Решение № 116 от 26.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Мария Яначкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000502195 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.№ 261614/08.06.2022 г., подадена от М. М. С., срещу Решение №260025/17.05.2022 г. по гр.д.№120/2020 г. на СОС, с което са отхвърлени предявените от М. М. С. искове по чл.2в от ЗОДОВ, за осъждане на Прокуратурата на Република България, Софийски районен съд и Софийски градски съд да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 200 000 лв., претърпени от образуването на ЧНД №13929/2013 г. на СРС и обявяването му за общодържавно издирване по това дело. Релевирани са оплаквания за нищожност, недопустимост, и неправилност на решението, поради неговата незаконосъобразност, противоречие с морала и етичните правила, като жалбоподателят го възприема като подигравателно и унизително за него. Сочи се допуснато от съда процесуално нарушение, като не е било уважено направеното от ищеца доказателствено искане за назначаване на нова съдебно-психиатрична експертиза по въпроса "Дали ищеца страда от налудно разстройство или не", който той счита за изключително важен за правилното решаване на делото. От доказателствата по делото се установява, че ЧНД №13929/2015 г. на СРС е продължило около 2 години и е завършило с отхвърляне на искането на ПРБ за налагането на принудителни медицински мерки по отношение на ищеца, поради което неадекватна е преценката на съда, че воденото срещу ищеца производство не му е причинило никакъв стрес.

Изводът на СОС, че ищецът е бил обявен за издирване с мярка "установяване на адрес", не кореспондира на събраните доказателства, че наложената на ищеца мярка е била "принудително завеждане в психиатрия "Никола Шипковенски" - София" за изготвяне на стационарна експертиза, което е принудило ищеца да се крие в продължение на 1 година, 2 месеца и 14 дни. Невярно е приетото от СОС, че ищецът е свален от издирване още на 11.01.2017 г., като от доказателствата по делото е видно, че 1 издирването му е продължило до приключването на ЧНД №13929/2015 г. на СРС.

Необосновано СОС е приел, че ищецът сам бил причинил на себе си уврежданията, като се е укривал от настаняване в психиатричното заведение "Шипковенски", като от доказателствата по делото се установява, че при първото настаняване на ищеца в същото лечебно заведение е бил предозиран приложения спрямо него лекарствен препарат "диазепам" и други наркотични вещества, което е предизвикало загуба на съзнание за около 24 часа, застрашило живота му, и наложило хоспитализирането му по спешност в Болница "Пирогов". С протоколно определение от 17.08.2017 г. по ЧНД №13929/2015 г. ищецът е бил обявен за извършител на криминални престъпления, въпреки че никога не е бил обвиняван в такива, и не му е била дадена възможност да докаже невиновността си. Настоява се изцяло да бъде отменено решението на първостепенния съд, и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове, заедно със законната лихва от края на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, жалбоподателят е бил освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавни такси за производството, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещните страни.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.

№261732/21.06.2022 г., подаден от Софийски градски съд, чрез Председателя на СГС А. Т., чрез пълномощника му С. Р. - съдебен помощник в СГС. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба - мотивите на съда не противоречат на цитираната от жалбоподателя практика на ЕСПЧОС по делото на К. срещу Италия, както и на практиката на ВКС, тъй като СОС е приел за установено, че ищецът е търпял леки до умерени нива на стрес, които не могат да се приравнят на нечовешко и унизително отношение или на изтезание по смисъла на чл.3 от ЕКЗПЧОС, тъй като според практиката на ЕСПЧОС малтретирането "трябва да включва минимална степен на тежест", която следва да се определи спрямо всички обстоятелства по случая. От представените доказателства се установява, че процесното наказателно производство е било по чл.89 от НК и е разглеждано по реда на чл.427 и сл. от НПК, като са съобразени напълно стандартите на ЕСПЧ, процесуалните действия са били законосъобразни и обосновани. Липсват категорични доказателства по делото за действително отрицателно въздействие върху ищеца, пряко причинено от образуваното и приключило спрямо него производство по чл.427 от НПК. Не са допуснати поддържаните във въззивната жалба процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателствени средства, правилно е кредитирано заключението на приетата по делото СПЕ, правилно не е допусната поисканата от ищеца СПЕ, тъй като задачата да установи дали към момента на делото ищецът страда от налудно разстройство е несъотносима към предмета на делото, който касае минал период - от образуването до приключването на процесните ЧНД. Не са необосновани изводите на съда за самопричиняването на вредите от самия ищец, тъй като той сам признава, че се е укривал, като подбудите му за това са ирелевантни. Ищецът не е бил обявяван за "извършител на криминални престъпления", и такъв извод не може да бъде направен при прочит на цитираното от него определение от 17.08.2017 г. Ищецът не е бил съден повторно за едно и също нещо, като ЧНД №13929/2015 г. на СРС е било законосъобразно образувано. Настоява се въззивната жалба да се остави без уважение, 2 като се потвърди обжалваното решение. Прилага се списък по чл.80 от ГПК за разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и Отговор на въззивна жалба вх.

