Решение № 285 от 27.05.2019, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 681/2018
- Вид
- Решение № 285
- Подписан
- 27.05.2019
- В сила
- 31.01.2020
- Състав
- ПЕНКА КРЪСТЕВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.1,т.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.25-27 · Закон за движението по пътищата
- чл.25,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25-27 · Закон за движението по пътищата
- чл.25-27 · Закон за движението по пътищата
- чл.36-чл.37 · Закон за движението по пътищата
- чл.36-чл.37 · Закон за движението по пътищата
- чл.41-чл.43 · Закон за движението по пътищата
- чл.41,ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.41-чл.43 · Закон за движението по пътищата
- чл.41-чл.43 · Закон за движението по пътищата
- чл.6,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.477,ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.478,ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.478,ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.480,ал.1,т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.63,ал.1,т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл.63,ал.2,т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл.63,ал.2,т.3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
№285 27.05.2019г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Карамфила Шопова като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева търговско дело №681 по описа за две хиляди и осемнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.432,ал.1 от КЗ.
Ищецът Р.Т.Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, адв.Т.Г., моли съда да осъди ответника ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, да му заплати чрез превод по адвокатска сметка с титуляр пълномощника му по делото адвокат Т.Г.Г., при *** АД, IBAN ***, обезщетение за неимуществени вреди от 60 000лв., като частичен иск от обезщетение с размер от 80 000лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба, които вреди претърпял вследствие травматични увреждания от птп, състояло се на 25.06.18г., в ***, причинено от Г.С.Т. при управление на ппс марка М3, модел 150, рег.№РВ **** А, който, движейки се след ищеца и в неговата посока, предприел неправилно маневра изпреварване, докато ищецът, като велосипедист, при движение но ул.“***“ бил предприел маневра завой наляво, за включване в движението по ул.“***“, като към тази дата, за описаното ппс, управлявано от
Г.Т., била налична застраховка гражданска отговорност по полица **** при ответното дружество, което, след отправяне на застрахователна претенция от ищеца, му отказало заплащане на обезщетение.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№31918/31.10.18г.
/виж л.43-л.44/, с който е оспорил иска и по основание, и по размер.
Оспорил е деликтът да е причинен от Г.Т., като твърди, че причинител на птп е ищецът, както е отразено в констативния протокол за птп, който извършил рязко необезопасена и неподсигурена маневра ляв завой. Повдигнал е във връзка с описаното оспорване и евентуално възражение за съпричиняване на птп от ищеца, със същото поведение, както и възражение за прекомерност на търсеното от него обезщетение, основано на подробен коментар на приложените от ищеца доказателства относно понесените травми и хода на оздравителния процес, като за част от тях сочи, че не могат да се свържат с птп, за други, че сочат липса на осигурено адекватно лечение, поради това, че ищецът е здравно неосигурен и няма данни за извършена рехабилитация, че са налични данни за нормално заздравяне на счупените кости, без трайни неблагоприятни последици, и като счита, че 10 000лв. са справедлив да го обезщети размер изцяло.
В срока по чл.372,ал.1 от ГПК ищецът е изпратил по факс допълнителна искова молба вх.34328/22.11.18г.
/виж л.53-л.54/, с която е оспорил съставения констативен протокол за птп да се ползва с официална удостоверителна сила по отношение на механизма на птп, тъй като длъжностното лице съставител не е възприело непосредствено описаните в него констатации, тъй че да се смята, щото той е виновен за причиняване на птп, оспорил е да е съпричинил птп и претендираният размер на обезщетение да е прекомерен, като счита, че предлаганият за справедлив от ответника размер е цинично нисък.
В срока по чл.373,ал.1 от ГПК, допълнителен отговор на исковата молба от ответника не е подаден /виж съобщението на л.57/, с което размяната на книжа между страните е приключила.
Ищецът пледира по същество със становище вх.№14469/10.05.19г. за уважаване на иска му, като изцяло доказан, при недоказани в процеса възражения на ответника, и за присъждане на разноски по списъка, инкорпориран в същото становище-конкретно-адвокатски хонорар за адв.Т.Г., тъй като е бил представляван от него в хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА.
Ответникът не пледира по същество. Моли за присъждане на разноски по списъка, заведен в канцеларията на съда с вх.№32511/06.11.18г. /л.51/, и по списъка, материализиран с негова молба вх.№3255/31.01.19г. /л.74/. С молба вх.№ 4424/11.02.2019г. повдига евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение, по чл. 78, ал.5 от ГПК /л.78/.
