Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 36 от 14.02.2025, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 611/2024
Вид
Решение № 36
Подписан
14.02.2025
В сила
12.12.2025
Състав
БОРИС ДИМИТРОВ ЦАРЧИНСКИ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Ихтиман, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20241840200611 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по постъпила жалба от Т. К. Ц., ЕГН **********, чрез адв. И. А. против Наказателно постановление № 8797/23.08.2024 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ (КРПМ), Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (АРОК), Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

Жалбоподателят сочи в жалбата си, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на НП. Твърди, че в АУАН и в НП е посочена различна правна квалификация, което нарушава императивните правила на ЗАНН и за жалбоподателя не става ясно за какво нарушение му е наложено административно наказание. Жалбоподателят твърди, че неправилно е определена приложимата санкционна разпоредба. Оспорва компетентността на длъжностните лица от Агенция „Пътна инфраструктруа“ да издават АУАН и НП по отношение на нарушения по ЗДвП. Алтернативно, жалбоподателят моли процесното НП да бъде изменено, като бъде намален размера на наказанието до минимума от 500 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. И. А., който поддържа депозираната жалба. В допълнение към изложените в жалбата възражения в подадените от него писмени бележки адв. А. сочи, че по делото се е установило, че все пак има издадено разрешително за процесния товар, с параметри така, както са 1 зададени от производителя и последващо заплащане на допълнителни такси, с оглед на установеното превишение на товара, тоест инкриминираното нарушение е несъставомерно.

Административнонаказващият орган (АНО) – Началник отдел КРПМ, Дирекция АРОК към АПИ, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Г. Н., който моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. От юрк. Н. са постъпили и писмени бележки, с които моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С приложения към административнонаказателната преписка АУАН от 17.07.2024 г., № 10278, е констатирано, че: „Днес 17.07.2024 г., в 10:20 часа, на път АМ Тракия, км 42+650 срещу Хотел Ихтиман в посока гр. Пазарджик – гр.

София, водачът управлява и извършва превоз на товар (бетонна греда) със съчленено ППС с 6 оси, МПС с 3 оси марка Волво, , като в процеса на извършената проверка с ел. везна модел DFW-KR118873 и ролетка № 1242/18г./за 50 м./ се констатира, че ППС е с надвишени стойности на Разрешително с № РИ-4660 от 16.07.2024 г. от което е видно че ППС е с превишени максимално допустими норми на раздел II от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, както следва: Измерената обща маса на ППС е 58.280 тона при максимално допустима обща маса 40 т., съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредбата. Измерената дължина е 30.080 м при допустима максимална дължина на ППС 16.50 м. съгл. чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредбата. ППС е извънгабаритно.“.

Като нарушени законови разпоредби са посочени чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.

2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“, чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“, чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 8797/23.08.2024 г. на Началника на отдел КРПМ, Дирекция АРОК към АПИ, с което за извършено административно нарушение по чл.

139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ и чл. 139, ал. 1, т.

2, пр. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 и чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лева.

За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание бяха допуснати и разпитани като свидетели актосъставителя – св. Е. С., свидетеля по акта – св. Р. Г., както и управителя на „АБП Груп“ ЕООД – собственик на процесното МПС, както и работодател на жалбоподателя – св. А. П.

В показанията си свидетелите С. и Г. потвърждават констатациите по акта като посочват всички обстоятелства, свързани с проверката на процесния 2 автомобил и извършеното измерване на теглото и дължината на ППС.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Г., тъй като същите са логични, последователни и кореспондират помежду си.

От показанията на свидетелите се установява по безспорен начин фактическата обстановка и обстоятелството, че жалбоподателят е извършил визираното в съставения му АУАН нарушение на ЗДвП, както и изцяло кредитира показанията му.

В показанията си св. П. заявява, че е присъствал на проверката, като бил изненадан, че имало превишение на общото тегло, тъй като за превозвания елемент имал указания от завода производител колко тежи и с какви размери е и съответно с тези параметри е имало издадено разрешително. Св. П. заявява, че на следващия ден извадил ново разрешително за следващия товар с новите показатели. На следващо място, заявява, че е било извадено ново разрешително за следващия ден относно този товар, който е превозван.

