Решение № 221 от 10.02.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Русе, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20244520104046 по описа за 2024 година

Ищецът „Енерго-Про Продажби” АД твърди, че ответникът С. М. Х., бил потребител на електрическа енергия. В периода от 15.09.2021 г. до 15.09.2023 г., била доставена в имота му, находящ се в *********, електрическа енергия на стойност 372,99 лв., за което били издадени фактури.

Поради неплащане в срок на задължението той дължал и мораторна лихва върху главницата в размер на 37 лева, от падежа на всяка една фактура до 30.11.2023 г. Дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано гр. д. № 3/2024 г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумите 372,99 лв. – главница за незаплатена ел. енергия по 5 броя фактури, издадени за периода от 15.09.2021 г. до 15.09.2023 г. за обект с аб.№ 0300504167, сумата от 37 лв. – мораторна лихва за периода от падежа на всяка от фактурите до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.01.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25.00 лв. – заплатена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Ответникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е предявен настоящия иск. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на дружеството сумата от 372,99 1 лв. – главница за незаплатена ел. енергия по 5 броя фактури, издадени за периода от 15.09.2021 г. до 15.09.2023г. за обект с аб.№ 0300504167, сумата от 37 лв. – мораторна лихва за периода от падежа на всяка от фактурите до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.01.2024 г. до изплащане на вземането.

Ответникът С. М. Х. не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.01.2024 г. по гр. д. 3/2024 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника да заплати сумата 372,99 лв. – главница за незаплатена ел. енергия по 5 броя фактури, издадени за периода от 15.09.2021 г. до 15.09.2023 г. за обект с аб.№ 0300504167, сумата от 37 лв. – мораторна лихва за периода от падежа на всяка от фактурите до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.01.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25.00 лв. – заплатена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК , поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

По делото не се спори, че ищецът е бил потребител на доставяна от ответника електрическа енергия, като ползваната от него електроенергия била заплащана по счетоводни партиди: аб.№ 0300504167 в *********. Били издадени фактури за периода от 15.09.2021 г. до 15.09.2023 г.на обща стойност 372,99 лв., който ответникът не заплатил в срок.

Не е спорно по делото, според направеното изявление на ищеца, че по процесните фактури за консумирана ел. енергия били извършени плащания по всички задължения , заедно с лихвите за забава , но на 20.07.2024 г. след 16.07.2024 г.– датата на предявяване на исковата молба.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми за такса за възстановяване на ел. захранването въз основа на издадена заповед за 2 изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, а длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

Ответникът е страна по валиден договор за продажба и доставка на електрическа енергия при Общи условия - Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.ОН България Продажби” АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи” АД. Спрямо него, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, общите условия са произвели обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

По делото не се спори, че ответникът е ползвател на недвижим имот, находящ се в ********* с аб. № 0300504167, и който съгласно представените по делото писмени доказателства е имал сключен договор с ищеца за доставка и потребление на ел. енергия в ползвания от него имот.

От представени общи условия за продажба на ел енергия– чл.17, т.2 се установява, че потребителите, следва да заплащат използваната в имота ел. енергия. За месечните дължими суми продавачът издава и изпраща фактури на купувачите, съгласно чл.18а, ал.2 от общите условия. Видно от представените фактури, се установява по категоричен начин, че ищецът доставил ел. енергия в имот с аб. №***, ползван на ответника, за периода от 15.09.2021 г. до 15.09.2023 г. на обща стойност 372,99 лв., който не му е заплатил тази сума преди предявяване на исковата молба.

Безспорно по делото е , че ответникът е погасил изцяло на задължението си към ищеца, включително и претендираната мораторна лихва от 37 лв. според изявлението на ищеца. Съдът намира, че кредиторът е приел макар и закъсняло изпълнението на задълженията, включително и след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което, не е налице неизпълнение на длъжника, което да обоснове уважаване на предявените искове.

Изричната разпоредба на на чл.78, ал.1 ГПК, предвижда заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената 3 част от иска. Съдът прима, че липсва основание за приложението на чл.78, ал.2 от ГПК. В приетите по делото доказателства, е видно, че на ищеца не са били заплатени своевременно претендираните суми. Това е станало едва след депозиране на исковата молба. Ответникът не е предприел нужните действия, поради което с поведението си, изразило се в неплащане на дължими суми в срок, е станал причина за завеждане на настоящото производство.

Разноските в заповедното производство следва да се признаят в размер на 75 лв.

Съгласно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 175 лв. направени от ищеца са в тежест на ответника.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я , предявените „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г срещу С. М.

Х., ЕГН:********** от *********, обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на парични задължения както следва: 372,99 лв. – главница за незаплатена ел. енергия по 5 броя фактури, издадени за периода от 15.09.2021 г. до 15.09.2023 г. за обект с аб.№ 0300504167, сумата от 37 лв. – мораторна лихва за периода от падежа на всяка от фактурите до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.01.2024 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 02.01.2024 г. по гр. д. 3/2024 г. на РРС.

ОСЪЖДА срещу С. М. Х., ЕГН:********** от *********да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, сумата от 75 лв. разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 02.01.2024 г. по гр. д.

3/2024 г.по описа на РРС, както и сумата от 175 лв.- разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред

4

Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5