Решение № 967 от 10.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Мария Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300500688 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Г. М., ЕГН ********** от гр. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат А. П., против Решение № 4982 от 07.12.2023 г. постановено по гр.д. № 17480/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от К. Г. М. против ЧСИ М. О.-Г., рег. № 758, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, с адрес: гр. ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 441 от ГПК във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, с които се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми: 777,60 лв., представляваща имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, а именно проведено принудително изпълнение, върху несеквестируемо вземане по изпълнително дело № 671/2017 г. по описа на ЧСИ О., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на същото; 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, а именно принудително изпълнение върху несеквестируемо вземане по изпълнително дело № 671/2017 г. по описа на ЧСИ О., изразяващо се в душевни болки и страдания, емоционален стрес и фрустация, от негативни психически изживявания, представляващи чувства на възмущение, гняв, тревога, безпомощност, напрежение, неудобство и притеснение, ведно със 1 законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен, издаден в противоречие с материалния закон и необоснован.

Поддържа се, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, но неправилно и необосновано е извел правни изводи за отхвърляне на исковете. Оспорват се като неправилни изводите, че ответникът не е извършил незаконосъобразно действие, ищецът не е доказал да е претърпял имуществени и неимуществени вреди, както и че дори да се приеме наличието на противоправно поведение от ответника, то с несеквестируемата сума е бил погА. дълг на ищеца и същият не е претърпял загуба, нито реално е обеднял, а уважаването на иска ще доведе до неоснователното обогатяване на ищеца. Намира се за доказано по делото, че длъжникът е уведомил съдебния изпълнител за произхода на постъпилата сума преди извършване на превода на взискателя и са били представени доказателства за несеквестируемостта на сумата. Посочва се задължението на съдебния изпълнител да събере необходимата информация и да възстанови несеквестируемата сума.

Поддържа се, че такава информация е събраната по изпълнителното дело, но въпреки това съдебният изпълнител немотивирано е отказал да възстанови сумата като е погасил дълга по делото. По изложеното се оспорва изводът на първостепенния съд, че не е налице противоправно поведение/действие на съдебния изпълнител. На следващо място се поддържа, че са доказани претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди във формата на пряка загуба или пропуснати ползи. Излагат се съображения, че ищецът е получавал сума по-ниска от размера на МРЗ според заключението на съдебносчетоводната експертиза. Твърди се, че ответникът се опитва да прехвърли отговорността от противоправното си поведение на длъжника и третото задължено лице с вменяване на задължението за оборване на презумпцията за секвестируемост/несеквестируемост на постъпилата сума по изпълнителното дело. Поддържа се, че противоправното действие на ЧСИ е довело до нарушаване на забраната за събиране на несеквестируемо парично вземане от друго лице, различно от длъжника, с което последният е претърпял имуществена вреда в размер на несеквестируемото вземане, събрано от съдебния изпълнител и платено на взискателя. Обсъждат се показанията на свидетеля за установяване на негативните психически изживявания на ищеца, като се сочи, че същите се презумират. Поддържа се, че претърпените неимуществени вреди от ищеца се отличават с по-голям обем и интензитет, водещи до по-голямо въздействие върху неимуществената му сфера предвид качеството на лицето, което извършило увреждането. Излагат се съображения относно извода на районния съд, че с несеквестируемата сума е бил погА. дълг на ищеца и същият не е претърпял загуба, нито реално е обеднял, а уважаването на иска би довело до неоснователното обогатяване на длъжникаищец. Направено е позоваване на т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК и на забраната за провеждане на принудително изпълнение върху 2 несеквестируемо имущество, която се сочи, че е нарушена от съдебния изпълнител, довело до настъпването на преки и непосредствени вреди за ищеца. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЧСИ М. О.-Г. чрез пълномощника по делото адвокат А. Г., с който взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че изводите на районния съд са логични, последователни и правилни. Излагат се доводи, че съдебният изпълнител не е длъжен да установява несеквестируемостта на имуществото при насочване на изпълнението, а длъжникът следва да се позове на несеквестируемостта. Посочва се, че запорът върху вземането на длъжника в „Изипей“ АД е наложен с писмо от 2021 г., както и че запори върху банковите сметки на длъжника са налагани още от 2017 г. и длъжникът е предложил доброволно изплащане на задълженията. С липсата на доброволно изпълнение от длъжника се обосновава налагането на запор върху вземането в „Изипей“ АД. Поддържа се, че длъжникът се стреми да избегне насочване на изпълнението към парични постъпления по блокираните му сметки, като е открил въпросната сметка в небанкова институция. Излагат се съображения, че длъжникът не е оспорил своевременно наложения запор, както и че се е запознал с извършеното разпределение на 24.08.2022 г., но не е предприел съдебно обжалване на действие, накърняващо имуществената му сфера.

