Присъда № 32 от 26.09.2023, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 244/2022
- Вид
- Присъда № 32
- Подписан
- 26.09.2023
- В сила
- 29.02.2024
- Състав
- Галя Иванова Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 201 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 67, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 252, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 84 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 32/26.09.2023 г. по НОХД № 244 по описа на Д.кия районен съд за 2022 г.
Производството по делото е инициирано по внесен от Районна прокуратура – Д. в Д.кия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 85/2019 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Д. против С. Н. Т. за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 201 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че С. Н. Т. на неустановена дата в периода от 28.06.2018 г. до 27.12.2018 г. в гр. Д., в качеството си на дл. л. на ръководна работа в търговско дружество - упр. на „БОПАСТ 2016“ ..., присвоил чужди пари в размер на 3 696,19 лева, собственост на „РАПИДО ЕКСПРЕС ЕНД ЛОДЖИСТИКС“ ..., връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява.
Преди даване ход на разпоредителното заседание ощетеното юридическо лице „РАПИДО ЕКСПРЕС ЕНД ЛОДЖИСТИКС“ ..., е предявило срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 3 696,19 лева, представляваща обезщетение за претърпените от юридическото лице в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт, имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното погасяване на задължението.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд – Д.; Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на ощетеното юридическо лице; Налице са основания за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК; Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение или вземане на други мерки за процесуална принуда спрямо подсъдимия и не се налага събирането на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът следва да разгледа делото по общия ред с призоваване на лицата от списъка на обвинителния акт.
Съдът, като взе предвид, че молбата на ощетеното юридическо лице е предявена своевременно и на основание чл. 84 и сл. от НПК прие за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявения граждански иск за 1 сумата от 3696,19 лева, представляваща обезщетение за претърпените от юридическото лице в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт, имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 27.12.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, като с определение конституира „РАПИДО ЕКСПРЕС ЕНД ЛОДЖИСТИКС“ ... в качеството на граждански ищец в процеса.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, като излага доводи за доказаност на деянието и на неговия автор и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, а другите две кумулативно предвидени наказания – лишаване от права и конфискация, да не се налагат. Пледира се за възлагане в тежест на подсъдимия на сторените по делото разноски, както и за уважаване на гражданския иск.
Гражданският ищец чрез процесуалния си представител пледира за уважаване на гражданския иск като доказан по основание и предмет.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдаване на подсъдимия, като излага доводи за недоказаност, акцентирайки върху липса на елемент от състава на престъплението – длъжностно качество на подсъдимия.
По пренията подсъдимият се придържа към казаното от защитника си, а в последната си дума заявява, че няма какво да каже.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Към 2017 г. подсъдимият бил упр. на „БОПАСТ 2016“..., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление - гр. Д., ул. „...“ № ..., ет...., aп. ....
По същото време куриерската фирма „РАПИДО ЕКСПРЕС ЕНД ЛОДЖИСТИКС“ ... ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление - гр. С., ул.
„...“ № ..., ет. ..., представлявано от св. Р. Н. К. – упр..., започнали да търсят партньори за осъществяване на дейността от тяхно име по места.
Така св. П. П. – рег. мен. на „РАПИДО ЕКСПРЕС ЕНД
ЛОДЖИСТИКС“ ... се свързал с подс. Т. и след кратки преговори на 28.08.2017 г. между „Бопаст 20016“ ..., представлявано от подсъдимия и куриерската фирма „РАПИДО ЕКСПРЕС ЕНД ЛОДЖИСТИКС“ ... бил сключен Договор, по силата на който дружеството, управлявано от Т. , следвало да извършва от името на „Рапидо“ куриерска дейност в офиси в гр.
Д., т. е. да приема, разнася и доставя куриерски пратки и да събира наложени платежи от крайни клиенти по заявени към „Рапидо“ куриерски услуги.
В изпълнение на уговорките между подсъдимия и „РАПИДО ЕКСПРЕС ЕНД ЛОДЖИСТИКС“ ..., последното доставяло пратки до офисите на „Бопаст 2016“ ... със задължение на последния да ги предаде на крайния получател.
Съгласно Договора офисите, в които се осъществявала дейността по договора, били два и се намирали в гр. Д., на ул. „...“ № ... и на ул. „...“ № .... И 2 двата офиса били стопанисвани от дружеството, управлявано от подс. Т..
В офиса на ул. „...“ работела св. Г. Д., а в офиса на ул. „...“ – св. К. М..
Двете сл. на място приемали/предавали пратки на клиенти, респ. получавали суми по куриерски услуги и наложени платежи.
Събраните суми в края на работния ден се предавали от двете свидетелки на подс. Т., който имал задължение в качеството си на упр. на „Бопаст 2016“ ... да отчита редовно на възложителя по договора - „РАПИДО ЕКСПРЕС ЕНД ЛОДЖИСТИКС“ ..., ЕИК: ..., събраните суми по извършения разнос, като всеки ден пускал дневен отчет за доставените пратки през софтуера, който му бил предоставен за ползване.
Отделно от това, подс. Т. и св. К. И. разнасяли/приемали пратки до/от адреси на клиенти, за което получавали суми за куриерската услуга и/или наложен платеж.
В крайна сметка по силата на Договора дали лично или чрез своите служители подс. Т. получавал от името на „РАПИДО“ всички парични средства, заплащани от получателите на пратките във връзка с услугите „пощенски паричен превод“ и „наложен платеж“, както и стойността на куриерската услуга.
Подсъдимият е имал задължение да отчита куриерските услуги веднъж месечно чрез банков превод, а сумите по наложените платежи се превеждали два пъти седмично в сряда и петък до 11 часа по банков път.
