Определение № 1080 от 26.09.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1228/2025
- Вид
- Определение № 1080
- Подписан
- 26.09.2025
- В сила
- 26.09.2025
- Състав
- Петя Кръстева Георгиева, Диана Кирилова Мицканова-Лазарова, МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 144, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 146 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.5 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал.7 и ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал.7 и ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.245, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1080 гр. Бургас, 26.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петя Кр. Георгиева
Членове:
Диана К. Мицканова-Лазарова
МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от Диана К. Мицканова-Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20252100601228 по описа за 2025 година и за да се произнесе намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 и ал.8 от НПК и е образувано по повод жалба от пострадалия К. П. Д., срещу Определение № 81/17.07.2025 г. по НЧД №205/2025 г. на РС-Айтос, с което било потвърдено постановление на Бургаска районна прокуратура от 16.04.2025 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т.1 НПК било прекратено наказателното производство по ДП237/ЗМ-123/2024 г. по описа на РУ на МВР - Айтос, вх. №18147/2023 г. по описа на РП-Бургас, ТО-Айтос, като било изменено основанието за прекратяване.
С жалбата се изразява несъгласие с изводите на РС-Айтос за правилност и законосъобразност на постановлението за прекратяване. Твърди се, че са налице данни за осъществени състави на престъпление, вкл. лъжесвидетелстване, което не било взето предвид от прокуратурата. Жалбоподателят желае да бъдат наказани лицата, които са извършили престъпления против него.
Въззивният съд намира, че така депозираната жалба е процесуално допустима.
Тя изхожда от легитимирано лице – пострадалият по досъдебното производство и е насочена срещу акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, като е подаден в преклузивния седемдневен срок.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство било образувано на 12.04.2024 г. за това, че в периода от 30.09.2023 г. до 06.11.2023 г. в гр.Айтос, се заканил с престъпление против личността на К. П. Д., ЕГН ********** - с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК. В хода на разследването били събрани гласни доказателства и доказателствени средства, както и писмени доказателства. Въпреки извършените действия по разследване по ДП не се стигнало до привличане на лице като обвиняем.
Постановлението за прекратяване на досъдебното производство било връчено на пострадалия с указания, че може да го обжалва в седемдневен срок пред съда. Той се възползвал от това си право и по повод жалбата му било постановено атакуваното Определение №81/17.07.2025 г. по НЧД №205/2025 г. на РС-Айтос, с което 1 постановлението било потвърдено, като било изменено единствено прекратителното основание.
За да достигне до извод за правилност на прокурорския акт за прекратяване, първоинстанционният съд приел, че изследвайки обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване прокурорът законосъобразно е прекратил наказателното производство. Прието е, че производството е прекратено, след като са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват несъмнен извод, че липсва деяние осъществяващо състава на престъпление от общ характер - по чл. 144, ал. 3 вр. ал.1 НК. Първоинстанционният съд обсъдил фактическа обстановка по постановлението за прекратяване, събраните на досъдебното производство доказателства и заключил, че въз основа на тях е дадена вярна интерпретация на правнорелевантните факти по делото. Поради това първоинстанционният съд потвърдил постановлението за прекратяване на досъдебното производство като правилно и законосъобразно. Поради подробно изложени мотиви, съдът изменил прекратителното основание.
Изхождайки от тези факти и съобразно направените възражения настоящият съдебен състав достигна до извод, че атакуваният съдебен акт е ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и следва да се потвърди по следните съображения:
На първо място въззивният съд следва да посочи, че целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.5 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл.243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. При произнасянето си съдът следва да извърши преценка дали прокурорът е провел пълно, всестранно и обективно разследване преди да формира окончателното си мнение и дали на база на изведените факти обвинителят правилно е формирал крайните си правни изводи - т.е. дали постановлението е обосновано или не.
При всички положения, за да може съдът да упражни надлежно правомощието си за съдебен контрол на прокурорския акт, в него трябва на първо място да е посочена фактическата обстановка, която прокурорът приема за осъществена в обективната действителност; на следващо място - доказателствата, на база на които е изведена тази фактическа обстановка и едва след това - правните изводи, до които установените факти водят.
Ръководейки се от горните принципни положения и след запознаване с материалите по делото и с обжалвания първоинстанционен съдебен акт, въззивната инстанция счита, че РС-Айтос правилно е констатирал, че прокурорският акт отговаря на изискванията на закона. Окръжния съд напълно се солидаризира с първостепенния съд, че в конкретния случай прокурорът е изпълнил задължението си да посочи каква конкретна фактическа обстановка приема за осъществена, на база на какви доказателства и защо дава вяра на едни за сметка на други, което е довело до обоснованост на крайните изводи. Съдът правилно е преценил, че направеният извод за наличие на осъществен състав на престъпление, но от категорията на тези от частен характер е съотносим с материалите по делото.
2
Правилно е произнасянето на РС-Айтос и по отношение на изменението на прекратителното основание – от това по чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК в това по чл.245, ал.4 НПК с оглед на констатацията, че прекратяването на производство се налага поради хипотезата на налично престъпление от частен характер. Правилно е посочено, че са налице данни, че за осъществените срещу жалбоподателя престъпления по чл. 146 ал. 1 и чл. 144, ал.1 НК е налице влязла в сила присъда от 27.05.2025 г. по НЧХД №239/24г. на РС Айтос, с което подс. Д. Н. М. е признат за невиновен. Към момента на постановяване на атакувания прокурорски акт, за осъществените срещу жалбоподателя престъпления, е било налице висящо НЧХД, образувано от последния с подаване на тъжба, сочещо на извод за приложение на чл.
245, ал.4 НПК при задължение на прокурора за спиране на ДП с оглед данните за осъществени срещу жалбодателя престъпления от частен характер.
Настоящата съдебна инстанция не е компетентна да се произнесе по наведените твърдения от страна на жалбоподателя за осъществени състави на престъпление, които не са били предмет на досъдебното производство, по което е постановено обсъжданото прекратяване на производството и последващото произнасяне на първоинстанционния съд.
С оглед всичко казано по-горе обжалваното определение на РС-Айтос следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №81/17.07.2025 г. по НЧД №205/2025 г. на РСАйтос, с което било потвърдено постановление на Бургаска районна прокуратура от 16.04.2025 г., с което на основание чл. 243, ал.1, т.1 НПК било прекратено наказателното производство по ДП237/ЗМ-123/2024 г. по описа на РУ на МВР - Айтос, вх. №18147/2023 г. по описа на РП-Бургас, ТО-Айтос. Потвърждава и направеното изменение на основанието за прекратяване на досъдебното производство като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3