Определение № 1715 от 26.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1715 гр. Бургас, 26.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501011 по описа за 2023 година

Производството по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция е по реда на чл. 279 вр. с чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1 от ГПК и чл. 130 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на Н. В. Ц., ЕГН: ********** , с адрес: гр. Б., ул. „Т.“№ ** против определение № 2625 от 02.05.2023г. по гр.д. № 2134/2023г. по описа на РС- Бургас, с което на основание чл. 130 от ГПК производството по делото е прекратено като недопустимо.

Недоволство от обжалваното постановеното определение е изразил частният жалбоподател- ищец. Заявява, че искът му е насочен срещу РП-Бургас за разпространяване на обиди и клевети, публикувани в медиите, като счита за неоснователен мотива на БРС, че неговите искания не са в правомощията на съда. Моли за отмяна на обжалваното определение.

След извършена служебна проверка съдът намира, че частната жалба е подадена в срок от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на закона.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от ищеца Н. В. Ц. срещу РПБургас, в която е направено искане за „публично извинение“ и за „отмяна на досъдебно производство № 7600/2018г. по описа на РП-Бургас “.

С разпореждане № 4262/13.04.2023г. районният съд е оставил без движение исковата молба с указания до ищеца, като съобрази, че отправените искания не са в правомощията на съда, разглеждащ претенция по ЗОДОВ в едноседмичен срок от съобщението да уточни 1 дали претендира обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди, които са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на определени служители на ответника и в случай, че претендира такова да посочи размер на същото /цена на иска/, т.е. да се уточни дали се касае за претенция по реда на ЗОДОВ.

В указания срок с уточнителна молба от 19.04.2023г. ищецът е посочил, че не търси парично обезщетение, доколкото намира парите за санкция, която няма да изчисти името му, съответно, че с чисто име „ще си изкарва колкото парички иска“. Заявява, че поддържа исканията си за „публично извинение“ и „отмяна на ДП № 7600/2018г. по описа на БРП“, като уточнява, че посоченото досъдебно производство е образувано срещу него по обвинения, че същият е разбил и унищожил асансьорни и домофонни табла. Ищецът счита действията на прокуратурата за незаконосъобразни, тъй като с демонтажа на процесните асансьорни и домофонни табла, той е упражнил право на задържане по реда на чл. 91 от ЗЗД срещу задължения на живущите в съответния вход, в който същите са били монтирани за заплащане на суми за монтаж на системи за сигурност. Предвид това към първоначалния петитум в искова молба искания за „публично извинение“ и „отмяна на ДП № 7600/2018г. по описа на БРП“ е добавил и искане за „задържане на вещите от жилищните сгради по реда на чл. 91 от ЗЗД до изпълнение на задълженията.“

С обжалваното определение, първоинстанционният съд като е приел, че предявените от ищеца искания за „публично извинение“ и „отмяна на досъдебно производство № 7600/2018г. по описа на Районна прокуратура – Бургас“, както и новодобавеното искане за „задържане на вещите от жилищните сгради по реда на чл. 91 от ЗЗД до изпълнение на задълженията“ не са в правомощията на съда, е прекратил производството на основание чл.

130 от ГПК като недопустимо.

Настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно и постановено в съответствие с процесуалните правила на ГПК, по следните съображения:

Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданскоправен спор със сила на присъдено нещо. Възникването и съществуването му зависи от процесуалните предпоставки т.е от допустимостта на иска. Правото на иск следва да съществува в полза на лицето, от чието име искът се предявява и да бъде надлежно упражнено за да породи искът целените с него правни последици. Отсъствието на посочените предпоставки обуславя недопустимост на иска, поради което отпада задължението за съда да предприеме действия насочени към разрешаване на граждански спора и дава основание за прекратяване на образувано вече производство.

В случая след с направеното уточнение ищецът не е привел исковата си молба в съответствие с дадените от съда указания, така, че да се обоснове съществуване на право на иск по реда на ЗОДОВ. Наред с това в жалбата си същият продължава да иска от РП-Бургас „публично извинение“ и „отмяна на досъдебно производство № 7600/2018г. по описа на Районна прокуратура – Бургас“. За нито едно от така заявените искания искания обаче не съществува нормативна уредба, която да му дава възможност да търси за тях защита по 2 гражданско-правен ред от съда. Това означава, че за ищеца не съществува право на съдебна защита по исканията му в заявения от него петитум, което води до извод, че същите са недопустими и правилно районния съд е прекратил производството по тях.

По гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваното прекратително определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. В. Ц., ЕГН: ********** , с адрес: гр. Б., ул. „Т.“№ ** против определение № 2625 от 02.05.2023г. по гр.д. № 2134/2023г. по описа на РС- Бургас.

На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3