№261795/28.06.2022 г., подаден от Прокуратурата на Република България, чрез юрк. Ц.

М.. Заявява се становище за неоснователност на въззивната жалба, и се настоява същата да се остави без уважение. Производството по ЧНД №13929/2015 г. по описа на СРС е образувано законосъобразно, като не са нарушени правата на ищеца по чл.3 от ЕКЗПЧОС и чл.4 от ХОПЕС. Съгласно приетото по делото заключение на СПЕ, поради липса на достоверни свидетелски показания и медицинска документация не може да се установи степента на стреса, претърпян от ищеца. В хипотезата на чл.427 и сл. от НПК, с оглед естеството на производството, не може да се очакват вреди, съизмерими с тези от неоснователно повдигнато обвинение - целта на процедурата е осигуряването на адекватно медицинско третиране на евентуален нарушител, и установяване дали същият е в състояние да носи наказателна отговорност или да изтърпява наказание, поради което вредите не са съставомерни по чл.3 от ЕКЗПЧОС и чл.4 от ХОПЕС. Не са налице и твърдените нарушения на правото на ищеца на справедлив съдебен процес и правото му на свободно придвижване и правото на труд, съгласно чл.5 от ЕКЗПЧОС/чл.6 от ХОПЕС. С оглед законовото задължение на съда по чл.430, ал.1 от НПК, обявяването на ищеца за общодържавно издирване е било единствената възможност за спазването на закона и изготвянето на заключение по допуснатата експертиза, след като ищецът многократно е отказал да осъществи среща с вещите лица, и е възпрепятствал изготвянето на изискуемата от закона експертиза. Действията на съда са съобразени с действащото българско законодателство, като независимо от обявяването на общодържавното му издирване, в действителност не се е осъществило реално ограничаване на свободата му, като той не е бил открит и не е преведен в ЦПЗ"Никола Шипковенски". Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и Отговор на въззивна жалба с вх.

№28.09.2022 г., подаден от Софийски районен съд, чрез пълномощника Т. Д..

Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца. Съдът е посочил и обсъдил подробно предпоставките за основателност на иска по чл.2в от ЗОДОВ, и в съответствие със събраните по делото доказателства е обосновал извод за липса на всяка една от тях, поради което правилно и обосновано е отхвърлил исковите претенции на М. С.. Не е налице твърдяното от ищеца нарушение на общностното право. Личната преценка на въззивника и несъгласието му с производството по НЧД №13929/2015 г. на СРС, 96 състав, довели до избора му да не участва в процеса и да се укрива, не са в пряка връзка със законосъобразните действия на СРС, поради което не са налице основания съдът да носи отговорност за претърпените от ищеца вреди.

Настоява се въззивната жалба да се остави без уважение, като неоснователна, и да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Заявява се претенция за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.

В производството е прието за съвместно разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Въззивно оспорване (второ) вх. №262360/03.10.2022 г., подадено от М. М. С., с характер на въззивна частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК Определение №260099//08.09.2022 г. по гр.д.№120/2020 г. на СОС - 5-ти състав.

Същото е идентично по съдържание с постъпилия документ вх.№20425/03.10.2022 г. от регистратурата на САС, който е постъпил на електронната поща на САС във вид на 3 сканирано копие от физически документ, подписан с физически подпис, и незаверен с валиден КЕП. Релевирани са оплаквания за неправилност на постановеното определение, тъй като никой от ответниците не е бил представляван от юрисконсулт, нито е представил доказателства за заплатено юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. Цитираната в определението съдебна практика частният жалбоподател счита за неотносима, тъй като е постановена преди 2019 г. и не е по спорове по ЗОДОВ. Наред с това, никой от ответниците не е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и такова не следва да им се присъжда.

Настоява се за отмяна на обжалваното определение, и постановяване на ново, с което да бъде отменено осъждането на ищеца да заплати на ответниците разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната частна жалба е депозирана в срока по чл.62, ал.3 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Преписи от частната жалба са връчени на насрещните страни. В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на частна жалба вх. №262479/20.10.2022 г., подаден от Софийски градски съд, чрез пълномощника С. Р.. Застъпва се становище за неоснователност на частната жалба. Невярно е твърдението в частната жалба за липса на направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение - такова искане е направено от СГС с отговора на исковата молба, с която е представен и списък по чл.80 от ГПК, като искането е поддържано от ответника и в хода на устните състезания. Съдът присъжда разноските за юрисконсулт по реда на НЗПП, като юридическите лица не представят доказателства за заплащането на юрисконсултско възнаграждение - то се определя от съдаq съобразно нормативно установените правила. Настоява се за оставяне на частната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното определение.

В срок е постъпил Отговор на частната жалба вх.№262559/01.11.2022 г., подаден от Софийски Районен съд, чрез ръководител сектор "Правно обслужване" Т. Д..

Поддържа се становище за неоснователност на частната жалба и се настоява за оставянето й без уважение. При приложението на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, при осъществено процесуално представителство от служител с юридическо образование, правилно СОС е присъдил поисканите разноски в размер, съобразен с нормативната уредба. Заявява се искане за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.