Определение № 77 от 06.02.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 77 гр. Монтана, 05.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20241600500034 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във връзка с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от "хххххх ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище гр.

С , подадена чрез юрисконсулт Е. К. срещу разпореждане № 3489 от 29.12..2023 г. на РС Монтана, постановено по ч. гр. дело № 2846/2023г. по описа му, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу солидарните длъжници С. Б. Д. и М. М. В., и двете от с. М , община Б обл. М за сумата 859.22 лева възнаградителна лихва за периода 10.10.2022г. -05.10.2023г. , както и за сумата 106.43 лева лихва за забава върху възнаградителната лихва до 05.10.2023г..

Жалбоподателят „ххххх“ ЕООД твърди, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено. Твърди, че заповедният съд е излязъл извън правомощието си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и е извършил недопустима проверка за валидност на договора за потребителски кредит. Излага съображения, че на основание чл. 411,ал.2,т.2 ГПК може да се откаже издаване на заповед само, когато незаконността на искането може да се изведе от самото искане , като извън преценката на съда е законосъобразното осъществяване на фактите, основание на искането. За да се приеме, че в договора е налице неравноправна клауза, трябва тя да е обявена за такава с влязъл в сила съдебен акт, а в случая липсва произнасяне на съд. Втората хипотеза на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК изисква изследване дали е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза, от което следва, че съдът дължи мотиви за наличие на коя от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП е констатирал. Подробно са изложени съображения за дължимостта на договорната лихва по договора за кредит, както и на законната такава. Иска се от съда да отмени разпореждането в обжалваната част, като се присъдят разноски в размер на 15 лева заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна при наличен правен интерес в срока по 275, ал. 1 ГПК , поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следното:

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е започнало по повод заявление от 22.12.2023г. , подадено до Районен съд-Монтана от "хххх България" ЕООД срещу солидарно задължените С. Б. Д. и М. М. В. за парично вземане, основано на Договор за потребителски кредит № 40009674684 от 21.05.2022 година, с което е поискано плащане на сумите сумите: - 2345,63 лева – главница, ведно със законната лихва от 21.12.2023 г. - 859,22 лева – възнаградителна лихва за периода 10.10.2022 г. – 05.10.2023 г.; 1 788,68 лева - цена за закупен допълнителен пакет от услуги хх“; - 901,32 лева - цена за закупен допълнителен пакет от услуги „ххх“; - 550 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. - 325,66 лева – лихва за забава за периода от 11.09.2022 г. до 05.10.2023 г.; - 137,28 лева – лихва за забава за периода от 05.10.2023 г. до 21.12.2023 г.. Към заявлението са приложени заверени копия на договора за потребителски кредит /ДПК/ , ОУ към договора , декларация и погасителен план.

В производството по ч. гр. дело № 2846/2023 г. Районен съд Монтана е издал Заповед за изпълнение от 29.12.2023г. за сумата 2345.63 лева главница , ведно със законна лихва от датата на заявлението, както и разноски в размер на 46.92 лева- държавна такса и 15.25 лева юрисконсултско възнаграждение, като с разпореждане от същата дата е отхвърлено искането за издаване заповед за изпълнение за останалите претендирани суми. В мотивите си съдът се е позовал на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит, които е приел да са нарушени със сключения договор, съответно за нищожни са приети клаузите за закупен допълнителен пакет услуги, разходите за който не са включени в посочения ГПР и посоченият в договора такъв не отговаря на действителния, поради което е приел на основание чл. 22 ЗПК, че поради неспазване чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК договорът за кредит е недействителен и кредитополучателят на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане на чистата стойност на кредита. Изложени са и съображения, че договорената възнаградителна лихва от 41 % е нищожна поради противоречие с добрите нрави с оглед размера й , позовавайки се на съдебна практика.

Предмет на обжалване е разпореждането в частите относно вземането за договорна лихва от 859.22 лева за периода 10.10.2022г. -05.10.2023г., както и за сумата 106.43 лева лихва за забава върху възнаградителната лихва до 05.10.2023г..

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. С измененията в ГПК, обнародвани в ДВ бр. 100/2019 г., в сила от 24 декември 2019 г., за заповедния съд е въведено задължение служебно да следи за неравноправни клаузи в договора, за неизпълнение на който се иска издаване на заповед за изпълнение – чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. От това следва, че доводът на жалбоподателя, че МРС е излязъл извън правомощията си като е проверявал действителност на договора, е неоснователен. Цитираната съдебна практика освен че е незадължителна, е постановена преди последното изменение на ГПК. Съдът не е навлязъл в разглеждане на въпроси, които се изследват в исков процес, а е осъществил задължението си да следи за защита правата на потребителите, каквито безспорно са длъжниците по сключения договор за потребителски кредит.

Неравноправните клаузи в потребителските договори са дефинирани в чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП/ , съгласно който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като неравноправна съгласно чл.

143,т.19 ЗЗП се приема клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Именно с оглед възможността на потребителят да прецени тези последици в ЗПК е предвидено като част от задължителното съдържание на договора посочване на годишния процент на разходите /ГПР/и общата дължима сума, изчислени към датата на сключване на договора , като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложението към закона начин. От приложения договор се установява посочен ГПР 49 % , без яснота дали в същия са включени разходите за закупен пакет допълнителни услуги с цена от 1950 лева, които надвишават с повече от 50 % размера на отпуснатия кредит от 2600 лева. При предоставен кредит от 2600 лева от длъжниците се иска връщане на сума в размер на 6077 лева, от което може да се направи извод, че действителният ГПР по кредита значително надхвърля петкратния размер на законната лихва , определен с императивната разпоредба на чл. 19,ал.4 ЗПК като максимален размер на ГПР. Възнаграждението за допълнителен пакет услуги е дължимо със сключване на договора за кредит, поради което и с оглед чл. 19,ал. 1 ЗПК същото се включва в годишния процент на разходите по кредита съгласно формулата за изчисляването му, приложена към закона. Непосочване в договора действителния 2 годишен процент на разходите по кредита е ограничило възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключения договор за потребителски кредит.

Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми. Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита съгласно чл. 23 във връзка с чл. 22 ЗПК, включително и заявената в настоящото производство договорна / възнаградителна / лихва. Нищожността на договора се обосновава и с допуснатото нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК . ЗПК предвижда специална защита на потребителите при сключване на договорите за потребителски кредит , като целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит, поради което и същият е приложим закон при преценката от страна на съда по чл. 411,ал.2,т.3 ГПК.

Предвид гореизложеното съдът приема , че е налице обоснована вероятност договорът за потребителски кредит да е нищожен , като сключен в нарушение изискванията на ЗПК и конкретно чл.11,ал.1,т.10 , поради което съгласно чл. 411,ал. 2,т. 3 от ГПК правилно с обжалваното разпореждане е отказано издаване заповед за изпълнение за процесните вземания .

Водим от изложените съображения, Окръжен съд-Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3489/29.12.2023г. на Районен съд – Монтана, постановено по ч. гр. дело № 2846 по описа му за 2023 година, в частта, с която е отхвърлено заявлението нахххх" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. С , бул. хххх № ххх бл. ххЕ, вх. хх за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 859.22 възнаградителна лихва за периода 10.10.2022г. – 05.10.2023г. и вземането за лихва за забава в размер на 106.43 лева върху възнаградителната лихва до 05.10.2023г. с основание договор за потребителски кредит № ххх от 21.05.2022 година , КАТО ПРАВИЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3