Присъда № 25 от 07.02.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 25 от 07.02.2024 г., постановена по НОХД № 1931/2023 г. по описа на ПРС, XXVI н.с.

Районна Прокуратура, град П. е повдигнала обвинение против А.Г.К. с ЕГН: ********** за извършено от него престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 НК.

Делото е второ по ред пред РС гр. П., доколкото с Решение постановено по ВНОХД № 1436/2023 г. по описа на Окръжен съд гр. П. е била отменена Присъда постановена по НОХД № 2934/2021 г. по описа на РС гр. П. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав.

По време на разпоредителното заседание представителят на държавното обвинение намери, че делото е подсъдно на Районен съд гр. П., като в хода на досъдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия пострадалата. На съдебни прения поддържаше внесения обвинителен акт против А.К., доколкото обвинението се установявало от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Предложи да му се наложи наказание в размер от две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

По време на разпоредителното заседание пострадалата А.С. поиска да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото, което искане беше оставено без уважение, като с Определение от 15.06.2023 г., поставено по ВЧНД № 1265/2023 г. по описа на Окръжен съд гр. П., беше отменен първоинстанционният съдебен акт и същата беше конституирана като частен обвинител, а адв. Ж.П. като неин повереник. На съдебни прения последният се присъедини към прокурора.

По време на разпоредителното заседание защитникът – адв. Кръстев заяви, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на неговия доверител. На съдебни прения заяви, че обвинението не се установявало по безспорен и категоричен начин, поради което поиска подсъдимият да бъде оправдан. Твърди, че свидетелите в подкрепа на обвинението били близки роднини или приятелки на частната обвинителка. Преди процесните събития, А.С. имала предходни задължения към финансови институции, което предизвикало и поемането на задължения към нейни приятели. От друга страна, нейните доходи не съответствали на начина на живот, който искала да води. Подсъдимият никога не се бил представял с името А., доколкото частната обвинителка искала да го нарича така. А.К. никога не бил въвеждал никой в заблуждение, доколкото разговори с тях е водела А.С.. Бил взел сума в размер между 10 000 лева и 15 000 лева, но това било станало през лятото и задържан по друго дело късната есен на същата година.

Подсъдимият А.К. заяви, че е съгласен с казаното от своя защитник, като по време на последната си дума поиска справедливо решение.

1

Подсъдимият А.Г.К. с ЕГН: ********** e роден в гр. А. на 08.06.1983г., *****, български гражданин, неосъждан, неженен, безработен, със средно образование, живущ в гр. А., улица „Ч.в.” № 20.

През месец март 2018г. пострадалата А.С., посредством сайт за запознанства установила връзка с подсъдимия А.К., като двамата започнали да си пишат и последният се представил с името А..

Подсъдимият създал представа в съзнанието на пострадалата, че има охранителна фирма, както и че съдейства на хора с лош централен кредитен регистър. Постепенно комуникацията между тях се задълбочила и на 19.03.2018г. се срещнали „на живо“ в заведение в град П..

При тази им първа среща, както и в последвалите множество такива, А.К. отново скрил истинското си име и продължил да твърди, че се казва А..

По този начин създал измислен образ, който нямал нищо общо с действителността. Целта му била да въведе в заблуждение пострадалата С. и по този начин да се възползва от доверчивостта и да получи парични суми и други ценни вещи от нея, без впоследствие да ги възстановява.

В изпълнение на така изясненото му престъпно намерение, при поредна тяхна среща, състояла се на 29.03.2018г. в гр. П., подсъдимият обяснил на С., че има бизнес отношения с богат чужденец, който имал намерение да развива дейност в България. За целта следвало да му оборудва офис в страната, като изискването на чуждия гражданин било същият да е снабден с най-скъпата офис-техника и обзавеждане. Поради тази причина, имало нужда от закупуването на нов мобилен телефон от последната серия на марката „APPLE“. А.К. заявил, че вече е взел голяма част от оборудването за офиса и не е възможно да закупи и толкова скъп телефон, поради което помолил пострадалата да посети търговска верига и да закупи телефона на свое име.

