Решение № 1765 от 24.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1765 гр. Варна, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

С. Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от С. Тодорова Въззивно гражданско дело № 20213100501858 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по

1. въззивна жалба на ХР. СТ. Г. с ЕГН ********** и ЮЛ. ИВ. Г. с ЕГН **********, и двамата от гр.Варна, чрез пълномощник адв.СТ. ИЛ. ЗЛ., АК Варна, срещу Решение № 261250 от 09.04.2021г., постановено по гр.д.№ 14641/2019г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която ХР. СТ. Г. с ЕГН ********** и ЮЛ. ИВ. Г. с ЕГН **********, и двамата от гр.Варна СА ОСЪДЕНИ да заплатят на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК 201171629 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Хаджи Димитър" №14, ет.1, ап.3 сумата от 5000 лева, представляваща изплатена цена по Договор за покупкопродажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№9349/12.09.2014г. на нотариус С. Д. с рег.№363 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба – 12.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата и

2. въззивна жалба на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК 201171629 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Хаджи Димитър 14, ет.1 ап.3, представлявано от управителя Т. Н. К., чрез пълномощник адв.И.З., гр.Варна, ул.Възраждане 1, срещу Решение № 261250 от 09.04.2021г., постановено по гр.д.№ 14641/2019г. по описа на ВРС, В 1

ЧАСТТА, в която Е ОТХВЪРЛЕН иска на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК 201171629 срещу ХР. СТ. Г. с ЕГН ********** и ЮЛ. ИВ. Г. с ЕГН ********** за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща разноски по прехвърлянето на МПС и сумата от 4763,40лева, представляваща заплатена застрахователна премия по договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ от 01.12.2014г. със ЗАД „Армеец“.

В жалбата на ХР. СТ. Г. и ЮЛ. ИВ. Г. се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, че сключения договор за покупкопродажба на МПС № 9349/12.09.2014г. на нотариус С. Д. е развален по силата на чл.87, ал.3 от ЗЗД, както и че цената по договора е заплатена от ищеца на ответника. Настоява се, че от страна на купувачите липсва виновно неизпълнение, за което да носят отговорност пред купувача. Същите не са знаели, че пълномощникът на продавача сключва сделка с нищожно пълномощно. Същевременно се твърди, че купувачът е бил недобросъвестен, като се сочи, че процесният автомобил е прехвърлен по указание на адв.В. Б. и адв.И.З., които от своя страна са свързани лица с „КТМ ЕКС“ ЕООД. Налице е осведоменост на ответника „КТМ ЕКС“ ЕООД относно двете привидни покупко-продажби, с които се цели да се осуети евентуална конфискация на автомобила от трето лице. Тъй като „КТМ ЕКС“ ЕООД е наясно с правата на В. С. върху автомобила, е недобросъвестен купувач, поради което няма право да развали договора за продажба по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД. На следващо място, жалбоподателите се позовават на събраните гласни доказателства посредством разпита на св. В. П., събрани по реда на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, с които се установява, че цената по договора не е платена. Оспорват се показанията на св.В.Б. поради предубеденост и заинтересованост, тъй като тя е указала сключването на двата договора, като с уважаването на иска се увеличава имуществото на ищеца, съотв. на свидетеля, който е акционер в дружеството, което е едноличен собственик на капитала на ищеца. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната част и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК 201171629, е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Като цитира разпоредбите на чл.183 и чл.188 от ЗЗД, счита, че законът не освобождава ответниците от отговорност, вследствие на незнанието им, че пълномощникът на праводателката им действа с нищожно пълномощно. Позовава се на извода на съда, че купувачът има правото да се освободи от облигационна връзка като развали договора, дори когато е недобросъвестен, защото е налице хипотезата на пълна осъществена евикция. Счита, че по отношение на свидетелските показания на св.П. е приложима разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. Противопоставя се на твърдението, че с двете привидни покупко-продажби се цели осуетява на евентуална гражданска конфискация от държавата, които противоречало на постановеното с Решение № 083/14.07.2016г. по гр.д. № 2497/2015г. на ВОС. Молбата е за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.

В жалбата на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК 201171629 се счита, че решението в отхвърлителната част по иска е незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на стойността на платените от него и претендирани суми 2 за заплатено застрахователно обезщетение и данъци и такси по прехвърлянето, доколкото ищецът е представил документи за друго МПС, както и не е представена необходимата информация от нотариуса по сделката. Сочи се, че съдът не е отчел обстоятелството, че след пререгистрация в КАТ, на процесното МПС е даден друг номер – В 2591ВА, а номерът на рамата VIN не се променя, което дава възможност МПС да се индивидуализира, независимо от пререгистрацията. Счита се за процесуално нарушение отказа на исковия съд да назначи съдебно-счетоводна експертиза която въз основа на собствени изчисления да даде отговор какъв е размера на разноските по прехвърлянето на МПС, съотв.платени ли са и от кого.

Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и уважаване на иска изцяло.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемите ХР. СТ. Г. и ЮЛ. ИВ. Г., депозират писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба. Поддържа се възражението, че от трите квитанции не може да се направи връзка, че е извършвано плащане по повод процесния автомобил с ДР № **** **, а представянето едва с въззивната жалба на Договор за застраховка от 01.12.2014г. е преклудирано, по силата на чл. 266, ал.1 от ГПК. Поддържа се възражението, че застрахователната премия и разноските по подписване на договора не се включват в реституцията по чл.55, ал.1 от ЗЗД, а не могат да се търсят и по реда на чл.192, ал.1 от ЗЗД, доколкото ищецът е недобросъвестен, тъй като е знаел, че купува от несобственик, а освен това се е ползвал от застрахователната услуга. Счита, че претенцията за заплащане на разноските по прехвърлянето се установява с писмени доказателства, каквито не са ангажирани от ищеца, както и не се съдържат при нотариуса, съгл. депозираната справка. Намира за неотносимо към спора представеното с въззивната жалба писмо от ОД на МВР, доколкото в него не са изложени факти и обстоятелства, които имат връзка с правния спор. Молбата е за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадени са в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в 3 жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Производството по гр.д. № 1464 по описа на Районен съд Варна е образувано по молба на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК 201171629 гр.Варна, с която срещу ХР. СТ. Г. ЕГН ********** и ЮЛ. ИВ. Г., ЕГН********** е предявен иск за присъждане на сумите, както следва : сумата от 5000 лв., представляваща изплатена цена по Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№9349/12.09.2014г. на нотариус С. Д. с рег.

№363 на Нотариалната камара, развален с отправено едностранно изявление до продавачите, поради това, че продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице; сумата от 300 лв., представляваща разноски по прехвърлянето на МПС и сумата от 4763.40 лв, представляваща заплатена застрахователна премия по договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ от 01.12.2014г. със ЗАД „Армеец“, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба – 12.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 189, ал.1, изр.второ във вр.чл.188 от ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че на 12.09.2014г. в гр.Варна е сключен договор за покупко-продажба на МПС между Х.Г. и Ю.Г., като продавачи от една страна, и „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК 201171629, като купувач от друга страна. Договорът бил с нотариална заверка на подписите рег. №9349/12.09.2014г. на нотариус С. Д. с рег.№363 на Нотариалната камара, по силата на който на ищецът бил продаден л.а.“БМВ“, модел“Х Реихе“, ДК № В **** **, двигател №******** и рама № ***************** за сумата от 5000 лева, изплатена на продавачите в деня на подписване на договора, ведно с всички такси за нотариалното прехвърляне и пререгистрация на лекия автомобил в КАТ, в размер на 300 лева. На 01.12.2014г. ищецът сключил със ЗАД „Армеец“ договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“, за което заплатил застрахователна премия от 4763.40 лева.

Сочи се, че с решение по гр.д. №2497/2015г. на ВОС е прогласена нищожността на договора за покупко – продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите с рег.8374/21.08.2014г. на нотариус Д. С., рег.№363 на НК, с район на действие ВРС, с който В. С. С., действаща чрез пълномощника си В. К. П., е продала на Х. и Ю. Г.и процесния автомобил за сумата от 5000 лв., поради сключването му от лице без представителна власт и непотвърждаването му от представлявания, на основание чл.42 ал.2 ЗЗД, по иска на В. С. против ответниците Г.и.

Настоява се, че доколкото Г.и не са били собственици на процесния автомобил, те не са прехвърлили собствеността му на ищеца. Твърди се, че същите са неизправна страна по договора, като с исковата молба се прави изявление за разваляне на договора за покупкопродажба с нотариална заверка на подписите рег. №9349/12.09.2014г. на нотариус С. Д. с рег.№363 на Нотариалната камара, на осн. чл.87 ЗЗД, и се иска връщане на получената цена, ведно със сторените разноски по прехвърлянето и застрахователната премия по застраховка „Каско“ на вещта. Молбата е за уважаване на исковата претенция и за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК в писмения отговор ответниците оспорват иска по основание и размер. Считат, че липсва виновно неизпълнение на договора от страна на ответниците, 4 поради което същият не може да бъде развален по реда на чл.87 от ЗЗД, тъй като те не са знаели, нито са могли да предположат, че пълномощникът на продавача, сключва сделка с нищожно пълномощно. Сочи се, че купувачът е бил недобросъвестен, като недобросъвестността му се установява от твърденията на В. П., депозирани чрез писмен отговор по гр.д. 2497/2015г. на ВОС, в който се излагат обстоятелства, свързани с извършването на двете последователни сделки за покупко - продажба на процесния автомобил. Твърди се, че по сделката, предмет на настоящата искова претенция няма реално заплатена цена от 5000лева. Излага, че ищцовото дружество, адв. В.Б. и адв. И.З. за свързани лица, а процесният автомобил е прехвърлен по указния на адв. Б. и адв. З. първо на ответниците, а впоследствие на ищцовото дружество. Твърди се привидност на покупко – продажбите с цел да се осуети конфискацията на процесния автомобил от Държавата. Като се позовава на разпоредбата на чл.192, ал.1 от ЗЗД, доколкото за купувачът се твърди, че е недобросъвестен, знаейки че купува от несобственик, се твърди, че същият не може да иска заплащане на разноските във връзка със сключения договор. Оспорва, че е сключен договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“, за което ищецът е заплатил застрахователна премия от 4763.40 лева, която също не подлежи на връщане. От друга страна заявява, че ако такъв договор е сключен, то не може да се търси отговорност на ответниците за тази сума, предвид, че ищецът реално е получил престация – застрахователно покритие. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.