Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 447 от 16.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3087/2023
Вид
Решение № 447
Подписан
16.04.2025
В сила
22.05.2025
Състав
Атанаска Стефанова Букорещлиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.128 · Наказателен кодекс
  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Пловдив, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20235300103087 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. З. С., с ЕГН ********** и адрес: гр. *****, ул. „***********“ №*, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД против П. Т. К., с ЕГН ********** и адрес: гр. *****, ул. „***********“ №*, вх.*, ет.*, ап.* В исковата молба се твърди, че на *****г. ищецът управлявал лек автомобил марка и модел „Пежо 307“, с рег. № *****, като се движил по бул. „******“ в посока към бул.

„******“. Пред автомобила на С. се движил лек автомобил „Волво ЕС40“, с рег. № ******, управляван от П. К., чието движение било неестествено - рязко ускорявал, а след това намалявал скоростта. На кръстовището на бул. „******“ с ул. „******“ двата автомобила се изравнили и спрели един до друг, поради червен сигнал на светофарната уредба. В този момент ищецът направил забележка на ответника относно действията му, което провокирало остра агресивна реакция у последния. На следващото кръстовище, отново по време на светещ червен сигнал на светофарната уредба, ответникът слязъл от автомобила и псувайки се насочил към автомобила на ищеца, чието предно стъкло на лява врата било свалено, и нанесъл два юмручни удара в областта на лицето на С.. От ударите паднали очилата на последния и започнала да тече кръв.

Твърди се, че по случая било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила на 03.04.2023г. Присъда № 175 от 26.09.2022г. по нохд № 2185/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, с която подсъдимият П. К. бил признат за виновен за това, че на *****г. е причинил другиму- на К. С. средна телесна повреда, изразяваща се във високостепенно разклащане /луксация/ на първи горен ляв резец /зъб № 21/, първи долен ляв зъб /зъб № 31/ и втори долен ляв зъб /зъб № 32/, довело до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието било извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

Посочва се, че след инцидента С. бил прегледан от съдебен лекар, който установил: по кожата на горния ляв клепач, във външната му половина, наличие на цепковидна рана с размери 1,2 см, с неравни, охлузени и кръвонаседнати ръбове и покрита с кафеникава 1 коричка от засъхнала кръв; петнисто кръвонасядане със синкав цвят по двата клепача на лявото око с размери 6,5/4 см; овално охлузване с размери 0,3/0,2 см откъм външния очен ъгъл на лявото око; ивичесто охлузване с размери 0,5/0,3 см по външната половина на левия долен клепач; още две охлузвания в близост до описаното охлузване откъм външния ъгъл на лявото око с размери 0,2/0,1 см; синкаво кръвонасядане по лявата половина на носа с размери 1/1,5 см; засягане на зъби в устната кухина – подвижност на втори долен ляв зъб и подвижност на втори горен ляв зъб. Непосредствено след освидетелстването от съдебния лекар, ищецът посетил личния си зъболекар д-р Т.И.К. поради оплаквания от зъбобол и подвижност на засегнатите от побоя зъби. Зъболекарят констатирал високостепенно разклащане /луксация, изкълчване/ на първи горен ляв резец /зъб 21/, който бил изваден още при това посещение. Няколко дни по-късно, при повторно посещение на ищеца при зъболекаря К., били извадени първи и втори долни зъби отляво, поради същата причина.

Необходимостта от изваждането на тези зъби била следствие от високостепенното им разклащане /луксиране/, причинено при нанесените юмручни удари от К. и поради невъзможността да бъде проведено лечение, за да бъдат възстановени в естественото си положение. Това наложило и изграждане на мостова конструкция на зъбите.

Твърди се, че във връзка с причинените увреждания на ищеца и по повод извършените прегледи и лечение с изграждането на зъбни мостове К. С. направил разходи в общ размер на 3 290 лв., от които 50 лв. - за освидетелстване на живо лице и издаване на съдебномедицинско удостоверение и 3 240 лв. - за металокерамични корони и кореново лечение.

Посочва се, че, освен описаните имуществени вреди, непозволеното увреждане причинило на К. С. множество болки и страдания. В резултат на нанесените му юмручни удари в областта на лицето получил болезнени рани, отоци и кръвонасядания. Поради отока в областта на лявата вежда и клепачите било затворено лявото му око, което му пречело да вижда нормално. Силното разклащане на зъбите довело до интензивни болки в устната кухина и невъзможност да се храни нормално. Поради наложилата се екстракция на три зъба в предната част на устната кухина ищецът фъфлел и произнасял трудно определени звуци.

