Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4311 от 30.09.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1467/2024
Вид
Определение № 4311
Подписан
30.09.2024
В сила
30.09.2024
Състав
Маргарита Соколова, Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4311 гр. София, 30.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002101467 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 1003/30.01.2024г., на Б. М. Б., чрез процесуалния представител адвокат И. Б. и касационна жалба вх. № 1219/05.02.2024г. на [община], представлявана от кмета П. К., чрез процесуалния представител главен юрисконсулт П. В. срещу решение № 464/22.12.2023г. постановено по в.гр.д. № 585/2023г. на Пазарджишкия окръжен съд.

Б. М. Б. обжалва въззивното решение, в частта, с която като е отменено първоинстанционното решение №811/14.07.2023г., постановено по гр.д. №4364/2021г. на Пазарджишкия районен съд, е уважен предявеният от М. А. В. и З. З. В. против касатора Б.

М. Б. ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС като е признато правото на собственост на ищците върху реална част с площ 254.60 кв.м. от УПИ [№], целият с площ от 523кв.м., находящ се в кв.41 по плана на [населено място], общ.П., при граници на имота: изток УПИ [№], юг - улица, запад- УПИ [№] и север - УПИ [№] и ответникът е осъден да им предаде владението върху имота и по реда на чл.537, ал.2 ГПК е отменен н.а. №189, том VII, рег. №19174, н.д. №1316 по регистъра на А. И.- нотариус с рег. №423 в НК, в частта, с която Б. М. Б. се легитимира като собственик на реалната част с площ 254.60 кв.м.

[община] обжалва въззивното решение, в частта, с която след като е отменено първоинстанционното решение №811/14.07.2023г., постановено по гр.д. №4364/2021г. на Пазарджишкия районен съд, е уважен предявеният от М. А. В. и З. З. В. против касатора [община] положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК и е признато за установено между страните, че ищците са собственици на реална част с площ 254.60кв.м. от УПИ [№] целият с площ от 523 кв.м., находящ се в кв.41 по плана на [населено място], общ.П., при граници на имота: изток УПИ [№], юг - улица, запад УПИ [№] 1 и север - УПИ [№], която неправилно е нанесена в КККР, като част от имот с идентификатор [№], вместо като част от имота на ищците с идентификатор [№]; уважен е предявеният от М.

А. В. и З. З. В. против [община] положителни установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК и е признато за установено между страните, че ищците са собственици на реална част с площ 4 кв.м. от УПИ [№] целият с площ 523 кв.м., находящ се в кв.41 по плана на [населено място], общ.П., при граници на имота: изток УПИ[№], юг улица, запад - УПИ [№] и север - УПИ , която неправилно е нанесена в КККР като част от имот с идентификатор [№], вместо като част от имота на ищците с идентификатор [№].

В касационната жалба на Б. М. Б. се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касаторите са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, допълнителнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК. Тези въпроси са следните:

1.При какви условия държавата може да стане собственик на дворно място на основание чл.

6 ЗС (отм), с последваща възможност общината да стане собственик на основание § 42 от ПРЗ на ЗИД на ЗОС;

2.Длъжен ли е съдът да се произнесе по спорния предмет на делото, да прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, да ги обсъди в мотивите си, при спазване правилата на формалната и правна логика.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, М. А. В. и З. З. В., чрез процесуалния се представител адвокат С. К.-Н., изразяват становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части.

Претендират присъждане на направените по делото разноски.

[община], чрез процесуалния се представител главен юрисконсулт П. В., изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му от Б. М. Б. част.

В касационната жалба на [община] се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е недопустимо, поради което се моли за неговото обезсилване в тази част. Поддържа, че за ищците не е налице правен интерес от предявяването на положителните установителни искове за собственост срещу общината, тъй като липсва спор за правото на собственост.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпроса 2 за допустимостта на положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК при липса на спор за собствеността и длъжен ли е въззивният съд да разгледа и въпроса за допустимостта на иска. Поддържа, че въззивното решение противоречи на решение № 107 от 10.08.2011г. по гр. д. № 78/2010г. на ВКС, I г.о., решение № 22 от 2.03.2018г. по гр. д. № 1381/2017г. на ВКС, I г.о., определение № 486 от 7.10.2013г. по гр.д. № 4244/2023г. на ВКС, I г.о. и решение № 8 от 11.02.2014г. по гр. д. № 4244/2013г. на ВКС, I г.о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, М. А. В. и З. З. В., чрез процесуалния се представител адвокат С. К.-Н., изразяват становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му от [община] части. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадени са от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

