Решение № 300 от 23.10.2019, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И

Е № град Нова Загора, 23. 10.2019 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Новозагорският районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА НЕНОВА при секретаря Диана Дечева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Росица ненова Гражданско дело № 914 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба от И.Д.К., с ЕГН **********, с адрес *** против Й.Т.П., с ЕГН **********, с адрес ***, с която се претендира защита по реда на Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ срещу осъществено спрямо нея. домашно насилие изразяващо се в актове на психическо, емоционално и физическо насилие.

Молителката твърди в молбата си, че с ответника с Й.Т.П. живеела на семейни начала от около 4 години, като обитавали собственото на молителката жилище в гр. Нова Загора, на ул.“Шипка“ № 15. Молителката твърди, че още от самото начало на съвместното им съжителство Й. се държал агресивно към нея, карал и се и я обиждал. До случая от 19.06.2019г. обаче не бил удрял молителката, макар че често и се бил канил, че ще го стори. Молителката не вярвала, че е способен да я удари.

Твърди, се че на 18.06.2019г. вечерта ответника Й.П. отишъл на рожден ден в с. Кортен и се прибрал от там след полунощ. Видимо бил в нетрезво състояние, като се твърди че бил употребил и наркотици. Молителката твърди, че ответника бил настроен за кавга и въпросът на молителката към Й. – защо бил закъснял толкова много, отприщил у него агресия, на която до този момент молителката не била свидетел. Започнал да обижда молителката с думите „боклук“, „к..ва“, „коя си ти да ми държиш сметка“, „ще ходя където искам и ще правя каквото искам“ и едновременно с това започнал да и нанася удари с юмруци навсякъде по тялото. Твърди се, че всичко се случило в коридора на жилището на молителката и тъй като. същият бил тесен, ответника успявал да блъска молителката ту към едната, ту към другата стена. След това ответника съборил молителката на земята и и нанесъл множество удари с ритници, повечето от които попадали в лявото и коляно. В един момент молителката усетила, че и тече обилно кръв от дясното бедро, не видяла с какво я наранил Й., но се установило по-късно че раната е прорезна. Молителката била цялата в кръв и изпаднала в шок. Молителката се отбранявала и крещяла да я остави. Твърди, се че вероятно бабата на молителката, която живеела в същия имот, но в отделна постройка, била чула, че молителката вика за помощ и отишла при тях и тогава Й. оставил молителката и избягал и тогава молителката се обадила на тел. 112 и на място отишли полицейски автомобил и линейка. Линейката откарала молителката в ЦСМП гр. Нова Загора, където била прегледана и нараняванията и били хирургически обработени. Молителката изпитвала силна болка от нараняванията и плачела от болка, безсилие, унижение.

Молителката твърди в молбата си, че на следващия ден посетила кабинета на д-р Чаушев, който я прегледал и установил следните травматични увреждания: контузия на лявата мишница, лявата раменна става и левият раменен пояс с масивни кръвонасядания, болезнен оток на тъканите и охлузвания на кожата, кръвонасядане в областта на предната повърхност на лявата китка с контузна рана по средата; контузия на дясната лакътна става с охлузвания, кръвонасядания и оток на тъканите, както и кръвонасядания в областта на вътрешната повърхност на дясната мишница; порезна рана в областта на страничната повърхност на дясното бедро; контузия на лявата колянна става с оток на тъканите и кръвонасядания и лентовидно одраскване в областта на предната повърхност на гръдния кош в ляво горе.

За горните обстоятелства молителката депозирала жалба и в РП Нова Загора.

Молителката твърди в молбата си, че изпитва силен страх, че Й.Т.П. може да се върне у дома и отново да я пребие. Въпреки, че молителката сменила бравата на входната врата, изобщо не се чувствала спокойна и защитена. Не се чувствала спокойна и на работното си място – заведение „Събуей“ на км 245 от магистрала „Тракия“. Работните смени на молителката били от 09,00ч. до 21,00ч. По всяко време ответника Й.Т.П. можел да отиде там и да я нарани, обижда и злепоставя пред колегите и клиентите на заведението. Молителката се страхувала да се движи из града сама.

С оглед изложеното в молбата, молителката моли съда да постанови решение, с което да уважи молбата и и да издаде Заповед за защита, с която да наложи на лицето Й.Т.П. мерки за защита, а именно да го задължи да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на нея и да му наложи забрана да ме приближава, както и да приближава жилището ми, местоработата ми и местата ми за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца, както и моли съда на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН да издаде Заповед за незабавната и защита, с която наложи горните мерки на лицето Й.Т.П. за срока до приключване на настоящото производство.

В съдебно заседание молителката И.Д.К., редовно призована, се явява лично и се представлява от пълномощник – адвокат М.М. ***, чрез която по същество се поддържа молбата и се пледира за постановяване на мерките за закрила поискани с исковата молба в максималния определен от закона срок, както и за присъждането на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът

Й.Т.П., редовно призован – лично се явява и с адв. Р.М. от АК-Сливен, чрез който моли съда да не уважава молбата.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че са живели на семейни начала от около 4 години, като са обитавали жилище собственост на молителката И.Д.К.,***.