За свършената работа подсъдимият като представляващ изпълнителя по Договора получавал възнаграждение, което се изплащало ежемесечно срещу фактура и при липса на възражения от страна на възложителя по отчета.
Постепенно обаче подс. Т. започнал да бави превеждането на сумите към „РАПИДО ЕКСПРЕС ЕНД ЛОДЖИСТИКС“ ..., в резултат на което започнали разговори по телефона или по ел. поща между служители на куриерската фирма и подс. Т. в качеството му на упр. на „Бопаст 2016“ ..., в които се обсъждали дължимите от подсъдимия суми и кога ще ги преведе.
Въпреки разговорите и кореспонденцията между подсъдимия и отговорни служители на „РАПИДО ЕКСПРЕС ЕНД ЛОДЖИСТИКС“ ... като св. И. Ч. – отговарящ по линия на сигурността на куриерската фирма и св. Д.
М. – отговорник по офис мрежата, подс. Т. отказал да върне дължимите суми, като твърдял, че имал да получава възнаграждение по Договора, което от възложителя не му било платено.
В последствие с имейл от 28.06.2018 г. „РАЛИДО ЕКСПРЕС ЕНД ЛОДЖИСТИКС“ ... прекратил едностранно договора на основание т. 16.4 от него, като изпратили и справка за дължимите суми. Последвала нов кореспонденция с подсъдимия, който отказал да върне парите.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на разследването съдебно-счетоводна експертиза е видно, че общата стойност на сумите, останали у подсъдимия, възлиза на 3 680,20 лева.
3
Анализ на доказателствения материал:
Описаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на всички разпитани свидетели. Така напр. свидетелите, които са работили през инкриминирания период за „Рапидо“ разказват за механизма на партньорството между куриерската фирма и представляваното от подсъдимия Т. дружество „Бопаст 2016“. Така напр. св. П. П. – рег. мен. при гр. ищ., разказва за периода, в който куриерската фирма е взела решение да търси партньорски фирми, които да осъществяват дейността от нейно име в страната. По този повод св. П. се е срещнал с подсъдимия в гр. В., където са били уговорени параметрите на бъдещото сътрудничество.
Св. Р. К. от своя страна заявява, че е един от основателите на „Рапидо“ и макар да не излага подробности по конкретния случай, сочи, че името на „Бопаст 2016“ му е познато като партньорска фирма на „Рапидо“ във връзка с възникнали проблеми от финансово естество при прекратяване на взаимоотношенията между двете дружества. Отделно от това разказва за същността на партньорската програма, вкл. задълженията на партньорите на „Рапидо“ по места.
По-подробно за осъществените контакти с подсъдимия като управител на „Бопаст 2016“ разказват св. И. Ч. – отговарящ по линия на сигурността в „Рапидо“ и св. Д. М. – отг. по офис мрежата.
Св. Ч. в показанията си разказва, че като служител по сигурността е бил запознат за възникнали проблеми около събиране на дължимите суми от партньорската фирма „Бопаст“. Тогава св. опитал да осъществи комуникация с подсъдимия за уреждане на финансовите задължения, но срещнал отказ и поради тази причина на 27.12.2018 г. е депозирал жалба пред компетентните власти.
Св. М. разказва за многократни разговори с подсъдимия, но тъй като същите останали безрезултатни, изпратил ел. писмо за прекратяване на договора, сключен между „Рапидо“ и „Бопаст“ /139 , том 1 от материалите по ДП /.
Съдът кредитира изцяло показанията на всички посочени свидетели, тъй като същите са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви и в унисон с писмените доказателства по делото, свидетелстващи за сключения договор между страните, механизма на работата, извършена от дружеството, представлявано от подсъдимия Т., за произхода на сумите, дължими от последния и водените разговори за връщането им, които останали без резултат и се наложило прекратяване на партньорството.
Посочените гласни доказателства са и базата, на която са изградени фактическите изводи, залегнали в обстоятелствената част на настоящите мотиви.
Друга група свидетелски показания се формират от проведените разпити на свидетелите Н. К., С. С. и В. В.. Тези лица са били клиенти на „Рапидо“ и са посетили офисите на „Бопаст 2016“, за да получат поръчани 4 пратки и да заплатят стойността им. В офисите са работили св. К. М. и св. Г.
Д., служители на „Бопаст 2016“, които от своя страна поясняват, че са получавали суми от клиентите за извършената от фирмата услуга, които са предавали на своя началник в лицето на подс. Т..
Съдът кредитира и тази група свидетелски показания, като не намира основания за тяхната необективност. Изложените от свидетелите факти са логични и последователни, както и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, приобщен по делото.
Дори и св. К. Б. – разнасял пратки в изпълнение на устни договорки с подсъдимия Т., в показанията си не сочи обстоятелства, различни от установените в хода на производството относно съществените факти по делото. Същият разказва, че работата му се е изразявала в доставка на пратки, като е знаел, че подсъдимият е представител на „Рапидо“. Св. Б. не е имал сключен договор и е получавал възнаграждение от подсъдимия спрямо пратките, които е разнесъл.
В този смисъл съдът кредитира показанията и на този свидетел.
Относно обясненията на подсъдимия Т.:
Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия /обвиняемия/ са доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява по свое усмотрение. Подсъдимият Т. не отрича, че е дължал определена сума пари на „Рапидо“, но твърди, че от своя страна „Рапидо“ също му е дължало пари, като сумата е възлизала приблизително на тази, която той не е отчел на куриерската фирма. Многократно е искал от лицата, които са водили преговори с него по плащане на задължението, да съпоставят двете суми, но не е срещнал разбиране у представителите на „Рапидо“.