по съглашението, наречена "възложител", срещу възнаграждение, платимо след предаване и приемане на резултата, предмет на договора, като с предоставянето на дължимото се прекратява действието на договора между двете страни. Изпълнителят и възложителят са равнопоставени помежду си, изпълнителят няма установено работно време, работно място, не е подчинен на възложителя и не отговаря дисциплинарно пред него. В сключения договор следва да е уговорено какъв конкретен краен продукт изпълнителят дължи на възложителя по договора и в какъв срок същият се задължава да престира този резултат.
Видно от приобщената по делото доказателства, лицето С.Н.А. е било ангажирано да престира в полза на дружеството-жалбоподотел работна сила, а не конкретен трудов резултат, подлежащ на приемане, обуславящ като насрещна престация заплащането на цената за същия, с конкретно работно място и работно време. По делото по несъмнен начин се установи, че на датата на нарушението и извършената на място проверка - 08.05.2025 г., завареното на място лице С.Н.А. е полагал труд като ,,***''. Същият на мястото на проверката е попълнил декларация, в която е посочил освен дейността, която е изпълнявал, и времето на полагане на труд, почивните дни и определеното му възнаграждение. Представените по делото граждански договори не променят изводът, че е осъществен съставът на административно нарушение. Видно от съдържанието на посочените договори се касае за полагане на труд във времеви период от 08.01.25г. до 28.02.25г. включително и от 01.03.25г. до 30.04.25г. включително. В случая няма доказателства, а и от съдържанието на договорите е видно, че жалбоподателят не се е уговорил с лицето за престиране на конкретен резултат срещу възнаграждение.
Безспорно е установена в настоящия случай и липсата на трудов договор в писмена форма, инкорпориращ елементите на установеното правоотношение, изискуем съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Поради изложеното, съдът намира, че безспорно се установи, че с описаното в АУАН и НП деяние дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на цитираните разпоредби.
Съдът приема, че в случая не са налице предпоставките за 5 приложение на разпоредбата на чл. 415в КТ , тъй като в ал. 2 от предметния й обхват изрично са изключени нарушенията на чл. 62, ал. 1 от КТ , а предвид задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. ІІ от КТ по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС специалният състав на "маловажно" административнонарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН .
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В случая на дружеството - жалбоподател е наложена минималната имуществена санкция, поради което съдът няма правомощие да я изменя. Поради това атакуваното с жалбата НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.