Съдът, като взе предвид наведените от страните твърдения, оспорвания и възражения, и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като не се установи в процеса застрахованото при ответника лице да е осъществило деликт и да има вина за причиняване на птп, при което ищецът е пострадал, воден от следните съображения:
І. По допустимостта.
Предявеният от ищеца иск е допустим, доколкото обстоятелствата, на които е основан, попадат в хипотезата на чл.432,ал.1 от КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", и като е спазено условието за неговата допустимост по чл.498,ал.3, във вр. с чл.496, във вр. с чл.380,ал.1 от КЗ, доколкото от приложените на л.15-л.18 от делото претенция и писмо личи, че ищецът е отправил искане до ответното дружество за заплащане на обезщетение във връзка с птп от 25.06.18г., както и че последното му е отказало заплащане на такова, тъй като от приложените към претенциятадокументи е видно, че застрахованият при него водач не е осъществил деликт- респективно, дружеството не е в риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да заплати търсеното от него обезщетение.
ІІ. По основателността.
1. В с.з. от 12.02.19г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на страните с
Определение №64/09.01.19г. /л.58-л.59/, с който е очертал релевантните за иска факти и противопоставените им от ответника оспорвания и възражения, и е разпределил тежестта за доказателствените факти между страните, които подлежат на установяване изцяло в това производство, тъй като не се твърди от страните, за описаното птп да е било образувано наказателно производство и то да е приключило с акт, ангажиращ гражданския съд, който разглежда последиците му, със задължителна сила.
2. Установиха се в производството следните обстоятелства, попадащи в кръга на нуждаещите се от доказване и имащи отношение към изясняване на правно- релевантните за предявения иск факти и възражения, а именно:
2.1. Във връзка с фактите, касаещи застрахователя, застрахованото лице и застрахователното събитие.
Ищецът твърди, че е бил блъснат от мотоциклетист, застрахован при ответника за риска ГО към датата на птп, докато е управлявал велосипед.
При размяната на книжа, ответникът не е оспорил твърдението на ищеца, че към датата на птп от 25.06.18г., той е бил застраховател за риска задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите по полица ****, по отношение на ппс с рег.№РВ **** А, при управление на което ищецът твърди да е причинено птп, от което той е пострадал, но не го е и признал изрично, а е оспорил единствено застрахованото при него лице да е извършило деликт.
Твърденията на ищеца, щото ответното дружество е застраховател за риска ГО на ппс с рег.№РВ **** А към 25.06.18г. са подкрепени от : отразеното в съставения констативен протокол за птп №12/28.06.18г. /виж л.8/, съгласно който, участник 2 в птп, ппс МЗ 150 с рег.№ РВ **** А, със собственик и водач Г.С.Т., е застрахован за риска ГО при ЗД „Бул инс“ АД по полица ****, валидна до 02.10.18г.
/виж л.8/; факта, че ответното дружество е образувало преписка по щета по подадената от ищеца застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за вреди, вследствие на птп от 25.06.18г., и се е произнесло по съществото и с отказ да я уважи, тъй като, според представените с претенцията документи, застрахованият при него водач не е извършил деликт, а не защото гражданската му отговорност не е застрахована при него или защото липсва валидно застрахователно правоотношение за нея към датата на птп /виж л.18/.
2.2. Във връзка с механизма на птп, при което ищецът твърди да е пострадал.
С молба вх.№29061/05.10.18г. ищецът твърди, че птп се е състояло по вина на Г.Т., тъй като, след като ищецът, управлявайки велосипед, предприел маневра „завой наляво“, за навлизане от ул.“***“ в ул.“***“, каращият след него мотоциклетист Г.Т. предприел маневра „изпреварване“ в нарушение на чл.41 и следв. от ЗДвП и го блъснал /виж л.25/.
Ответникът оспорва птп да е причинено от Г.Т. и твърди, че единствена вина за него има ищецът, както е отразено и в съставения за целта констативен протокол за птп.