Изпитвал болки на местата на екстрахираните зъби при приемането на топли и студени храни и напитки. Поради уврежданията по лицето и синините, довели до загрозяване на външния вид, както и поради силните болки и извадените зъби К. С. ограничил социалните си контакти. След като му били поставени мостовите конструкции, страдал от дискомфорт, неудобство и затруднено дъвчене, докато свикне с мостовете. Раните по лицето, синините, отоците и хематомите направили ищеца затворен, тъй като се срамувал от външния си вид, който провокирал въпроси относно случилото се. Било дълбоко засегнато самочувствието на ищеца, тъй като уврежданията са му причинени от лице, което е на значително по-ниска възраст от него в резултат на неоправдана и неочаквана агресия. Нанесеният побой на К. С. и причинените му увреди се отразили зле на емоционалното състояние на ищеца, като това го направило затворен, тревожен и необщителен, страхувал се, че делинквентът може отново да му навреди. Изпитвал неувереност и притеснение, когато управлявал МПС в гр. *****.

Разстройвал се и се натъжавал, спомняйки си унижението и болките, изживени при случилото се с него по време на описаното непозволено увреждане. Сънувал кошмари, свързани с преживения инцидент, стряскал се на сън и не можел да преодолее неприятния спомен от инцидента, в който е пострадал.

Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес в резултат на непозволено увреждане, настъпило на *****г., при което на ищеца са причинените телесни повреди от П. Т. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - *****г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 290 лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение 2 и прегледи, извършени вследствие на увреждането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до изплащането й.

Съображения по спора са развити и в писмена защита на адвокат М.- пълномощник на ищеца. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от П. Т. К., чрез процесуалния му представител- адвокат П. Я., в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите вреди по вид и претендиран от ищеца размер за претърпени неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, периода, през който са търпени. Твърди се, че изваждането на два зъба от устната кухина на ответника е резултат от предходно заболяване, а не от увреждането. Оспорват се размерите на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както и претенцията за присъждане на лихва. Твърди се, че деликтната отговорност няма репресивен характер, а цели обезщетяване на претърпените страдания, поради което уважаването на иска в претендирания размер би довело до наказателна, а не обезщетителна функция. По изложените съображения, се иска да се отхвърлят предявените от ищеца искове, а алтернативно- да бъде намален размерът на претенцията.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

По делото е представено съдебномедицинско удостоверение №***** за извършен на дата *****г. преглед на ищеца С. от съдебен лекар в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ ”******” ЕАД- *****, в което са вписани констатации, че по кожата на горния ляв клепач, във външната му половина, е налична цепковидна рана с дължина 1,2 см, с неравни, охлузени и кръвонаседнати ръбове и покрита с кафеникава коричка от засъхнала кръв; двата клепача на лявото око са кръвонаседнати петнисто на обща площ с размери 6/ 5,4 см, като цветът им е синкав; установено е овално охлузване с размери 0,3/0,2 см откъм външния очен ъгъл на лявото око; по външната половина на левия долен клепач е налично ивичесто охлузване с размери 0,5/0,3 см; в близост до него са констатирани още две охлузвания с размери 0,2/0,1 см; лявата половина на носа, в средната трета, е синкаво кръвонаседната на обща площ с размери 1/1,5 см; установена е подвижност на първи горен ляв зъб и на втори долен ляв зъб.

Не е спорно между страните и се установява от приложеното нохд № 2185/2022г. на РС- Пловдив, че с присъда № 175 от 26.09.2022г. ответникът К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК- за това, че на *****г. е причинил другиму- на К. З. С. средна телесна повреда, изразяваща се във високостепенно разклащане /луксация/ на първи горен ляв резец /зъб № 21/, първи долен ляв зъб /зъб № 31/ и втори долен ляв зъб /зъб № 32/, довело до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по хулигански подбуди, и на същия е наложено наказание- лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца, чието изпълнение е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години. С решение №155/03.04.2023г., постановено по внохд №82/2023г. на ПОС, присъдата е потвърдена.

В хода на настоящото производство е допусната Комплексна съдебно-медицинска експертиза, с вещи лица д-р М. Б. и д-р Х. Х., чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Установява се от същото, че при инцидента от *****г. на ищеца са били причинени следните травматични увреждания: разкъсно- контузна рана по горния ляв клепач, довело до разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 НК; кръвонасядания и охлузвания по лицето, които поотделно и съвкупност са причинили болка и страдание без разстройство на здравето; разклащане на 3 първи горен ляв и втори долен ляв зъб в устната кухина, като по-късно същия ден е изваден първи горен ляв зъб, а след 10 дни са извадени първи и втори долни леви зъби, което е довело до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Посочва се, че непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал от леки на моменти до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес. Обичайният оздравителен процес при такъв вид травматични увреждания е с продължителност 2-3 седмици. По повод причиненото разклащане на посочените зъби е проведено дентално лечение, отстранени са същите и са поставени мостови конструкции във фронта на горна и долна челюсти за възстановяване на изгубените зъби. Според заключението, налице е пряка причино- следствена връзка между преживения от С. инцидент и получените травматични увреждания. Направените разходи за изработване на мостови конструкции са необходими и навременни, същите са свързани с лечението и възстановяване на нарушената дъвкателна функция и говора от причинените увреждания.

Снет е пародонтален статус на наличните зъби при ищеца, установена е костна резорбция около редица зъби, като няма данни с каква давност е наличният към момента пародонтит.