Обещал, че след като бизнес-партньорът му пристигне в България и му плати за обзавеждането, той от своя страна, щял да възстанови сумата за телефона. В действителност подсъдимият не бил обзавел никакъв офис и нямал бизнес контакти с чужденци. Единствената му цел била да се обогати за сметка на А.С..

Така мотивирана, на 29.03.2018г. последната посетила магазин от веригата „Технополис“ в град П. и закупила на лизинг мобилен телефонен апарат „APPLE“, модел „Х“ за сумата от 2339,10 лева. Веднага след като получила мобилния телефон, пострадалата, без да го разпечатва и ведно с гаранционната му карта, го предала на подсъдимия. Той пък, след няколко дни го продал на свой познат - свидетелят В.З. който се занимавал с търговия с мобилни телефони и имал магазин и сервиз за такава техника в гр. П.. Нищо от стойността на вещта не било възстановено на пострадалата.

Срещите между А.К. и пострадалата продължили, като двамата се виждали доста често, обикновено по обяд в ресторант ,,А.‘‘, намиращ се в близост до работата на последната или вечер в комплекс ,,Б.‘‘, находящ се в с.

Б..

При една от срещите им, състояла се в ресторант „А.“ в гр. П., 2 подсъдимият разказал на А.С. за свой приятел на име „Р.“, чието дете било тежко болно и се нуждаело от операция в САЩ. Обяснил, че провежда кампания за събиране на сума в размер на 10 000 лева за операцията на детето и помолил С. да се включи с някаква сума, която после щял да й върне.

Пострадалата му обяснила, че може да рефинансира свой стар кредит и да изтегли от банка сума в размер на 6000 лева. Така на 04.04.2018г. подсъдимият откарал А.С. до клон на „Пощенска банка“ в гр. П.. Последната влязла вътре, а А.К. останал да я чака в колата. След като сключила договор за кредит и получила поисканата сума, пострадалата излязла от банката и още в колата предала на А.К. обещаната сума от 6000 лева, които следвало да са за лечението на детето. Всъщност целта на подсъдимия била да се снабди с парични средства за свои нужди и историята, представена пред А.С. за дете, нуждаещо се от операция в чужбина, не отговаряла на истината.

На 12.04.2018г. А.К. и пострадалата отново се намирали в ресторант „А.“ в гр. П., като първият решил отново да заблуди свидетелката и да я мотивира да закупи скъп мобилен телефонен апарат, който да му даде, а той от своя страна, отново да продаде. В изпълнение на това свое престъпно намерение подсъдимият отново прибягнал до неистинната история за чуждестранния си бизнес партньор. Заявил, че за да окомплектова напълно офиса е необходимо закупуването на лаптоп ,,APPLE’’, но ако нямало възможност ставало и с два телефона марка „APPLE“, модел „Х“, поради което поискал от пострадалата отново тя да закупи телефоните и да му ги предаде. Предложил дори, ако А.С. не желае да закупи на свое име телефоните, да намери някой, който да ги закупи и да му ги предаде, като обещал той да плаща вноските за тях. Тъй като пострадалата вече имала на свое име договор за покупка на телефон се свързала със свидетелките А.Д. и Я.Й.. Обяснила им ситуацията и ги помолила всяка една от тях да закупи по един телефон на свое име, след което да ги предадат. И двете се съгласили, тъй като К. потвърдил пред тях, че той ще заплаща вноските по договорите за телефоните, като отново се представил с името А..

Така на 12.04.2018г. подсъдимият откарал трите жени – А.С., А.Д. и Я.Й. с автомобил до обект на „Теленор“ в гр. П., кв. „Т.“. Там заедно със свидетелката Й. влязъл в търговския обект, като свидетелите С. и Д. останали да чакат в колата. Във вътрешността на магазина, А.К. посочил желания от него телефон – марка „APPLE“, модел „Х“ и Я.Й. го придобила на свое име с договор за лизинг за сумата от 1862,77 лева. След като се качили отново в колата Я.Й. предала на А.К. телефона заедно с документите за него.

Подсъдимият не заплатил нито една от вноските за телефона като по този начин задължението останало в тежест на Й., а впоследствие парите й били върнати от А.С..

Веднага след това А.К. откарал жените до обект от веригата „Технополис“, находящ се също в ж.к. „Т.“ и помолил пострадалата да придружи свидетелката Д. в магазина и да покаже какъв е желаният от него телефон. След като двете жени влезли в търговския обект, А.С. посочила на 3

А.Д., какъв е желаният от подсъдимия мобилен телефон, а именно: марка „APPLE“, модел „Х“, който струвал 2579 лева. А.Д. придобила на лизинг телефона и още в колата го предала на А.К., който не погасил нито една от вноските и впоследствие А.С. изплатила в цялост стойността на телефона.

Въпреки поведението на подсъдимия, частната обвинителка продължила да се среща с него, а той от своя страна продължил да се възползва от нея, като лъжейки я за определени факти и обстоятелства, получавал пари и вещи на значителна стойност.

При една от поредните им срещи, състояла се на 24.04.2018г. в гр. П., подсъдимият отново използвал историята с болното дете на своя приятел и споделил на пострадалата С., че не достига сумата от 2000 лева, за да може да бъде заплатена операцията му. В тази връзка я помолил да му даде още 2000 лева, които най-късно до месец ще възстанови. А.С. заявила, че не разполага с такава сума, като подсъдимият предложил да поиска пари от родителите си. Тогава А.С. се свързала по телефона с майка си –С.Д. и разказала за болното дете и необходимостта да му се направи операция.

Помолила я да се включи с две хиляди лева, които впоследствие ще бъдат възстановени от А.К..

С.Д. се съгласила на тези условия и казала, че още същият ден може да даде 1700 лева, които държала в дома си в село Н., обл. П.. Уговорили се подсъдимият и частната обвинителка да отидат в село Н., където да получат сумата от пострадалата. В изпълнение на уговорката, на 24.04.2018г. А.К. и А.С. пристигнали в дома на майката на последната. Това бил и първият път, в който С.Д. се срещала с подсъдимия. При запознаването им той отново се представил с името „А.“ и разказал и на нея историята с болното дете на своя приятел и необходимостта да бъде събрана сумата от 10 000 лева за лечение и операция. Обещал, че най-късно до 10 дни ще възстанови сумата, която ще получи от С.Д.. Това мотивирало последната да му даде сумата от 1700 лева, която съхранявала в дома си. След като получил сумата, подсъдимият благодарил и заедно със свидетелката С. тръгнали за П. с автомобила му.

Получената от С.Д. сума пари А.К. така и не възстановил.

Още на следващия ден подсъдимият поискал още пари от А.С., като обяснил, че заради ежедневните си срещи с нея не е изпълнил договор за охрана на някакво лице и сега му дължи като неустойка сумата от 13000 лева.

А.К. натяквал на А.С., че заради нея трябва да плати тази неустойка и че последната трябвало от някъде да намери пари, които после щял да й върне.

Пострадалата се обърнала за помощ първоначално към свидетеля С.Й., който категорично й отказал. Впоследствие се обадила на неговата съпруга – свидетелката Я.Й. и я убедила да й услужи със сумата от 13 000 лева, които впоследствие ще им бъдат възстановени. Семейство Й. разполагали с налична такава сума, поради което я изтеглили от банка ,,ДСК‘‘ на 25.04.2018 г.

На 25.04.2018г. подсъдимият и пострадалата С. се намирали в ресторант „А.“ в гр. П., където очаквали да дойдат и свидетелите Й.. Когато последните се появили и седнали на масата, веднага предали сумата от 13 000 лв. на С., 4 която пък ги дала на подсъдимия. След като получил парите, последният благодарил на семейство Й. и под предлог, че трябва да пътува за гр. С.З., напуснал заведението. Така и не изпълнил обещанието си да върне паричната сума, поради което самата А.С. започнала на части да погасява дълга си към тях.