Решение № 1175 от 07.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1175 гр. Варна, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20243110202278 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т. Д. П. ЕГН: **********, лично и като представляващ „МЕДИ КОРЕКТ“ ООД, срещу Електронен фиш серия К № 9038270, издаден от ОД МВР Варна, с който на Т. Д. П., като законен представител на „МЕДИ КОРЕКТ“ ООД ЕИК: 201901105 с адрес: гр.Хисаря, ул.“Илин Паунов“ № 7 за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 1, т.3 от ЗДвП.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. В жалбата се счита, че ЕФ е незаконосъобразен и неправилно издаден. Оспорва се приетото за извършено нарушение.Иска се отмяна на ЕФ. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява от проц. представител. В писменно становище постъпило преди съдебно заседание поддържа жалбата и моли за отмяна на ЕФ.

Представител на органа, издал електронния фиш не се явява. В писмено становище изразява позиция за законосъобразност на ЕФ. Претендира и възлагане на разноски.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 19.04.2024 г. в 12:33 часа, в гр.Варна на Аспарухов мост- Северен пътен възел срещу автобусна спирка „Корабостроител“, в посока на движение от АМ-5 „Черно море“ към бул.“Христо Ботев“ при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч, бил управляван л.а. „Ауди Ку8” с рег. № ***.

Автомобила се движел със скорост на движение над максимално допустимата 1 от 50 км/ч. В този район било монтирано и функционирало ARH CAM S1 № 120c511. Автомобила преминал покрай функциониращото техническо средство и техническото средство отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 80 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 80 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш. След установяване на собственика на автомобила – въззивника Т. Д. П., бил издаден процесният електронен фиш, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение.

Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.189, ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП.

Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане. По преписката не е постъпвала декларация, установяваща управление на автомобила от конкретно лице, поради което и по смисъла на чл. 188 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП, правилно е била ангажирана отговорността на собственика на автомобила.

Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на превозното средство. В конкретния случай видно от справката от централната база на сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е „МЕДИ КОРЕКТ“ ООД, с представляващ въззивникът Т. Д. П..

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП , когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, със собственик юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Въззивникът, като законен представител на дружеството / вписан както в масивите на МВР, така и в Търговския регистър /общодостъпен за всички/ не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата. Нещо повече въззивникът не е ангажирал и пред органите на полицията такива доказателства, нито е попълнил декларация, че автомобилът се е управлявал в процесния ден от друго лице, като представи и копие от СУМПС на същотоизискване на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП . Затова правилно АНО е съобразил разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП съобразно която когато МПС е собственост на ЮЛ, наказанието предвидено за извършеното нарушение, се налага на неговия законен представител. В случая АНО няма задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а възз. като законен 2 представител на собственика на МПС е длъжен да представи такива- ако, разбира се са налични. А очевидно в случая такива не са налични за процесната дата.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство, протокол от проверка, протокол за използване на АТС и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното: Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото средство, с което е установено нарушението е видно, че системата установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган. Предвид изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е било засегнато в този аспект. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ. Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл. 9 от Наредбата. Видно от доказателствата по делото след включването и настройването й системата работила самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на чл. 9 от Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.

При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.

Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 30км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т. 4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 100 лева. Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.

3

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 30 км/ч., следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г., поради което и ЕФ следва да бъде потвърден.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административнонаказателни дела в размер от 80 до 120 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в тежест на въззивника.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Електронен фиш серия К № 9038270, издаден от ОД МВР Варна, с който на Т. Д. П. ЕГН: **********, като законен представител на „МЕДИ КОРЕКТ“ ООД ЕИК: 201901105 с адрес: гр.Хисаря, ул.“Илин Паунов“ № 7 за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. Д. П. ЕГН: ********** да заплати на ОД МВР -Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 /осемдесет / лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5