Решение № 260214 от 04.11.2020, Районен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ град Добрич, 04.11.2020 година

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА П. при секретаря Здравка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия П. гражданско дело № 632 по описа на ДРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, град С., с вх. рег.

№***/***г., срещу Ш.Б.С., ЕГН **********, като се претендира в отношенията между страните да бъде установена дължимостта на част от вземането по издадената заповед за изпълнение №*** от ***г. по ч.гр. д. №3811 по описа за 2019 г. на ДРС, а именно: сумата от

391,90 лв. (триста деведесет и едни лева и деведесет стотинки) - представляваща потребени и незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен номер №*** от ***г., потребени в периода от ***г. до ***г., съгласно крайна фактура № ***/***г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата; сумата от 378,02 лв. (триста седемдесет и осем лева и две стотинки) - представяваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за абонатен номер №***, представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет.

При условията на кумулативно обективно съединяване срещу ответницата е предявен и осъдителен иск за неплатени лизингови вноски, както следва: - 50.97лв. по Договор за лизинг от ***г. с абонатен номер №***. за устройство *** модел ***, за периода oт м.06/2018 г. до м.07/2018г.; 73.90лв. по Договор за лизинг от 10.04.2017г. с абонатен номер №*** за устройство *** модел *** за периода oт м.06/2018г. до м.06/2019г. ;316.62лв. по Договор за лизинг oт ***г. с абонатен номер №***, за устройство *** модел ***, за периода от м.06/2018 г. до м.11 /2019г.

Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Претендираните от ищеца права произтичат от следните обстоятелства: Между мобилния оператор "Теленор България" ЕАД и ответницата, в качеството й на абонат е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от *** г. Ответницата е абонат с клиентски номер *** и титуляр на номер ***, с избрана абонаментна програма *** лева, със срок на действие на договора до *** г., който е договор е новиран с допълнително споразумение от *** г., като абонатът е избрал абонаментна програма *** лева, със срок на действие на договора до *** г. При преференциални условия ответницата е взела мобилно устройство *** на изплащане, на 23 месечни лизингови вноски в размер на 16,99 лева всяка, съгласно погасителен план. Чрез допълнително споразумение от *** г. правоотношението е новирано, като абонатът е избрал да ползва абонамента програма *** лв., със срок на действие до *** г.

Като лоялен клиент на оператора ответницата с втори договор за мобилни услуги от *** г. е взела втори мобилен номер ***, с абонаментна програма *** лева, със срок на действие на договора до *** г. При преференциални условия ответницата е сключила договор за лизинг от същата дата *** г. за мобилно устройство ***, модел *** на изплащане, на 23 месечни лизингови вноски, в размер на 7,39 лева всяка, съгласно погасителен план. Чрез допълнително споразумение от *** г. правоотношението е новирано, като абонатът е избрал да ползва абонамента програма *** лв., със срок на действие до *** г.

Като лоялен клиент на оператора ответницата с трети договор за мобилни услуги от *** г. е взела мобилен номер ***, с абонаментна програма *** лева, със срок на действие на договора до *** г. При преференциални условия ответницата е сключила договор за лизинг от същата дата *** г. за мобилно устройство ***, модел *** на изплащане, на 23 месечни лизингови вноски в размер на 17,59 лева всяка, съгласно погасителен план.

Ответницата е ползвала предоставените мобилни услуги, като потреблението е фактурирано по клиентския й номер, при условията на чл. 26 от Общите условия. Ответницата не е изпълнила свои задължения за три последователни отчетни месеца - януари, февруари и март 2018 г., на стойност 366,14 лева. С кредитно известие *****/*** г. е извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на 16,21 лева с ДДС, за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, при което задължението на ответницата възлиза на 391,20 лева.

Поради неизпълнението на абоната и на основание т. 11 от договора за услуги вр. чл. 75 вр. чл. 19б, б.

"в" от Общите условия, ищецът е прекратил едностранно гореописаните договори за мобилни услуги, като е деактивирал абонамента на дата *** г. С прекратяването на договорите за мобилни услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия, дължимите лизингови вноски след месец юни 2018 г. и по трите процесни договора за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми.