Събраха се констативен протокол за птп, състояло се на 25.06.18г., с №12/28.06.18г., съставен от С. К., *** птп при ***, *** /л. 8/, показанията на свидетелите С. С. и Г.Т., съответно в с.з. от 12.02.19г. /л.96гръб-л.97лице/ и в с.з. от 26.03.19г. /л.127лице и гръб/, първоначално и допълнително заключение на АТЕ, съответно с вх.№8149/13.03.19г. и с вх.№12326/17.04.19г., и двете в с.з. от 14.05.19г. /виж заключенията на л.144-л.166 и л.167-л.178/, съгласно които:
На 25.06.18г., в ***, на бул.“***“, се е състояло птп с участник №1 –велосипед, с водач Р.Т.Я., и участник №2- ппс марка МЗ модел 150, с рег.№ РВ **** А, със собственик и водач Г.С.Т., при което е пострадал участник №1- Р.Я., а причината за птп е тази, че управлявайки велосипеда си по ул.“***“, участник №1 прави рязко маневра наляво към ул.“***“, удря странично заобикалящия го моторист, губи равновесие от удара и пада, при което си чупи лява раменна и тазобедрена става. Видно е от схемата към констативния протокол за птп, че в участъка, в който ул.“***“ излиза на ул.“***“, пътното платно на ул.“***“ е разделено на две ленти за движение с надлъжна маркировка от прекъсната единична линия, че за излизащите от улица „***“ към ул.“***“ е поставен знак Б2, че сблъсъкът между двамата участници в птп е настъпил в тяхната лента за движение, на място срещу отклонението за ул.“***“ /виж протокола за птп на л.8 и скицата на л.9/;
Р.Я. бил блъснат, докато пресичал бул.“***“, като бил слезнал от колелото и го бутал, малко след слизането му от тротоара, като момчето с мотора, което карало със 70-80км/ч, му изскочило отзад и го блъснало, точно като слизал от тротоара. Бул.“***“ се състоял от две ленти и Р. бил блъснат в по-далечната от тази, до която е магазинът, а мотоциклетистът, който го блъснал, не бил в неговата лента за движение, а бил в лентата за движение пред магазина /св.С./;
Св.Т. се движел с мотоциклета си с около 40км/ч по бул.“***“ и видял от около 60-70м. движещ се пред него велосипедист, който карал близо до бордюра, като между тях нямало други превозни средства. След като видял велосипедиста, дал мигач, отнел малко от скоростта, за да не го изпреварва „ с газ“, осигурил отстояние от около 1.5м-2м между себе си и него, но в момента, в който почти се изравнили, когато неговата предна гума била на около 50см., най-много метър от задната гума на велосипедиста, последният, без преди това да подаде сигнал, без да се огледа и без изобщо да го забележи като участник в движението, започнал рязко да завива към него, ударил го в корема с кормилото на велосипеда и при удара паднал на шосето, а св.Т., въпреки че тръгнал да се изнася в посоката, в която завил и велосипедиста, за да избегне удара, не успял да го предотврати, тъй като бил много близо, когато велосипедистът тръгнал да завива. На мястото на птп движението било двупосочно, в две ленти от по около 3.5м. Когато се изравнил с велосипедиста, св.Т. бил в средата на лентата, в която и двамата се движели, и в същата се състоял и сблъсъка им, някъде близо до осовата линия, а не в насрещното, където той се опитал да избяга, като маркировката може би била непрекъсната, но без да е сигурен /св.Т./.
Първоначалното заключение на АТЕ е изготвено в два варианта- според показанията на св.С., че пострадалият Р.Я. не е управлявал велосипеда си, когато е бил блъснат от св.Т., и че е взел участие в птп като велосипедист, както е отразено в констативния протокол за птп.
Според него: причината за настъпилото птп е съвкупността от предприетата от велосипедиста маневра „завой наляво“ и предприетото от мотоциклетиста „изпреварване“ /респективно- предприетото от пешеходеца пресичане на улицата и движението на мотоциклетиста по улицата; птп би могло да бъде предотвратено от страна на Р.Я., ако: като велосипедист, не беше предприел завиване наляво, ако преди да предприеме завиването, се беше уверил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, след него, и ако беше подал ясен и достатъчен за възприемане сигнал с ръка; като пешеходец, беше преминал по пешеходна пътека, като преди навлизане на същата съобрази приближаващия се мотоциклетист и изчака преминаването му; дали е бил предотвратим удара от страна на мотоциклетиста е невъзможно да се каже, защото няма сигурни и достатъчни данни, въз основа които може да се извърши математическо изчисление за скоростта му на движение, но при скорост 50км./ч, разрешена в населеното място, и скорост 70км/ч, съгласно показанията на св.С., макар да са окомерни и силно субективни, и зона на пряка видимост от около 100м. в участъка на птп, мотоциклетистът е можел да предотврати птп, в случай, че е възприел опасността своевременно и е задействал екстрено спирачната система на най-малко 33.01м. от мястото на удара в първия случай и на най-малко 56.2м. от мястото на удара във втория случай; не са събрани по делото данни, въз основа които да се даде отговор на въпроса кой от двамата участници в птп пръв е предприел маневра, нито има данни за мястото, на което е настъпил удара между двамата участници- в коя лента, на какво разстояние от края на пътното платно ;
Разпечатката съдържа 41 от 132 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d5e9f41-f246-402a-be7e-bdbb75c7727e