Определение № 1339 от 21.05.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1339 гр. Бургас, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252100500824 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1,т.1 от ГПК,образувано по частната жалба на А. В. С. и В. Я. С., двамата от гр.Поморие, против разпореждане №1679/31.12.24г.,постановено по гр.д.№824/24г. по описа на РС-Поморие В ЧАСТТА , с която производството по делото е прекратено по исковете им срещу К. Ж. Ж. и П. Ж. Ж., двамата от гр.Поморие за осъждането на ответниците да им платят общо 5400лв.(по 2700лв. на всеки ищец)която сума представлява сбор от месечната наемна цена на съсобствения им гараж за ползването му през следващите подаването на исковата молба три години ( петитумът е непрецизно формулиран в исковата молба като за присъждане на „наемна цена на гаража за последните три години,считано от датата на предявяване на исковата молба“).Претенцията е с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС.

В частната жалба определението в атакуваната прекратителна част се сочи за неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че въпросът дали обезщетение може да се претендира от съсобственик за неправомерното ползване на общия имот в бъдеще време или не, е такъв не по допустимостта, а по основателността на заявената претенция, поради което според страната частичното прекратяване на делото следва да бъде отменено от въззивния съд и то върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия и произнА.не по същество.Поддържа се, че в случая е налице и отправена покана до съсобствениците, ролята на каквато може да се поеме от подадената по делото искова молба и тя е достатъчна да обуслови присъждането на поисканото обезщетение, т.к. изпълнява изискванията на закона за това.Цитира се в подкрепа на тезата и съдебна практика.Моли се за уважаване на жалбата и връщане на делото за разглеждане по същество в първа инстанция след отмяната на неправилното определение.

Ответниците по частната жалба- ответници и в първоинстанционното производство- К.

Ж. Ж. и П. Ж. Ж., двамата от гр.Поморие,чрез процесуален представител – адв. Т.Янева, са подали отговор(становище), с което оспорват въведените оплаквания като неоснователни. Считат 1 определението на РС-Поморие за правилно и законосъобразно в обжалваната част и молят то да бъде потвърдено.

Страните не ангажират допълнителни доказателства.

Проверката на БОС по чл.275 от ГПК сочи частната жалба за редовна и допустима,като подадена от надлежна страна, в рамките на визирания в закона процесуален срок, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.Разгледана по същество обаче е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по делото е образувано пред РС –Поморие по исковата молба, уточнена с молба вх. № 5366/30.12.2024 г., подадена от пълномощник на ищците(тук жалбоподатели). Те са се позовали на вещни права от ½ ид.ч.,придобита по наследство с ответниците в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, както и на такава от ½ ид. ч. в изградения в имота гараж с идентификатор ***. Твърдели са, че с нотариални актове № 181/2019 г. и № 182/2019 г., като собственик на 1/3 ид.ч. от поземления имот се легитимирал ответникът К. Ж.

Ж. и искат отмяната на тези актове на основание чл.537, ал.2 ГПК. Поискали са на осн. чл.109 от ЗС премахване на изградена от ответниците в поземления имот ограда, обособяваща място с площ над допустимата, съобразно квотите им в съсобствеността, която оградата препятствала ищците да ползват съсобствения гараж. Твърдели са, че изграждането на оградата и ограничаването на възможността им да ползват гаража им нанесли неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и безпокойство. Предявяват искове с правно основание чл.108 от ЗС против ответниците, за да установят правата си върху заявената ½ идч. от горните имоти и за предаването на владението върху тях. Предявили са и искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, за осъждане на ответниците да им заплатят обезщетение за лишаване от правото им на ползване върху процесните имоти и гараж в размер на ½ от месечната наемна цена за гаража и припадащата се наемна цена на квадратен метър за поземления имот, попадащ в частта, заградена в наршение на правото на собственост на ищците, считано от предявяване на иска. Предявени са от ищците и претенции по чл.45 от ЗЗД, за претърпени неимуществени вреди в размер от 500лв. за това, че били ограничавани да ползват свободно и необезпокоявано процесните имоти и гараж. Искали са и законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

При обективирането на разпореждането си за частично прекратяване на производството по делото, РС-Поморие се е мотивирал с това, че предявяването на такъв иск за обезщетение за бъдеще време е недопустимо,като е цитирал и съдебна практика в подкрепа на становището си.

БОС намира определението за правилно и поддържа същото становище по спорния процесуално правен въпрос,което обосновава така:

Исковете по чл.31, ал.2 от защитават гражданско правния принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване и в тази връзка компенсират ощетения съсобственик за пропуснатите граждански плодове от общата вещ, на които е имал право.Обезщетението му е дължимо само за вече изминал период от време, т.к. лишаването на съсобственика от ползването на общата вещ за в бъдеще е едно несигурно събитие, поради което и обедняването му е под въпрос. Т.е. правото да бъде обезщетен още не е възникнало, а законът не допуска защита на несъществуващи материални права.

В практиката на ВКС трайно се застъпва становището, че обезщетение за такива пропуски в имуществото на субектите се дължи само за минало, но не и за бъдещо време. Така в решение № 23 2 от 1.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2825/2021 г., II г. о. е прието, че съгласно чл. 124, ал. 2 ГПК може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението,но в приложното поле на тази разпоредба не попада вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС за период след предявяване на иска, тъй като неговото възникване е обусловено от бъдещо действие на ответника - ползването на имота, преценката на което не би могла да бъде извършена предварително преди осъществяването му.

Прието е също, че тъй като законът не допуска съдебна защита на субективно материално право, което не е възникнало, предявеният по реда на чл. 124, ал. 2 ГПК иск по чл. 31, ал. 2 ЗС е недопустим. Също и в решение № 182 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2067/2016 г., II г. о., е прието, че е недопустимо да се присъжда претендирано от съсобствениците обезщетение за бъдеще време на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

Единственото изключение от посоченото разрешение е това на привременните мерки по чл.

344, ал. 2 ГПК. Според тази разпоредба в решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

Така изнесените правни съображения изцяло се споделят и от настоящия състав на БОС.

Ето защо и като отчита, че настоящото производство не е делбено, БОС приема, че правото на обезщетяване на ищците като съсобственици за в бъдеще не е възникнало и не е съдебно защитимо.Претенцията по чл.31,ал.2 от ЗС е недопустима и затова производството по нея следва да бъде прекратено, а произнесеното в същия смисъл разпореждане на РС-Поморие – потвърдено.

Мотивиран от горното,Окръжен съд-Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1679/31.12.24г., постановено по гр.д.№824/24г. по описа на РС-Поморие в обжалваната прекратителна част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3