Операторът е издал крайна фактура

***/*** г., на стойност 1 211,41 лева. В посочената крайна фактура освен сумата от 391,20 лева е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на гореописаните договори в размер на 378,02 лева, фактурирана е цената, дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на 441,49 лева.

Задълженията не са платени.

С писмена молба преди съдебно заседание, ищцовото дружество заявява, че претендираната неустойка е съобразена с постигнатата на *** г. между ищеца и КЗП спогодба, съгласно която размерът на неустойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и която е приложима за заварени и бъдещи договори на оператора с клиентите-физически лица.

Ответницата в срока по чл.

131 от ГПК, редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание не взема участие.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1, вр. чл. 205 от ЗЗД. Отношението между страните е възникнало при действието на Общи условия.

Установителните искове са предявени след успешно проведено производство по чл.410 ГПК и връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът с писмена, чрез процесуален представител, заявява, че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника. С протоколно определение от 04.10.2020г. искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба; 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание; 5. предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да уважи исковете, така както са предявени.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в настоящото производство, както следва: 123,67 лв. - държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение.

В полза на ищеца следва да се присъдят и част от сторените по ч.гр. д. №3811 по описа за 2019 г. на ДРС разноски, както следва:15,58 лв. – държавна такса и 114,37 лв. – адвокатско възнаграждение.

Процесната заповед за изпълнение подлежи на обезсилване частично – за незаявения размер от главницата, т.е. горницата над заявената с исковата молба сума от 391,90 лева до присъдения със заповедта размер от 833,39 лева, както и за незаявеното обезщетение за забава от 104,88 лева /присъдено със заповедта/ .

С оглед изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл. 239 от ГПК, Добричкият районен съд

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, град С., и ответницата Ш.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че ответницата дължи на ищеца част от вземането по издадената заповед за изпълнение №*** от ***г. по ч.гр. д. №3811 по описа за 2019 г. на ДРС, а именно: 391,90 лв. (триста деведесет и едни лева и деведесет стотинки) - представляваща потребени и незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен номер №*** от ***г., потребени в периода от 15.01.2018г. до 14.06.2018г., съгласно крайна фактура № ***/***г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 21.10.2019г. до окончателното плащане на сумата и 378,02 лв. (триста седемдесет и осем лева и две стотинки) - представяваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за абонатен номер №***, представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет.

ОСЪЖДА Ш.Б.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, град С., следните суми: 50,97лв. /петдесет лева и деветдесет и седем стотинки/ - неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от ***г. с абонатен номер №***. за устройство *** модел ***, за периода oт м.06/2018 г. до м.07/2018г.; 73,90лв. /седемдесет и три лева и деветдесет стотинки/ - неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от ***г. с абонатен номер №*** за устройство *** модел *** за периода oт м.06/2018г. до м.06/2019г. ; 316,62лв. /триста и шестнадесет лева и шестдесет и две стотинки/ - неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг oт ***г. с абонатен номер №***, за устройство *** модел ***, за периода от м.06/2018 г. до м.11 /2019г.

ОСЪЖДА Ш.Б.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА

ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, град С., сумата от 123,67 лв. - държавна такса и сумата от 180 лева – адвокатско възнаграждение - разноски по гр. дело №632/2020г. на ДРС, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Ш.Б.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, град С., сумата от 15,58 лв. – държавна такса и сумата от 114,37 лв. – адвокатско възнаграждение. – разноски по ч.гр. д. №3811/2019 г. на ДРС, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д. №3811/2019 г. на ДРС заповед за изпълнение №1890 от 22.10.2019г. в следните части: за горницата над сумата от 391,90 лева до присъдения със заповедта размер от 833,39 лева; за сумата от 104,88 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 01.07.2018г.до 26.09.2019г.

РЕШЕНИЕТО в частта на частичното обезсилване на заповедта по чл.410 от ГПК, имаща характер на определение, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред ДОС.

РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ

НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :