Решение № 322 от 08.09.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Кюстендил, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500167 по описа за 2 023 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „ Защита срещу изпълнението“, Раздел Първи „Обжалване действията на съдебния изпълнител“, чл.435 – чл.438 от ГПК.

Делото е образувано по жалбата на адв.И. А., действащ като пълномощник на С. О.

К., с ЕГН **********, с адрес в *****, против: 1/ таксите и разноските по изпълнението, определени като дължими по изп.д.№2022742****949 по описа на ЧСИ Валентина Александрова, с рег.№742, с район на действие ОС-Кюстендил, съдържащи се в покана за доброволно изпълнение изх.№10973/13.12.2022г.; 2/ налагането на възбрана върху недвижим имот; 3/ налагането на запор върху банкови сметки на К. и 4/ издадения изпълнителен лист, по който е било образувано изп.д.№2022742****949 по описа на ЧСИ Валентина Александрова, с рег.№742, с район на действие ОС-Кюстендил.

В жалбата се твърди, че изпълнителното производство е било образувано по изпълнителен лист, издаден на 25.10.2022г. от съдия при РС-Кюстендил Пламен Деянов, за който било ноторно известно, че е заемал тази длъжност до 04.08.2022г., след което се е пенсионирал, поради което и не е могъл да издаде изпълнителния титул, който се окачествява като нищожен и недопустим. Твърди се, че таксите и разноските не са били правилно изчислени от съдебни изпълнител, а сумата, определена като такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е неоснователно завишена. Прави се оплакване, че наложената възбрана върху недвижим имот е неправомерна, тъй като е несъразмерна спрямо размера на дълга. Във връзка с обжалването на наложен запор върху банкови сметки на длъжника се сочи, че същият е инвалид, а получаваната от него пенсия е единственият му доход, който е несеквестируем.

Претендира се обезсилване на изпълнителния лист с №260034 от 25.10.2022г., издаден по НОХД №1440/2018г. по описа на РС-Кюстендил; отмяна на определените като дължими от К. такси и разноски по изпълнението, както и отмяна на наложените възбрана върху недвижим имот и запор на банкови сметки на длъжника. Претендира се присъждане 1 на разноски.

Ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното производство – Районен съдКюстендил, не е подал възражения по депозираната жалба в рамките на предоставения му срок.

Съдебният изпълнител е представил мотиви по чл.436 ал.3 изр.2 от ГПК, в които е застъпил становище за допустимост и аргументирал такова за неоснователност на подадената жалба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.437 ал.3 от ГПК, намери за установено следното:

По НОХД №144 0/2018г. по описа на Районен съд-Кюстендил е бил издаден изпълнителен лист с №260034 от 25.10.2022г., съгласно който С. О. К. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Кюстендил следните суми:

***** лева, представляващи наложено наказание „глоба“ и ***** лева, представляващи разноски за експертиза и разходи за явяване на вещи лица. Изпълнителният лист носи подпис на районен съдия, като в същия е посочено, че се издава от съдия при КнРС П.Деянов.

Така издаденият изпълнителен лист е представен на ЧСИ Валентина Александрова, с рег.№742, с район на действие ОС-Кюстендил на 18.11.2 022г., с изпращането на възлагателно писмо от административния ръководител на Районен съд-Кюстендил, на основание Споразумение за сътрудничество, сключено между ВСС и Камарата на ЧСИ.

Възложено е събиране на публичните държавни вземания по изпълнителния лист и е поискано извършване на пълна проверка на имущественото състояние на длъжника, както и предприемане на съответни изпълнителни способи.

С разпореждане от 24.11.2022г. ЧСИ е образувал изпълнително дело №2022742****949; разпоредил е да се изпрати уведомление до НАП по чл.191 от ДОПК; да се изпратят искания за справки до НАП; КАТ; БНБ, СВп. И ОС „Местни данъци и такси“; да се изпрати покана за доброволно изпълнение, както и да се наложат запори на вземания след установяване по справката.

От изпратените от ЧСИ материали, съставляващи ксерокопия на изпълнителното дело е видно, че на 24.11.2022г. е било изпратено уведомление до НАП по чл.191 от ДОПК.

На същата дата е било изпратено и искане до ТД на НАП за представяне на справка за декларирано имущество, банкови сметки на длъжника , декларирани МПС-ва и имоти; информация за работодател. Исканата информация е постъпила по изпълнителното дело.

На 13.12.2022г. по изпълнителното дело е входирана справка с вх.№8632 за банкови и платежни сметки и банкови сейфове на физическо лице, изпратена до ЧСИ от БНБ.

На 13.12.2022г. до С. К. е била изпратена покана за доброволно изпълнение с дата за опис с изх.№10973, с която длъжникът е уведомен, че дължи на взискателя Районен съдКюстендил сумите по изпълнителния лист - ***** лева, представляващи глоба и ***** лева, представляващи разноски за експертиза, както и такси и разноски по изпълнението – ***** лева, както и дължима сума по т.26 в размер на ***** лева, или общо ***** лева, както и му е съобщено, че е наложен запор върху банковите му сметки, МПС, негова собственост с рег.

