Решение № 29 от 27.01.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Плевен, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА в присъствието на прокурора П. П. П. като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600851 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.

С присъда № 103/14.10.25 г., постановена по НОХД № 1851/25 г. РСПлевен признал подсъдимият Д. А. Л. за ВИНОВЕН в това, че на на 25.09.2025г., в с. ***, обл. Плевен на кръстовище образувано от ул. „***“ и ул.

„***“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***” модел „***” с peг. № ***, без свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № ***/2024г. на Началника на Второ РУ гр. Плевен, влязло в сила на 21.12.2024г., за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343в ал.2 от НК и чл.54 от НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален строг режим, и ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000 лева.

С присъдата доказателства. съдът се произнесъл

1 и относно веществените

Недоволен от присъдата е останал подс. Ц.К., която я обжалва, като навежда доводи, че същата е необоснована. Моли въззивната инстанция за справедлив процес. По време на последната дума пред въззивния съд заявява, че желае да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия счита, че присъдата е необоснована.

Алтернативно моли ОС да постанови решение, с което да измени присъдата като намали наказанието.

Представителят на ОП-Плевен изразява становище, че жалбата е неоснователна, а постановената от Районния съд присъда е правилна. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да я потвърди.

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Оплакването на въззивния жалбоподател за необоснованост на присъдата не се споделя от настоящата инстанция.

Първоинстанционният съд е събрал всички относими към процесния случай доказателства с помощта на предвидените в НПК доказателствени средства. Анализирал ги е обстойно, както поотделно, така и в съвкупност, съпоставил ги е помежду им и предвид тяхната противоречивост на осн. чл.305, ал.3 от НПК е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля.

Настоящата инстанция напълно споделя изразената от предходната фактическа обстановка. По категоричен начин е установено, че подсъдимият Д. А. Л. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, никога не е имал такова, защото не е придобил съответната квалификация и има санкционирани административни нарушения по Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в т.ч. и като неправоспособен водач на МПС, видно от справката за нарушител/водач (том I, л.8-10).

С Наказателно постановление № ***/10.09.2024г., издадено от Началника на Второ РУ гр. Плевен, влязло в сила на 21.12.2024г., (л.6 от 2 досъд. производство) на подсъдимия Д. А. Л. по административен ред, за пореден път било наложено наказание „глоба” за управление на МПС като неправоспособен водач по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

На 25.09.2025г. в с. ***, обл. Плевен подсъдимият Д. А. Л., въпреки че не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство и бил наказван по административен ред за управление на МПС като неправоспособен водач, предприел управление на лек автомобил марка „***” модел „***” с peг. № ***.

Същият ден - 25.09.2025г. и в същото населено място свидетелите В.М.Т., Л.К.Х. и Д.И.Ц. - полицейски служители в Районно управление - гр.

Долна Митрополия при ОД на МВР- Плевен били на работа и изпълнявали задълженията си по пътен контрол на територията на селото.

Около 14:30 часа на инкриминираната дата, на кръстовището образувано от ул. „***“ и ул. „***“ тримата полицаи забелязали лекия автомобил марка „***” модел „***” с peг. № ***, управляван от подсъдимия Д. А. Л. и му подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Вместо да спре автомобила подсъдимият Л. увеличил скоростта и завил надясно по ул. „***“, където продължил движението си. При преминаването на лекия автомобил край тях и тримата свидетели разпознали като негов водач подсъдимия Д. А.

Л., който им бил служебно известен. Полицейските служители го последвали със служебния си автомобил, но след около 200-300 метра го изгубили от поглед поради намалена видимост на пътя вследствие на запрашаване. При последвал обход на района свидетелите Т., Х. и Ц. открили лекия автомобил марка „***” модел “***” с peг. № ***, който бил спрян извън територията на с.

***, в посока с. *** в местността „***“, без водач и с топъл двигател.

Впоследствие, още на същия ден, свидетелите намерили подсъдимия Д.

А. Л. в дома му в с. *** и при извършена от свидетеля Л.К.Х. проверка се е установило, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и е бил наказван по административен ред за управление на МПС като неправоспособен водач с Наказателно постановление № ***/10.09.2024г., издадено от Началника на Второ РУ гр.

Плевен, влязло в сила на 21.12.2024г.

За установеното деяние на подсъдимия Д. А. Л. е бил съставен АУАН серия GA № ***/25.09.2025г., с който били иззети 2 бр. регистрационни табели 3

№ *** (веществени доказателства).

Тази фактическа обстановка се установява изцяло от събраните по делото доказателства – от показанията на свидетелите В.М.Т., Л.К.Х. и Д.И.Ц., от проведените очни ставки между свидетелите Т., Х. и Ц. от една страна с подсъдимия Л., и от друга със свидетеля М.С.М., както и от всички събрани доказателства в досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК – АУАН серия GA № ***/25.09.2025г.; Наказателно постановление № ***/10.09.2024г., издадено от Началника на Второ РУ гр. Плевен; АУАН серия GA № ***/25.08.2024г.; справка за нарушител/водач на Д. А. Л.; характеристична справка на Д. Л.; електронна справка за съдимост рег. №250929005000418726/29.09.2025г., издадена от ЦАИС „Съдебен статут“ на подсъдимия Д. А. Л., и с приобщеното на основание чл.284 от НПК веществено доказателство – три броя DVD-R, съдържащи видеофайлове от видеорегистратора на служебен автомобил „***“ с рег. № ***.

