Решение № 461 от 23.05.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Стара Загора, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20235530104710 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищцата А. З. Ж. твърди в исковата си молба, че на 04.06.2020 г. между страните бил сключен Договор за потребителски заем Standart 14 № ... - .... По силата на договора ответното дружество предоставило в заем сума в размер на 1200 лв. на ищцата, която се задължила да върне предоставената сума в срок от 52 седмици за периода 18.06.2020 г 03.06.2021 г., на 26 бр. вноски, при годишна лихва за ползване на кредита от 40,32 % и годишен процент на разходите 49,34 %. В чл. 2, т. 4 от договора били посочени параметрите на кредита, като било предвидено размерът на погасителната вноска с включена такса експресно разглеждане да е 84,11 лв., а общата сума, дължима при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита, била 1 467,18 лв., представляваща сбор от главницата и лихва по заема. В чл. 3, ал. 1, т. 1 от Договор Standart 14 № ..., във връзка с т. 6, част II от Стандартния европейски формуляр било посочено, че общо дължимата сума за целия период на договора по заплащането на главницата, лихвите по заема, и допълнителна услуга „Експресно разглеждане“ била в размер на 2 186,86 лв., или в размер на 27,65 лв. на всяка една от общо 26 бр. вноски, начислена за ДУ „Експресно разглеждане“. В част III, т.

4.3 от СЕФ към договор Standart 14 № ... било посочено, че общата сума за периода, начислена по допълнителна услуга „такса експресно разглеждане“, била в размер на 719,68 лв. В чл. 5 ал. 2 от договор Standart 14 № ..., във връзка с т. 4.3, част III от СЕФ към договора било посочено, че за целия период на договора била начислена сумата в размер на 479,70 лв., представляваща неустойка по заема за непредоставено обезпечение. Същата сума се претендирала като дължима за заплащане от ищцата, но не била инкорпорирана във вписания Погасителен план в чл. 3, ал. 1, т. 1 от договор Standart 14 № .... За 26 бр.

1 погасителни вноски се начислявала и сумата по всяка една от тях в размер на 18,42 лв. за неустойка за непредставено обезпечение по заема съгласно договора. В чл. 5 от договора било предвидено в ал. 1 - в срок от 3 дни, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, тоест денят, на който ответникът превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин. Заемателят бил длъжен да учреди обезпечение съгласно Договора, а именно: поръчителство на физическо лице, отговарящо на посочени изисквания, или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа на плащане по договора. В ал. 2 от чл. 5 от договора било предвидено, че в случай, когато заемателят не осигурил и не представил в срок обезпечението по кредита съгласно условията и сроковете в чл. 3, ал. 1, т. 1-4 във връзка с част III от СЕФ, т. 4.3, заемателят дължал неустойка в размер на 479,70 лв. Съгласно погасителен план, посочен в чл. 3, ал. 1, т. 4 от договора, първата вноска била с падеж 18.06.2020 г., а последната 03.06.2021 г. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане.

Доколкото договор Standart 14 № ... от ... г. бил договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следвало да не противоречи на добрите нрави.

Санкцията при несъобразяване с посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който били нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практиката на ВКС. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на. едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип била чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8, ал. 2, чл.

9. Според практиката на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнявало добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД. Сделки, противоречащи на добрите нрави, се считали, тези които водели до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третирали икономически слаби участници в оборота, използвал се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай било налице имено такова несъответствие, доколкото на ищцата било вменено задължение да обезпечи заема си, след като усвоила сумата, като в противен случай дължала неустойка в размер на 479,70 лв за целия срок на договора, платими разсрочено към всяка погасителна вноска. По отношение на сключения между страните договор от ... г., следвало да се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит . В ЗПК било посочено изчерпателно какво следвало да е съдържанието на договора 2 за кредит. В Глава четвърта на ЗПК било уредено задължение на заемодателя преди сключването на договора за заем, да извършил оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Клаузата, съдържаща се в чл. 5 ал. 1 и ал. 2 от договора, се намирала в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя. Съгласно чл. 16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършвала преди разрешаване отпускането на заема, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключвал договорът за заем. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменявало задължение да осигури гаранция, която да обезпечи кредита, след като той вече е отпуснат. В чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора формално била уговорена неустойка за неизпълнение за задължение, като фактически се дължала не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това било така, доколкото, за да не възникнело вземането за неустойка, договорът предвиждал редица условия, които били кумулативно дадени, следвало да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което било обективно трудно да бъдат покрити от потребителя. Заемодателят дал възможност на ищцата в обективно кратък срок да му предостави физическо лице - поръчител, което обаче трябвало да отговаря на множество изисквания - за сравнително висок осигурителен доход, да нямало лоша кредитна история, да не било поръчител или кредитополучател по друг договор и др. Освен обезпечение с поръчител, ищцата имала алтернативна възможност да представи банкова гаранция. Предоставянето на такива къси срокове препятствало длъжника да реагира и да изпълни условията. В такива кратки срокове той трудно можел да представи такива поръчители, които да отговарят на всички посочени условия, както и алтернативно посоченото обезпечение. Опциите, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора, не давали възможност на заемополучателя да избегне плащането на неустойка, тъй като той реално не можел да изпълни условията, поради което вземането за неустойка щяло да възникне в сферата на кредитора във всички случаи. В чл. 5, ал. 2 от договора дори било предвидено неустойката да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като в представения погасителен план тя била включена във всяка погасителна вноска. Също така било посочено, че общото задължение по договора в този случай било в размер на 2 666.56 лв при главница 1 200 лв. Клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора целяло да заобиколи нормата на чл.16 от ЗПК, поради което по силата на чл. 21, ал.

1 от ЗПК същата се явявала нищожна. На това основание нищожна се явявала и уговорената неустойка за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение.

Клаузата за неустойката била нищожна на основание чл.26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД. Естеството на уговореното задължение по т.5.1. било непарично, същото не било главно, а акцесорно и спомагателно такова, целящо да обезпечи изпълнението на главното задължение, което пък се изразявало в това да се върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва.

Неизпълнението на главното задължение било същественото по договора, докато неизпълнението задължението по т.5.1. не можело да се определи като такова, с оглед интереса на кредитора. Счита, че предвидената неустойка в размер на 479,70 лв за целия срок на договора при главница 1 200 лв. излиза извън присъщите й обезпечителна, 3 обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора, още повече че тя трудно би се избегнала предвид посочените условия. Целта на посочената неустойка била само да санкционира неизправната страна, като чрез нея кредиторът целял при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва. В случая предвидената „неустойка” всъщност представлявала вземане на кредитора, което се плащало заедно с вноските за главница и лихва и което представлявало допълнителна печалба за него, освен лихвата, поради което тя противоречала на добрите нрави, тъй като целяла неоснователно да обогати кредитора. Процесната клауза за неустойка за непредставяне на обезпечение не била съобразена и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 ставало ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение можело да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочвало, че в условията на разрастващ се кредитен пазар било особено важно кредиторите да не кредитирали по безотговорен начин или да не предоставяли кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следвало да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложели необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедирали по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото целяло да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринасяло за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състояла в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приемала като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В Стандартния европейски формуляр (СЕФ), представляващ Преддоговорната информация към договор Standart 14 №... от ... г., в Част III, т. 3 било посочено, че за отпускане на заема не било задължително условие сключването на договор за застраховка или друга допълнителна услуга, каквато била обезпечението по кредита. Наред със същото обаче в част II, т. 8 били посочени двете възможности за заемателя, от които той трябвало да се възползва за обезпечение на заема, за да избегне неустойката за липса на обезпечение. В случая и двете възможности за обезпечение били свързани със сключване на допълнителни договори. Клаузите в Част III, т.