За доказване на твърденията си в молбата молителката е представила подписана от нея декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, в която е декларирала наличието на посочените в същата обстоятелства, удостоверяващи извършването на твърдените актове на домашно насилие от ответника спрямо нея, а именно, че на 19.06.2019г. около 01.30ч. ответника Й.Т.П. извършил домашно насилие спрямо нея, което се изразява в отправяне на обидни думи:”боклук”, „к..ва” и нанасяне на побой при който получила следните травматични увреждания: контузия на лявата мишница, лявата раменна става и левият раменен пояс с масивни кръвонасядания, болезнен оток на тъканите и охлузвания на кожата, кръвонасядане в областта на преднат аповърхност на лявата китка с контузна рана по средата, контузия на дясната лакътна става с охлузвания, кръвонасядания и оток на тъканите, както и кръвонасядания в областта на вътрешната повърхност на дясната мишница; порезна рана в областта на страничната повърхност на дясното бедро; контузия на лявата колянна става с оток на тъканите и кръвонасядания и лентовидно одраскване в областта на предната повърхност на гръдния кош в ляво горе.

За нуждите на производството съдът е изискал служебно данни от МБАЛ”Д-р Иван Селимински”АД, гр.Сливен, ДПБ Раднево и частната практика на д-р Матеава – психиатър от гр. Нова Загора, като видно от представените по делото отговори, ответникът не се води на психиатричен отчет.

Съдът е изискал служебно справка за съдимост на ответника видно от която, същият е реабилитиран по присъди за извършени престъпление по чл. 249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и за престъпление по чл. 244 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, т.е. е неосъждан.

За доказване твърденията за извършени актове на домашно насилие от страна на ответника, КАКТО И за доказване възраженията на същия СТРАНИТЕ СА ангажирали съответно и гласни доказателства чрез разпит в качеството си на свидетели на лицата: С.Д.С., К.А.В., П.Г.П., Н.С.А., Ж.М.Ж., Кина Иванова Йовчева, Гергана Вълева Петкова, Назъм Хикметов Афузов и Р. Г. Д. които гласни доказателства съдът кредитира, тъй като същите са вътрешно житейски логични и най-вече поради обстоятелството, че кореспондират помежду си. Видно от показанията на св. кина Йовчева - баба на ищцата същата е се отзовала на виковете за помощ на вн2учката си постардалата К. и я намерила в безпомощно състояние, на пода, окървавена, разплакана. Служителите на полицията отзовали се на подадения сигнал на телефон 112 и медицинския екип пристигнали малко по-късно в дома на молителката, са констатирали извършени върху нея акт на насилие. Св. А. е оказала първоначална мед. помощ на ищцата и е възприела наличие на травматични увреждания по лицето и тялото на пострадалата описани по късно в съд. Мед.

Удостоверение издадени от доктор Чаушев и прието като доказателство по делото.

Същата свидетелства и за емоционалното състояние на пострадалата К. която освен с видими наранявания по тялото и лицето, е била и много разстроена, объркана, разплакана и уплашена. За тези обстоятелства свидетелстват полицейските служители посетили местопроизшествието и св.С. водач на автомобила на ЦСМП. Ответникът не се е жалвал пред компетентните органи за случилото се през онази нощ и не е търсил съдействие., вече на по късен етап ответникът се снабдил с мед. свидетелство, прието като писмено доказателство по делото в което са описани повърхности охлузвания и драскотини по някои части на тялото на тялото му, както и повърхностна рана по хватателната повърхност на лявата ръка. Описаните увреждания не променят извода на съда за нанасяне на физическо насилие от страна на ответника върху молителката, а единствено сочат на данни че пострадалата се е отбранявала.

Сравнявайки описаните травматични увреждания на страните по делото не може да не се отчете по-големия брой и по-тежки увреди, получени от ищцата и само повърхностните такива на ответника. Посочените от ответника свидетели – Гергана Петрова- майка на ответника, Р. Д. и св. Афузов – свидетелства за обстоятелства които не променят приетата от съда фактическа обстановка и направените правни изводи. Св. Петрова отрича синът да е извършил акта за насилие като това й твърдение съдът приема че е мотивирано единствено от обстоятелството че същата е майка на ответника и проявява пристрастие и се опитва да изгради защитна теза. Останалите двама свидетели свидетелстват за обстоятелства не съотносими към настоящото производство- С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, разгледана по същество искането на ищцата е основателно, а твърдените от нея актове на домашно насилие доказани.

В настоящият случай, с оглед събраните по делото доказателства, а именно представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, писмените и гласни доказателства съдът намира че са налице данни за извършен акт на домашно насилие спрямо ищцата, изразяващи се в едновременно упражняване на психическо, емоционално насилие и физическо насилие срещу ищцата.

За обосноваване правния си извод за осъществяване на актове на домашно насилие от страна на ответника по отношение на ищцата, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3 ЗЗДН формална доказателствена сила, представената от ищцата декларация по чл.9, ал.3 от закона, която освен друго се подкрепя от събраните в хода на производството гласни доказателства. Декларирато в съответната декларация изцяло се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а именно факта на извършеното спрямо молителката от ответника насилие на процесната дата 19.06.2019год. и получените травматични увреждания в резултат на същото.

Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства като същите е коментирал по горе относно тяхната доказателствена стойност.

Съдът кредитира и събраните писмени даказателства изцяло, като такива допринасящи за изясняване на действителната фактическа обстановка.

С оглед изложените мотиви съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките, предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 и чл.5, ал.4 ЗЗДН, като по отношение на Й.Т.П. следва да бъдат наложени следните мерки за защита от домашно насилие: на основание чл.5, ал.1, т.1 да бъде задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо ищцата И.Д.К.; на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН – да му бъде наложена забрана да приближава пострадалото лице, както и жилището и, местоработата и, и посещаваните от нея места за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от ОСЕМ месеца;