Решение № 3132 от 25.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3132 гр. С. 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110157507 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Т.С“ ЕАД срещу Ж. Г. Т., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на дружеството следните суми – 1760,95 лева – цена за доставена за периода май 2020 г. – април 2022 г. до топлоснабден имот с адрес:

С. ж.к. „Х.С“, ********, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.06.2023 г., до окончателното плащане; 228,39 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 12.06.2023 г.;

41,25 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода май 2020 г. – април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.06.2023 г., до окончателното плащане, и 8,80 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 16.07.2020 г. – 12.06.2023 г.– вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 34131/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.

150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил 1 определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Д.“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Ж. Г. Т., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен поради това, че не е доказано ответницата да има вещни права върху имота, нито доставка на енергия. Оспорва се и настъпването на падежа на задълженията, тъй като фактурите не било доказано да са публикувани, а за някои от тях не бил установен и срок за плащане. Прави се възражение за погасяване на задълженията с 3-годишна давност. Иска се отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски.

Третото лице – помагач – „Д.“ ЕООД, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на делото.

В съдебното заседание ищецът поддържа иска. Ответникът с писмено становище го оспорва и иска делото да се гледа в отсъствие на представител.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С протоколно определение от 06.11.2024 г. (на лист 101 от делото) съдът е отделил за безспорен факта, че ответницата е имала предбрачни имена Ж.Г.И.

Съгласно представен на лист 16 от делото Нотариален акт за собственост на жилище, придобито като обезщетение по ЗТСУ № ******** г., том IV, нот. дело № ****** г. на Ж.Б, първи нотариус при Софийския районен съд, ответницата с имена Ж.Г.И е призната за собственик на недвижим имот – апартамент с адрес: С. ж.к. „Х.С“, ********.

Съгласно представено на лист 18 от делото Заявление-декларация от 29.06.2000 г. неучастващо по делото лице – Г.М.И, е подал искане да заплаща доставената до описания в предходния абзац имот топлинна енергия. Съгласно представено на лист 19 – 24 от делото в препис Решение от 13.07.2001 г. по гражданско дело № 227/1997 г. на Софийския районен съд, 53. състав, влязло в сила на 14.06.2004 г., ответницата Ж. Г. Т. е призната за едноличен собственик на имота по отношение на подалия декларацията Г.М.И.

Съгласно представени на лист 76 – 77 от делото от третото лице – помагач индивидуални отчети, подписани от ответницата и неоспорени по делото, на 18.06.2021 г. и 30.04.2022 г. в имота, описан в по-предходния абзац е отчетено потребление на топлинна енергия по индивидуални измервателни уреди на два радиатора. На първата дата в апартамента са отбелязани двама обитатели, на втората – един.

2

Съгласно заключението на топлотехническата експертиза по делото, прието в откритото заседание на 06.11.2024 г. (на лист 101 от делото), а в писмен вид – на лист 96 – 98 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, в имота на ответницата има два радиатора, за които са направени отчети, а консумацията на топла вода е отчетена по нормативни формули поради липса на водомер, като дяловото разпределение е в съответствие с нормативната уредба и се установява потребление за периода от месец май 2020 г. до месец април 2021 г. за 834,65 лева, и за периода от месец май 2021 г. до месец април 2022 г. – 967,70 лева.

Съгласно извършени от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления с лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция, за периода от 15.09.2021 г. до 12.06.2023 г. законната лихва върху сумата от 834,65 лева е 152,83 лева, а върху сумата от 967,70 лева за периода от 15.09.2022 г. до 12.06.2023 г. е 79,07 лева, а сборът между двете задължения за лихва е 231,90 лева.

Съгласно представен на лист 25 – 26 от делото договор между етажните собственици и дружеството, извършващо дялово разпределение, от 2002 г. (т.

5.2.) цената за отчитане на един уред за отчет в апартаментите е 4,20 лева.

Съгласно представени на лист 34 от делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С. одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната сметка.

Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на годишната фактура се начислява законна лихва за забава.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ; чл. 140 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответницата излага възражения за погасяване на задълженията по давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията. Въпреки това искът ще се отхвърли, ако се установи, че е 3 предявен повече от 3 години след падежа на задълженията.

По претенцията за цена на топлинна енергия – чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ:

С подписването на годишните отчети за доставена енергия ответницата е признала потребление и че дължи заплащането му, като вещото лице установява въз основа на неоспорените отчети и представените от третото лице – помагач документи, че са спазени нормативните условия за отчитане на топлинна енергия, като общото задължение на ответницата е за 1802,35 лева.

Възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно – съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД давностният срок е три години, като съгласно чл.

84, ал. 1 ЗЗД тече от датата на срока за плащане на фактурите (падежа) и съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 116, б. „б“ ЗЗД се прекъсва с подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Падежът на най-ранната фактура по делото – за май 2020 г., е 45 дена след края на месеца за който се отнася, или на 15.07.2020 г., а заявлението е подадено в съда на 20.06.2023 г., поради което не са изминали повече от 3 години и следва да се приеме, че вземанията не са погасени по давност. Искът следва да се уважи на основание чл. 6, ал. 2 ГПК за предявения си размер от 1760,95 лева, макар и да е установено потребление за повече пари. Следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда.

По иска за лихва за забава върху цената на топлинна енергия – чл. 86, ал.

1 ЗЗД:

Съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна лихва се начислява от деня на падежа на задълженията, който по общите условия на ищеца е 45 дена след издаване на годишните фактури на 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г., или съответно – на 15.09.2021 г. и 15.09.2022 г. Изчисленото задължение от съда е за 231,90 лева, като следва да се присъдят на основание чл. 6, ал. 2 ГПК поисканите от ищеца 228,39 лева в пълен размер.

Неоснователно е възражението на ответницата, че не са изпратени фактури или не били публикувани. Такова задължение на ищеца по общите условия от 2016 г. няма, а тъй като фактурите са месечни, задължение на ответницата е да проверява дали са издадени и може да се информира в касите на ищеца.

По претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ – чл. 79, ал.

1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 140 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ:

От представените годишни отчети се установява, че услугата е предоставена на ответницата, съдът установи и договор с конкретна цена, а според общите условия на ищеца той събира задълженията за тази услуга, извършена по възлагане от третото лице – помагач.

Следователно ответницата дължи уговорената цена от по 4,20 лева за два уреда годишно за две измервания, или 16,80 лева, доколкото не се установява в последствие уговорка за по-висока цена. Искът следва да се уважи за 16,80 лева, като се отхвърли за разликата между тази установена като дължима се сума и пълната претенция от 41,25 лева. Следва да се присъди и 4 законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда.

По иска за законна лихва върху цената за дялово разпределение преди образуване на делото – чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Тъй като няма уговорен падеж на задължението по общите условия на ищеца, ответницата изпада в забава след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Няма доказателства да е отправена такава преди образуване на делото, поради което този иск следва да се отхвърли изцяло.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски имат ищецът пропорционално на уважената част от исковете (2006,14 лева от общо предявен размер от 2039,39 лева, или

98,37

%) и ответникът – пропорционално на отхвърлената част (1,63 %) на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.

Ищецът е доказал разноски в размер на 250 лева – депозит за вещо лице; 55,79 лева – държавна такса, и следва да му се присъдят и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, поради което следва да му се присъдят от признатите общо 405,79 лева разноски пропорционално на уважената част от иска 399,18 лева. В заповедното производство от определени 90,79 лева следва пропорционално да се присъдят 89,31 лева.