Свидетелят твърди, че е имал разрешително за два курса, бил направил един курс и имал право на още един, но тъй като то не отговаряло на дадените показатели, извадил ново разрешително.

Показанията на св. П. следва да бъдат кредитирани, като обективни последователни и непротиворечиви, доколкото е възможно от производителя на превозвания товар да е била предоставена грешна информация за тегло и дължината на товара.

Като писмено доказателство по делото е приложено копие на регистрационните талони на влекач и полуремарке, от които се установява, че собственик на процесния влекач и ремарке е „АБП ГРУП“ ЕООД, ЕИК 201937490. От представеното по делото копие на товарителница се установява, че маршрутът на процесното МПС на 17.07.2024 г. е бил от гр.

Пазарджик до гр. Сливница.

Към преписката е представена като доказателство и Кантарна бележка № 1777/17.07/2024 г. От същата се установява, че влекач е бил с тегло от 58280 кг или 58,280 тона.

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна.

От приложените по делото заповеди на председателя на УС на АПИ се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

Неоснователни са възраженията за липса на компетентност на АНО да налага наказания за нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, във вр. чл. 177, ал.

3, т. 1 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗДвП службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на АПИ, с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция „Митници“ осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи и излизащи от страната.

3

Материалната компетентност на длъжностните лица да съставят АУАН е разграничена по следния начин: нормативна, при която овластяването на актосъставителя следва изрична разпоредба на законов или подзаконов нормативен акт (чл. 37, ал. 1, б. „а“ ЗАНН) и оперативна - при която овластяването следва от изричното волеизявление на ръководителите на ведомствата, организациите и др., на които е възложено приложението и контролът по приложението на съответните нормативни актове (чл. 37, ал. 1, б. „б“ ЗАНН). В случая изрично с нормативния акт са посочени длъжностните лица, разполагащи с компетентност да установяват нарушения съгласно чл.

167, ал. 3, изр. второ ЗДвП.

В този смисъл е и Решение № 4692 от 12.07.2023 г. по адм. д. № 4650/2023 г. на Административен съд - София-град.

Предвид изложеното, компетентността на органите за установяване на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 и 2 ЗДвП и налагане на наказание по чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 1 и 2 ЗДвП се извежда от контролните правомощия на органите по чл. 167, ал. 3, изр. 2 и чл. 170 във вр. чл. 189, ал.

1 ЗДвП. По силата на препращането от чл. 189, ал. 14 ЗДвП, приложими са и общите правила по чл. 37, ал. 1, б. „б“ ЗАНН и чл. 47, ал. 1, б. „а“, във вр. с, ал. 2 ЗАНН. Компетентността на актосъставителя и АНО в случая е налична с оглед приетите по делото заповеди на председателя на управителния съвет на АПИ №: РД-11-246/31.03.2022 г.; РД11-247/31.03.2022 г.; РД-111145/31.10.2022 г.; РД-11-720/01.06.2023 г. и РД-11-657/20.06.2024 г.

Съдът намира, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Установената от съда фактическа обстановка, която съвпада изцяло с фактическите констатации на АНО води до извода, че е извършено административно нарушение по Закона за пътищата, а не по Закона за движението по пътищата.

Съгласно чл. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства „извънгабаритни“ са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл. 5 от Наредбата. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, „тежки“ ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 и 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.

В случая след извършеното от контролните органи на Агенция „Пътна инфраструктура“ измерване е установено, че ППС е с маса 58.280 т., при максимално допустима съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредбата – 40 т., а измерената дължина на ППС с товара е 30,80 м при максимално допустима дължина съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредбата 16.50 м. Тоест ППС е извънгабаритно по смисъла на чл. 2 от Наредбата, не е „тежко“ по смисъла на чл. 3 от Наредбата, доколкото не са налице двете кумулативни предпоставки, а само тази по т. 1.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11, движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на 4 пътищата.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата гласи, че извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР.

Разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете за съответните общини – за общинските пътища.

Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗП, „специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.