№ КН **** А и е вписана възбрана върху недвижим имот. К. е уведомен, че е насрочен опис на движимата вещ на 31.01.2023г. и е поканен в двуседмичен срок да изпълни доброволно.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 05.01.2023г.

По изпълнителното дело е налично и запорно съобщение с изх.№10974/13.12.2022г., изпратено до началника на Сектор „Пътна полиция“, съдържащо уведомление за наложен запор на ППС, собственост на С. К., а именно – МПС марка „К. Н.“ с рег.№ КН **** А.

2

По изпълнителното дело към датата на изпращането му в съда няма събрани суми.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, в частта относно определените разноски по изпълнението, е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения 2-седмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК (атакуваното съобщение е връчено на 05.01.2023г., а жалбата е постъпила на 13. 01.2023г.), от страна, която има право на жалба – длъжник в изпълнителното производство, и срещу подлежащо на съдебен контрол действие на съдебния изпълнител (чл.435 ал.2 т.7 от ГПКопределяне на разноските по изпълнението).

Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК, отговорността за разноските по изпълнението е сред лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника. Съгласно дадените разяснения в т.2 от ТР №3 от 1 0.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, доколкото използвания в чл.435 ал.2 от ГПК израз „постановление за разноски“, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435 ал.2 от ГПК.

В останалите й части жалбата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

На първо място, с подадената жалба се прави искане за обезсилване на издадения изпълнителен лист, по който е било образувано процесното изпълнително производство, с твърдение, че същият е нищожен и/или недопустим, тъй като изхождал от лице, което към датата на издаването му не е имало качеството на съдия при Районен съд-Кюстендил.

Верността на това твърдение е ирелевантна в настоящия случай, тъй като по реда на чл.435 и следващите от ГПК се осигурява средство на защита срещу процесуалната незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител. Както последният няма правомощия да проверява правилно ли е издаден изпълнителния лист, нито да обсъжда дали същия е нищожен или не, така и по реда на обжалване на неговите действия не е допустимо и съда да извършва подобна проверка.

При незаконно принудително изпълнение длъжникът в индивидуалното принудително изпълнение, каквото е процесуалното качество на въззивника Св.К., разполага с две отделни, самостоятелни форми на защита: 1) защита срещу процесуална незаконосъобразност и 2) защита срещу материална незаконосъобразност.

Когато длъжникът твърди, че са нарушени процесуалните изисквания за законност на изпълнителния процес и иска отмяна на обжалваните изпълнителни действия, спорът е за процесуална незаконосъобразност на изпълнителния процес. В този случай защитата на длъжника е чрез жалба срещу конкретно обжалваното от него изпълнително действие, която е подлежаща на разглеждане по правилата и реда на специално уреденото от ГПК контролно-отменително производство, регламентирано в чл.435 и следващаите от ГПК, където изрично и изчерпателно са уредени подлежащите на обжалване пред съда действия на съдебния изпълнител в индивидуалното принудително изпълнение по ГПК и основанията за тяхното обжалване, като е недопустимо разширителното им тълкуване.

Когато длъжникът твърди, че липсват материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес, спорът е за гражданско право, който обаче не може да се разреши от съда в контролно-отменителното производство по чл.435 и сл. от ГПК, а 3 следва да се извърши в отделен исков състезателен процес пред гражданския съд.

Поради посоченото, подадената жалба, в частта относно искането за обезсилване на издадения изпълнителен лист се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

Недопустима е жалбата и в частта относно искането за отмяна на наложен от ЧСИ запор върху банкови сметки на длъжника, поради несеквестируемост на постъпващите по тях суми и за отмяна на наложена възбрана, поради несъразмерност на изпълнителното действие спрямо размера на дълга. Недопустимостта на жалбата в тези й части произтича от обстоятелството, че липсват предприети подобни изпълнителни действия, които да са предмет на обжалване въобще. Във връчената покана за доброволно изпълнение е допусната непрецизна формулировка, която вероятно е създала у К. впечатлението за предприети изпълнителни действия по налагане на запор върху вземания и на възбрана, но всъщност при по-внимателен прочит става ясно, че единственото изпълнение, предприето от ЧСИ, е такова по налагане на запор върху МПС (изписано с удебелен шрифт), което се потвърждава и от материалите по изпратеното дело, от които е видно, че запорно съобщение е било изпратено единствено до Сектор „Пътна полици“ за наложения запор върху МПС.

Доколкото обжалваните изпълнителни действия не са предприети от съдебния изпълнител, то липсва предмет на жалбата и същата следва да се остави без разглеждане.

В допустимата й част жалбата е частично основателна. Съображения:

Законът овластява съдебния изпълнител да определи по основание и размер отговорността за разноски, произтичаща от администрираното от него изпълнително производство. Основание за упражняване на тази компетентност е нормата на чл.79 от ГПК, според която разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.