От показанията на свидетелите В.М.Т., Л.К.Х. и Д.И.Ц. се установява, че на 25.09.2025г. са изпълнявали служебните си задълженията по пътен контрол на територията на село ***. Според показанията на свидетелите Т., Х. и Ц. около 14:30 часа на инкриминираната дата, на кръстовището образувано от ул.

„***“ и ул. „***“ в селото забелязали лек автомобил марка „***” модел „***” с peг. № ***, управляван от подсъдимия Д. А. Л. и му подали светлинен и звуков сигнал за спиране. От показанията на свидетелите Т., Х. и Ц. се установява, че вместо да спре автомобила подсъдимият Л. увеличил скоростта и завил надясно по ул. „***“, където продължил движението си. Свидетелите Т., Х. и Ц. са категорични, че при преминаването на лекия автомобил край тях и тримата са разпознали като негов водач подсъдимия Д. А. Л., който им бил служебно известен. Според показанията на полицейските служители – свидетелите Т., Х. и Ц., същите го последвали със служебния си автомобил, но след около 200-300 метра го изгубили от поглед, поради намалена видимост на пътя вследствие на запрашаване. От показанията на свидетелите Т., Х. и Ц. се установява, че са извършили обход на района и са открили лекия автомобил марка „***” модел “***” с peг. № ***, който бил спрян извън територията на с.

***, в посока с. *** в местността „***“, без водач и с топъл двигател. Според показанията на свидетелите Т., Х. и Ц. след като установили лекия автомобил, 4 отишли в дома на подсъдимия Л., където го открили и му съставили АУАН.

Правилно предходният съд е кредитирал напълно показанията на свидетелите В.М.Т., Л.К.Х. и Д.И.Ц., тъй като същите са последователни и логически изложени, изясняват в пълнота възприетите от тях действия по управление на автомобила от подсъдимия Л.. Освен това по делото не са налице данни, от които да се направи извод, че тези свидетели са пряко или косвено заинтересовани от извършваната проверка и че са искали да набедят подсъдимия Л. в нарушение, респективно престъпление, което не е извършил.

Още повече, че показанията на всички свидетели си кореспондират напълно помежду си и съответстват на приобщените по реда на чл.283 и чл.284 от НПК писмени и веществени доказателства.

В хода на съдебното следствие пред РС са допуснати и разпитани като свидетели М.С.М., Ц. А. Л. и Г. Б.В., чиито показания както предходната, така и настоящата инстанция не кредитира, тъй като един от тези свидетели се намира в близки родствени отношения с подсъдимия Л., свидетелят Ц. Л. е негов брат, друг от свидетелите живее с подсъдимия на съпружески начала и от съвместното им съжителство има три малолетни деца – свидетелката М. М., а трети от свидетелите е в близки приятелски отношения с подсъдимия – свидетелят Г. В., поради които причини същите са заинтересовани пряко от изхода на делото.

Освен това показанията на тези свидетели не са последователно и логически изложени, разминават се съществено относно релевантни факти.

Очевидно показанията на свидетелката М. М., според които тя е управлявала автомобила и тя е избягала от полицейските служители при преследването й със служебния полицейски автомобил, са изцяло недостоверни и са депозирани с единствената цел да оневинят подсъдимия Л..

Свидетелите Л. и В. депозират показания, че са пиели алкохол с подсъдимия в неговия дом, но след като разбрали, че ще идва полиция, са си тръгнали.

По съществото си показанията на тези свидетели нито опровергават управлението на автомобила от подсъдимия Л., нито подкрепят показанията на свидетелката М., че тя е управлявала автомобила.

Дори да се ценят с доверие показанията на свидетелите Л. и В., те не 5 влизат в противоречие с показанията на служителите на МВР /източници на преки доказателствени факти/, установяващи действията на подсъдимия, възприети от тях в предходен момент. Непоследователното и избирателно излагане на релевантните факти с обяснението, че не са възприети или не се помнят някои обстоятелства, противоречията с други събрани доказателства, не мотивират кредитиране на показанията на свидетелите Л. и В. като обективни и безпристрастни, косвен източник на доказателствени факти.

Показанията на свидетелите М.С.М., Ц. А. Л. и Г. Б.В. се опровергават напълно от показанията на свидетелите В.М.Т., Л.К.Х. и Д.И.Ц.. В тази насока са и извършените очни ставки между свидетелката М. от една страна и от друга страна всеки един от свидетелите Т., Х. и Ц.. Показанията на тримата свидетели Т., Х. и Ц. корелират изцяло на писмените доказателства по делото, в частност АУАН серия GA № ***/25.09.2025г. и на приобщените от РС по реда на чл.284 от НПК веществени доказателства, предявени на страните в процеса чрез тяхното видеовъзпроизвождане в съдебната зала, в частност три броя DVD-R, съдържащи видеофайлове от видеорегистратора на служебен автомобил „***“ с рег. № ***.

Въз основа на доказателствените материали по делото, събрани и проверени непосредствено в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, преценени в тяхната взаимовръзка и логическа последователност, е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият Л. е извършил престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

Част от фактическите обстоятелства относими към предмета на доказване са безспорни по делото и следва да бъдат отграничени като такива.

Свеждат се до следното:

Между страните не се спори, че към инкриминираната дата 25.09.2025г., подсъдимият не е притежавал правоспособност за управление на МПС, както и че на същият никога не е издавано валидно свидетелство за управление на МПС.