Решение № 17976 от 02.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17976 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110121302 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 19 575,87 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 15.12.2021 г., отчитан по кредитна сметка № 11/28645665, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 06.12.2022 г. до окончателното плащане; 621,17 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 09.10.2022 г.; 24,85 лв., представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 01.04.2022 г. до 09.10.2022 г., 288,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.10.2022 г. до 01.12.2022 г., както и 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит, за които суми по ч. гр. дело № 66717/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.12.2022 г. и въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата.

Ищецът ... твърди, че между него като кредитодател и ответника М. К. А., като кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление от 15.12.2021 г., отчитан по кредитна сметка № 11/28645665, по силата на който му е предоставил банков кредит в размер на 20 000 лв., за срок от 120 месеца, т. е. до 15.12.2031 г., при падежно число всяка една от погасителните вноски – 1-во число на месеца. Поддържа, че кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 5,25 % годишно или 0,01 % на ден и ГПР от 5,49 %, като същият се усвоява и погасява по разплащателна сметка на кредитополучателя с IBAN: BG89STSA93000028032652. Сочи, че неразделна част от договора за кредит са Условия за ползване на преференциален лихвен процент по кредити за текущо потребление за клиенти с пакет Премиум, Общите условия към договора за кредит за текущо потребление и погасителен план към него, които кредитополучателят е получил и приел с подписването му. Твърди, че последният е допуснал неплащане на 7 броя месечни погасителни вноски, поради което на основание чл. 16.2 от Общите условия са се осъществили предпоставките за обявяването му за предсрочно изискуем. В тази връзка посочва, че банката е упражнила това свое право, като с писмо с изх. № 01-2018420/05.10.2022 г., получено на 10.10.2022 г., ответникът е уведомен лично, с което 1 обосновава и правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. К. А. не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В открито съдебно заседание на 02.11.2023 г. процесуалният представител на ищеца – юрк. Димитрова е заявила, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът, на когото препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, доколкото пълномощията на адв. Л., представлявала го в рамките на производството по ч. гр. дело № 66717/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, не обхваща извършването на процесуални действия от негово име в рамките на последвалото исково производство по реда на чл. 422 ГПК, а освен това същата не е посочена като съдебен адрес по делото, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл.

238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото – договор за кредит за текущо потребление от 15.12.2021 г., отчитан по кредитна сметка № 11/28645665, погасителен план към него и уведомление за обявяването му за предсрочно изискуем, получено от ответника на 07.03.2023 г., може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 06.12.2022 г. до окончателното плащане.

По отговорността за разноски:

В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в производството по ч. гр. дело № 66717/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с уважената част от предявените искове, които съответно възлизат на 462,60 лв., от които: 412,60 лв. – платена държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и на 512,60 лв., от които: 412,60 лв. – платена държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по 2 отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал.

1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, липсата на фактическа и правна сложност на делото, пасивното процесуално поведение на ответника, както и приключването му в рамките на едно съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... срещу М. К. А., ЕГН **********, с адрес: ...., установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че М. К. А. дължи на ... сумите, както следва: 19 575,87 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 15.12.2021 г., отчитан по кредитна сметка № 11/28645665, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 06.12.2022 г. до окончателното плащане; 621,17 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 09.10.2022 г.; 24,85 лв., представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 01.04.2022 г. до 09.10.2022 г., 288,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.10.2022 г. до 01.12.2022 г., както и 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит, за които суми по ч. гр. дело № 66717/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.12.2022 г. и въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата.

ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 462,60 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 66717/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 512,60 лв., представляваща разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3