Споделят се изводите на районния съд, че с извършените плащания е бил частично погА. дългът на длъжника. Излагат се доводи, че друг извод не се обосновава от соченото от длъжника ТР 2/2013 г., защото отговорността на съдебния изпълнител не се презумира, а подлежи на доказване. Посочва се, че от съдебния изпълнител не може да се търси свръхотговорност за самоувреждащо бездействие на длъжника. Взема се становище и относно акцесорния иск за неимуществени вреди. Поддържа се, че страданията, които е претърпял длъжника, са функция на неговата недобросъвестност и пасивност в рамките на изпълнителния процес, който е течал срещу него в продължение на повече от 5 години, както и на паралелни изпълнителни дела при други ЧСИ. Посочва се, че статусът на длъжника не е нова и внезапна промяна в битието му, за да се приеме казаното от свидетеля Г. за вероятните отрицателни емоции, преживени от ищеца. Не се изключва, че сполетялата го болест е оказала негативно влияние върху психиката на ищеца и се посочва, че няма как отговорността за това да се вмени на съдебния изпълнител. Искането към въззивния съд е да потвърди решението на районния съд.

Подаден е и отговор на въззивната жалба от ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А чрез пълномощника юрисконсулт И. Г., конституиран като трето лице-помагач на страна на ответника в първоинстанционното производство, с който се оспорва жалбата. Поддържат се доводи за неоснователността на жалбата. Излагат се съображения за правилността на решението като 3 постановено след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на които се заключава за неоснователността на главния иск.

Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания и взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на К.

Г. М. против ЧСИ М. О.-Г. с твърдения за осъществено от ответника незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 671/2017 г., изразяващо се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо вземане, а именно пенсията на ищеца, постъпила по сметка в „Изипей“ АД. Твърди се, че за наличието на несеквестируемост ищецът е уведомил ЧСИ, но с немотивирано разпореждане искането му за възстановяване на удържаната сума било отхвърлено. Впоследствие ищецът установил, че без да предприеме действия по установяване на незначителната частична секвестируемост на постъпилата сума, без да се съобрази с възможността за обжалване на разпределението, без да изготви разпределение, без да бъде предявено и да влезе в сила, ЧСИ е превела удържаната сума по нейна банкова сметка за погасяване на незаплатени такси/разноски и по банковите сметки на взискателите за погасяване на дълга по изпълнителното дело. Поради това се иска да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 777,60 лв., представляваща несеквестируемата част от постъпилата по банковата сметка на ЧСИ сума в размер на 789 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се душевни болки, страдания, емоционален стрес и фрустрация, негативни психични изживявания, представлящи чувства на огорчение и възмущение, гняв, тревога, безпомощност, напрежение, неудобство и притеснение, които оценява на 1 500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът е оспорва иска като неоснователен и недоказан. Поддържа, че в запорното съобщение до третото задължено лице „Изипей“ АД изрично е указано, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на несеквестируемата част на доходите, ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора, както и че запорното съобщение не поражда действие по отношение на пенсията до размера на МРЗ. Счита, че предвид липсата на уведомление по чл. 446а, ал. 4 от ГПК от 4 третото задължено лице на ответника не е бил известен характерът на постъпленията по посочената платежна сметка. Твърди, че в тежест на длъжника по делото е да установи несеквестируемостта на доходите, а от представените от ищеца доказателства не се установява, че се касае за несеквестируеми доходи. Излага твърдения, че е въведен в заблуждение, че преведената удръжка е изцяло секвестируема. Поддържа на следващо място, че е налице самоувреждане по смисъла на чл. 83 от ЗЗД, тъй като ищецът не се е възползвал от процесуалната си възможност да обжалва насочването на изпълнението върху запорираното му имущество. Оспорва действията по изпълнителното дело да са били противоправни, с оглед на което поддържа, че изпълнителното производство е законосъобразно. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

По искане на ответника по делото е конституирано като трето лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, което чрез пълномощника си юрисконсулт И. Г. изразява становище за неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им.