М. А. В. и З. З. В. са предявили срещу Б. М. Б. и [община] иск за признаване правото им на собственост, а срещу Б. М. Б. и за предаване на владението върху 254.60 кв.м. от ПИ с идентификатор [№] по плана на [населено място], [община], както и искане за отмяна на н.а.№189, том VІІ, рег.№19174, дело №1316/2021г. по описа на нотариус А. И. с рег.№423, с твърдението, че са придобили правото на собственост върху ПИ с идентификатор [№] по договор за покупко-продажба чрез публичен търг с тайно наддаване по чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост с рег.№761/25.11.2019г., вписан на същата дата в Службата по вписванията-гр.П.. Твърдят, че със заявление рег.№01-445938/1.08.2021г. са поискали от СГКК-П. отстраняване на непълноти и грешки, свързани с промяна на границите на съседни имоти, но в хода на тази процедура е постъпило възражение от Б. М. Б., легитимиращ се като собственик на ПИ [№] по силата на н.а.№148/15.09.2021г. Поддържат, че съгласно действащия регулационен план на [населено място] от 1973г. техният имот попада в ПИ [№] с 254.60 кв.м. и в ПИ [№] с 4 кв.м. като оспорват правата на Б. М. Б. върху спорните 254.60 кв.м. с твърдението, че имотът е собственост на [община], която не е продавала този имот и се включва в площта, която са придобили през 2019г.

С писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, Б. М. Б. е оспорил така предявения иск с твърдението, че е собственик на процесния имот, тъй като го е придобил на основание наследство и давност от своя дядо по бащина линия К. Б. С., който е владял имота, а след неговата смърт и той, в имотните му граници такива, каквито са били заснети повече от 60 години, а именно като поземлен имот №31 с площ от 1316 кв.м., заснет като ПИ с идентификатор [№] с площ от 1223 кв.м. Посочва, че по разписната книга към действащия план на селото от 1973г. УПИ [№] в кв. 41 е записан на наследници на К. Б. С., както и че ПИ 31 с площ 1316 кв.м. участва в този УПИ с 593 кв.м. Твърди, че процесните 254.60 кв.м. по плана от 1973г. е предвидено да бъдат придадени по регулация към съседни имоти, но регулацията не е приложена. Твърди също така, че съставеният на 10.11.2017г. Акт за частна 3 общинска собственост не удостоверява правото на собственост на общината в посочения в него обем.

С писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК [община] поддържа, че предявеният срещу нея иск е недопустим поради липса на правен интерес, доколкото между ищците и общината няма спор за принадлежността на правото на собственост. Заявява, че изложеното в исковата молба отговаря на действителността.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за покупко- продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на недвижим имот по чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост с вх.№761, сключен на 25.11.2019г. между [община], в качеството й на продавач и М. А. З., в качеството му на купувач, продавачът е продал на купувача недвижим имот - частна общинска собственост, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4951/10.11.2017г., вписан в дв. вх. рег. № 10328/13.11.2017г., том 34, акт №125 при Агенция по вписванията - Служба по вписванията [населено място], а именно: Урегулиран поземлен имот VІІ-32, с площ 523кв.м., находящ се в кв.41 по плана на [населено място], [община], при граници на имота: изток: УПИ [№], 29, юг- [улица], запад - УПИ [№], север - УПИ[№], за сумата от 3600 лв.

Посочено е, че съгласно скица №15-1188496-01.11.2021г., поземлен имот с идентификатор [№] е с адрес в [населено място], ул.“25-та“ №22 и с площ: 341кв.м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 32, квартал 41, парцел VII, съседи: [№], [№].

Съобразено е, че в Акт № 4951 за частна общинска собственост от 10.11.2017г. за вид и описание на имота е посочено УПИ [№] в кв. 41 по плана на селото утвърден със Заповед №159/28.09.1973г.

Посочено е, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство от 15.09.2021г., Б. М. Б. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор [№], с адрес на [населено място], обл.П., [община], [улица], целият с площ от 1223кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 31, квартал 41, парцел II, при съседи: [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№], ведно с построените в имота: Сграда с идентификатор [№], с предназначение:

Жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ от 76 кв.м. и с брой етажи: 2, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и Сграда с идентификатор [№], с предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ от 36 кв.м. и с брой етажи: I, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.

Взето е предвид, че съгласно Удостоверение за наследници с изх.№9/15.01.2020г. К. Б. С. е починал на 13.03.1997г., като един от наследниците му е Б. М. Б.. Съобразено е при това, че според Удостоверение с изх.№9/23.01.2020г. съгласно разписната книга на действащия план на [населено място] УПИ [№], кв.41 по действащия план на [населено място], [община], е записан на наследници К. Б. С., ПИ [№] е с площ от 1316 кв.м. (графично измерен), УПИ [№] е с площ от 682 кв.м. (графично измерен), като имот пл. №31 участва в същия УПИ с 593 кв.м. (графично измерен). Взето е предвид също така, че в УПИ [№] е нанесена сграда 4 двуетажна масивна жилищна сграда на площ от 88 кв.м. (графично измерена), за което не са представени строителни книжа и документи; част масивна жилищна сграда, цялата с площ от 40 кв.м. (графично измерена), за която не са представени строителни книжа и документи.